Решение № 2 от 02.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Бургас, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100500237 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№2245/20.01.2022г. по описа на РС Бургас, подадена от Н. И. П., ЕГН **********, чрез адв.София Радославова-Маринова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Свети Климент Охридски“ № 37, против Решение № 1590 от 14.12.2021г. постановено от РС Бургас по гр.д.№2937/2021 по описа на същия съд.

С посоченото решение е отхвърлен предявения от Н. И. П., против Л. А. Ч., ЕГН **********, с адрес ***, и Д. Х. Р., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл.

124, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. пето и чл. 17 ЗЗД за прогласяване нищожността като привиден- прикриващ договор за покупко- продажба, на договора за замяна на недвижим имот с движима вещ, сключен с Нотариален акт № 183/24.02.2021г., т. І, н. д. № 169/2021г. на нотариус рег. № 699, по силата на който двамата ответници са разменили помежду си правото на собственост върху 1/290 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***; адрес – ***; площ – 290 кв. м., и правото на собственост върху сушилна машина- марка „Miele“, модел ТКВ-150 WP Eco.

С посоченото решение Н. И. П. е осъден да заплати на Л. А. Ч. деловодни разноски в размер от 700 лева, както и деловодни разноски в размер на 200 лв. на ответника Д. Х. Р..

Изложени са оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необосновано.

Твърди се, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е оказал 1 необходимото съдействие за изясняване на делото от фактическа страна. Още с исковата молба, ищецът отправил искане за допускане на съдебна експертиза, чрез която да докаже твърденията си, че ответниците, сключвайки договор за замяна на недвижима вещ за движима такава, са се опитали да прикрият договор за покупко-продажба на 1/290 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас. Въззивникът счита, че ако това му доказателствено искане е било уважено от съда, е щял да успее да докаже твърденията си. Заявява, че през последните години е налице несправедлива практика, изразяваща се в придобиване на един квадратен метър идеална част от недвижими имоти от страна на инвеститори посредством договори за замяна. Твърди, че тъй като съдът е изменил въпроса, чийто отговор е следвало да даде исканата експертиза, и предвид признанието в отговора на исковата молба, то ищецът е оттеглил доказателственото си искане. С оглед на предявената в условията на евентуалност претенция по чл.33, ал.2 ЗС и наличието на договор за замяна, при който заменената вещ не е изключителна по своя характер, а е могла да бъде предоставена от същия вид и от някой от останалите съсобственици, то недопускането на експертизата представлявало съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на обжалваното решение.

Посочва се още, че процесуалният представител на ответниците в отговора на исковата молба е признал обстоятелството, че не е налице еквивалентност на престациите по договора за замяна, но съдът не е обсъдил този факт в решението си.

Въззивникът твърди също, че съдът не е обсъдил показанията на свидетеля Р.Ч., от които се установява, че ответникът Л. Ч. е споделил за извършена продажба на 1 кв.м. от притежаваните от него идеални части от процесния имот на втория ответник.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени предявените в условията на евентуалност претенции против ответниците. В случай, че жалбата бъде оставена без уважение е направено възражение за прекомерност на присъденото в полза на Л. Ч. адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Димка Тортоланова – процесуален представител на въззиваемите Л. А. Ч. и Д. Х. Р.. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемите считат обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Заявяват, че правилно съдът е приел за недоказано твърдението на въззивната страна за постигнато между ответниците съгласие за сключване на договор за покупко-продажба на идеална част от съсобствения имот, прикрито чрез договор за замяна.

Сочат още, че по делото липсват доказателства за постигнато съгласие между страните относно размера на продажна цена, поради което не може да бъде обоснован извод за друга по съдържание воля на страните по договора за замяна. Твърдят, че заменената вещ и недвижимият имот са индивидуално определени, тъй като към договора за замяна се прилагат правилата за продажбата, предвид факта, че всеки от заменителите се счита за продавач на това което дава, и за купувач на това, което получава. В заключение сочат, че договорът за замяна е действителен, сключен в предвидената форма, при съвпадащи волеизявления на страните.

2

Молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

При преценката за допустимостта на производството, въззивната инстанция приема следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.

Ето защо спорът следва да бъде разгледан по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, въз основа на приложимите разпоредби на закона приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С исковата си молба, уточнена с допълнителни молби на л.17 и л.20 от делото на РС, въззивникът е поискал обявяването на нищожността на договора за замяна на недвижим имот с движима вещ № 183, т. I, рег. № 1972, дело № 169/24.02.2021г. на нотариус Симеон Илиев, с рег. № 699 на Нотариалната камара, сключен между ответниците по делото като привиден, прикриващ договор за покупко- продажба на недвижим имот, на основание чл.26, ал.1, предл.5 от ЗЗД. Поискал е също, при условията на евентуалност, в случай, че главният иск бъде уважен, да бъде признато правото му по чл.33, ал.2 от ЗС да изкупи от Л. Ч. 1/290 кв.м. от ПИ с идентификатор *** за цена в размер на пазарната стойност на движимата вещ- сушилня.

Твърди се, че въззивникът и въззиваемият Ч. са част от съсобствениците на недвижим имот ПИ с идентификатор ***, целият с площ 290 кв.м., находящ се в ***, възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Р.Я. Ч..

Въззиваемият Д. Р. водил разговори със собствениците на имота едно от управляваните от него дружества „СТРОЙКОНСУЛТ БЪЛГАРИЯ“ ООД да бъде изпълнител на сграда, която да бъде построена в имота. Подобни разговори били провеждани и с други фирми, но не се стигнало до подписване на договор.

През м. март 2021г. въззивникът разбрал, че въззиваемият Ч. се е разпоредил с част от притежаваните от него идеални части от имота, като прехвърлил на въззиваемия Р. 1/290 ид.ч. от имота, като в замяна на така прехвърления един квадратен метър последният прехвърлил на първия движима вещ- сушилня Миеле, придобита през 2016г. Според въззивникът, като се имат предвид престациите на страните, следва да се приеме, че въззиваемите са се опитали да избегнат рестрикцията на чл.33, ал.1 ЗС, тъй като въззиваемият Ч. не представил оферта за продажбата на имота на останалите съсобственици.

Сочи се още, че предвид престациите- остаряла технически сушилня, която не представлява уникална и незаместима вещ, срещу един квадратен метър от имота, от който Р. не би могъл да получи нищо- нито недвижима собственост в бъдеща сграда, нито пари при евентуално бъдещо строителство в имота, било очевидно, че е прикрита желаната от тях сделка договор за продажба, чрез привидна сделка- договор за замяна на 1/290 кв.м. ид.ч. от имота срещу сушилнята. Изтъква се, че макар страните по договора за замяна да се стремили към еквивалентност на престациите, очевидно интересът на въззиваемия Р. да придобие 3 собственост в поземления имот бил свързан с възможността да може да участва наравно с другите съсобственици в бъдещите планове по отношение на парцела, а този на въззиваемия Ч. не е бил да получи конкретната сушилня.

Ответникът Л. Ч., представляван от адв. Димка Тортоланова, е представил отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди се, че престациите, предмет на договора за замяна са индивидуално определени, договорът за замяна е сключен в предвидената от закона форма, при съвпадащи волеизявления на двете страни, които са желали тъкмо нейните последици. Посочено е, че наличието на неравностойност на престациите не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителната недействителност. Изтъква се, че свободата на договаряне предполага преценката на равностойността на престациите да се извършва от страните и с оглед техния интерес. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Ответникът Д. Р. не е представил отговор на исковата молба.

Районният съд е приел представените писмени доказателства и е разпитал водения от ищеца свидетел.

За да отхвърли като неоснователен предявения главен иск за прогласяване нищожността на процесния договор за замяна като привиден, прикриващ договор за покупко- продажба, районният съд е приел, че по делото не е установено постигнато между ответниците съгласие за сключване на договор за покупко- продажба на идеалната част от процесния имот, с определена цена, което желано от контрахентите съглашение да е прикрито с привидния договор за замяна. Посочено е, че ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на факта на действителната воля на страните по желаната сделка, прикрита с нежеланата привидна, а такова доказване не е било проведено. Приел е също, че от показанията на разпитания свидетел, според когото ответникът Ч. признал, че е продал идеална част от имота, не може да се обоснове извод нито за привидността на съглашението, нито за сключена валидна сделка за покупко- продажба. Според съда, от една страна свидетелските показания не били подкрепени от други преки или косвени доказателства, които, разгледани в съвкупност да обоснован извод за привидност на договора за замяна, а от друга страна по делото не се съдържали доказателства за постигнато между съконтрахентите съгласие за размера на продажната цена, поради което не било установено друго съдържание на волята на страните по делото. Цитирана е съдебна практика.

При проверката на обжалваното решение по реда на чл.269 ГПК Бургаският окръжен съд намира, че същото не страда от пороци, обуславящи извод за нищожност или недопустимост на същото.

По същество решението е правилно, макар и поради различни фактически и правни изводи.

Между страните не се спори, че въззивникът и въззиваемият Ч. са съсобственици на идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се ***, с площ 290 кв. м. Същото се установява и от приложените писмени доказателства /л.8-10 от делото на БРС, а именно- нотариален акт № 39, т. I, рег. № 1292, н.д. № 37 от 9.05.2017г. на нотариус Иван Кожухаров, заповед № 2712/30.09.2016г. на заместник- кмета на Община 4

Бургас и удостоверение за наследници/. Не се спори, че въззиваемият Р. е трето за съсобствеността лице.

Безспорно е също, че с нотариален акт № 183, т. I, рег. № 1972, дело № 169/24.02.2021г. на нотариус Симеон Илиев, с рег. № 699 на Нотариалната камара, въззиваемият Ч. е прехвърлил на въззиваемия Р. собствените си 1/290 кв.м. ид.ч. от описания по- горе недвижим имот, а в замяна на това въззиваемият Р. е прехвърлил на въззиваемия Ч. движима вещ- сушилня марка „Miele“, модел ТКВ-150 WP Eco. Данъчната оценка на прехвърлените идеаблни части от недвижимия имот е била 52,07 лв., а стойността на сушилнята, според приложената фактура е била 1669 лв.