Решение № 206 от 07.10.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Ловеч, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254300500427 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 140/03.06.2025 г., постановено по гр.д. № 1044/2024 г., РС – Тетевен е осъдил Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.

„Витоша“ № 2 да заплати на Щ. М. М., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 1 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 600.00 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 235, ал. 1, пр. 5-то от НК по досъдебно производство № 37/2016 г. по описа на РУ на МВР - Луковит и преписка № ТОЛ-126/2016 г. по описа на РП-Ловеч, прекратено с постановление от 05.08.2024 г. за прекратяване на наказателното производство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.08.2024 г, до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 1 000.00 лв. до пълния предявен размер от 5 000.00 лв. като неоснователен. С решението съдът разпределил отговорността за разноските, осъждайки Прокуратурата на Република България да заплати на Щ. М. М. сумата в размер на 410.00 лв., представляваща сторените по делото 1 разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете и внесена държавна такса.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от Прокуратурата на Република България. Във въззивната жалба са направени оплаквания за недопустимост и за неправилност на решението. Оплакването за недопустимост се поддържа с твърдения и доводи за отвод за пресъдено нещо, доколкото по предходно гражданско дело с влязло в сила съдебно решение на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно повдигнато обвинение, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, а по настоящето гражданско дело претенцията е за заплащане на обезщетение от незаконосъобразно повдигнато обвинение по наказателно производство за същото престъпление, което било е прекратено от прокурора след отмяна на предходна оправдателна присъда по реда на възобновяването.

Оплакванията за неправилност се поддържат по съображения за нарушения на материалния закон и необоснованост, свеждащи се до несъобразяване от съда на настъпило погасяване на претенцията, чрез прихващане, респ. чрез плащане на присъденото по предходното гражданско дело обезщетение от 5 000.00 лв. Изтъква и доводи за неправилна преценка от съда на обстоятелствата по чл. 52 ЗЗД, при което е формиран краен извод за размера на дължимото обезщетение от 1 000.00 лв. за неимуществени вреди и от 600.00 лв. за имуществени вреди. Моли съда да отмени обжалваното решение като недопустимо и прекрати производството по делото, а в условията на евентуалност да отмени решението на ТРС в осъдителната му част като неправилно и намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Щ. М. М., чрез адв.С. П., в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Излага доводи, че повод за възобновяване на наказателното производство е отмъщение за полученото от ищеца обезщетение по ЗОДОВ, а процесът след възобновяване продължил повече от две години и повече от 5 съдебни заседания. Счита, че определеното обезщетение от 1000.00 лв. за претърпените от това възобновяване неимуществени вреди е твърде ниско, но е съобразено със съдебната практика.

Моли съда да потвърди обжалваното решение и ми присъди направените разноските за въззивното производство.

В съдебно заседание въззивникът, чрез представителя на ОП – Ловеч прокурор Т. П., поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания. Моли съда да постанови решение, с което приеме постановения от ТРС съдебен акт за недопустим, тъй като по същото досъдебно и наказателно производство има постановено решение по друго гражданско дело, с което Прокуратурата е осъдена да заплати на ищеца сумата 5 000.00 лв. или отмени същото като неправилно, като извърши прихващане на задълженията по чл.103 ЗЗД. На следващо място изтъква, че уважената претенция в размер на 1000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 600.00 лв. за имуществени 2 вреди е завишена.

Въззиваемият редовно призован не се явява в съдебно заседание. За него се явява адв. С. П., който моли съда да потвърди обжалваното решение на ТРС като правилно и законосъобразно, като му присъди направените по делото разноски за втората инстанция.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания.

Решението на ТРС е валидно и допустимо.

Ловешкият окръжен съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 227/2022 г. на РС Тетевен е образувано по предявена искова молба от Щ. М. М. против Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

В нея твърди, че е осъден от Районен съд Луковит с присъда по НОХД 25/2018г. за извършено престъпление по чл.235, ал.1, пр.5-то, във вр. с чл.20, ал.2 от НК на 1 година лишаване от свобода и глоба в размер на по 1000 лв. по обвинение, повдигнато и поддържано от Районна прокуратура Луковит.

Излага, че Окръжен съд Ловеч го оправдал напълно, но Прокуратурата протестирала и във ВКС било образувано касационно наказателно дело. ВКС отменил присъдата на Окръжен съд Ловеч и върнал делото за ново разглеждане на друг състав, който отново постановил оправдателна присъда.

Прокуратурата отново протестирала, но след изготвяне на мотивите по присъдата, през месец януари 2022 г. оттеглила протеста и оправдателната присъдата по ВНОХД 484/2020 г. влязла в сила. Изтъква, че прокуратурата е водила незаконосъобразно наказателно производство срещу него повече от 6 години. С влязло в сила решение по гр.д. № 227/2022 г. по описа на РС Тетевен Прокуратурата на Република България е осъдена да му заплати обезщетение в размер на 5000.00 лв., което към момента е изплатено.

Твърди, че на 13.07.2022 г. прокуратурата направила искане за възобновяване на наказателното производство и с решение № 50147/24.11.2022 г. по н.д. № 611/2022 г., ВКС възобновил наказателното производство и върнал дето на ОС – Ловеч. След отвод на съдиите от ОС – Ловеч, делото било изпратено за разглеждане от ОС – Плевен, който с решение № 64/23.02.2023 г. по НОХД № 3/2023 г. отменил осъдителната присъда на РС – Луковит по НОХД № 25/2018 г. и върнал делото на РС – Луковит от фазата на разпоредителното заседание. След отвод на съдиите в РС-Луковит, делото е изпратено за разглеждане от РС – Плевен, който с определение № 876/12.04.2024 г. по НОХД № 1349/2023 г. е прекратил делото и върнал на прокуратурата за отстраняване на съществени отстраними нарушения на процесуалните правила. Това определение е протестирано от 3 прокуратурата, но с определение № 432/21.05.2024 г. на ОС – Плевен е потвърдено. С Постановление № ТОЛ -126/16 от 06.08.2024 г., РП – Ловеч е прекратила досъдебното производство поради липса на данни за извършено престъпление, с което е сложен край на продължилата повече от 8 години съдебна сага.

Изложени са твърдения, че през този период е изгубил общественото си доверие и престиж, както и доверието на близките, след като казал, че е оправдан по воденето срещу него наказателно производство. Всички в селото говорели, че бил престъпник и крадец, като получавал натяквания, че ще бъде осъден. Изтъква, че търпял изключително силни психически страдания, стрес, притеснения и страх от осъждане. Накърнени били моралните и нравствените му ценности, както и социалните му отношения и общуване. Променил се и начина му на живот - странял от хората, не му се говорило, голяма част от познатите и приятелите му се отдръпнали. Тъкмо бил оправдан и получил обезщетение, и отново бил подсъдим. Загубил вяра в правоприлагащите органи и това продължило повече от две години и повече от 5 съдебни заседания. Счита, че тези обстоятелства обосновават определяне на по-голям размер на дължимото обезщетение с оглед критериите по чл.52 от ЗЗД.

Отправено е искане съдът да осъди Прокуратурата на РБългария да му плати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 5 000.00 лв. и 600.00 лв. имуществени вреди, представляващи платени адвокатски възнаграждения, причинени от незаконното искане за възобновяване на наказателното производство,повдигане и поддържане на обвинение в продължение на повече от 2 години, след което Щ. М. М. е оправдан.

В постъпилия в срока по чл.131 ГПК отговор на ИМ ответникът оспорва изцяло исковите претенции, като счита същите за недопустими и неоснователни по изложени подробно съображения.

Между страните по делото не се спори, а това се установява и от приетото като доказателство НОХД № 25/2018 г. на ЛРС, че с присъда № 11 от 15.06.2017 г. по НОХД 234/2016 г. по описана на РС-Луковит, ищецът Щ.

М. М. е признат за невиновен в това, че на 02.02.2016 г. в землището на *** от имот с кад. № 638060, собственост на наследниците на П.Д.В. от, *** в съучастие с М.С.М., М.О.М. и М.М.М., тримата от с. ***, извозил с товарен автомобил марка „ГАЗ", модел „66", без рег.табели, 7,460 пр.м.куб. дърва от горския фонд на стойност 373.00 лв. без да притежава редовно писмено позволително, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл.235, ал.1, предл.5, вр. с чл.20, ал.2 от НК.

С решение № 12 от 22.01.2018 г. по ВНОХД № 579 по описа за 2017 г., Ловешкият окръжен съд е отменил цитираната по-горе присъда и върнал делото за нова разглеждане на друг състав на Луковитския районен съд за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на страните в процеса.

4

При повторно разглеждане на делото РС - Луковит е постановил присъда № 23 от 20.11.2019 г. по НОХД № 25/2018 г. по описа на съда, с която Щ. М. М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.235, ал.1, предл.5, вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл.54 НК и го осъдил на 1 година лишаване от свобода и глоба от 1000.00 лв. в полза на държавата. На осн.чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от 3 години.

След подадени от подсъдимите жалби, с присъда № 13/05.08.2020 год., постановена по ВНОХД № 242/2020 г., ЛОС е отменил присъда № 23 от 20.11.2019 г. по НОХД № 25/2018 г. на Луковитския районен съд, като вместо нея постановил друга, с която Щ. М. М. е признат за невиновен и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл.235, ал.1, пр.5-то, във вр. чл.20, ал.2 от НК.

С решение № 181 от 22.12.2020 г. по наказателно дело № 708/2020 г., ВКС е отменил въззивна присъда № 13 от 05.08.2020 г., постановена по внохд № 242/2020 г. по описа на Ловешки окръжен съд и върнал делото за нова разглеждане от друг съдебен състав на съда.

При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция е постановена присъда № 26007 от 27.07.2021 г. по ВНОХ № 484/2020 г. по описа на ЛОС, с която е отменена присъда № 23 от 20.11.2019 г., постановена по НОХД № 25/2018 г. на Луковитския районен съд, като вместо нея е постановена друга, с която подсъдимият Щ. М. М. е признат за невиновен в това, че на 02.02.2016г. в землището на ***, от имот с кад. №638060, собственост на наследниците на П.Д.В./П./ от с.***, в съучастие като извършител с М.С.М., М.О.М. и М.М.М., тримата от с. ***, да е извозил с товарен автомобил марка „ГАЗ", модел „66", без рег.табели, 7,460 пр.м.куб. дърва от горския фонд на стойност 373.00 лв. без да притежава редовно писмено позволително, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл.235, ал.1, пр.5-то, във вр. чл.20, ал.2 от НК. Прокуратура е протестирала така постановената присъда, но след изготвяне на мотивите на основание чл.352, ал.1 НПК е оттеглила протеста и тя е влязла в сила на 19 януари 2022 г.