Присъда № 4 от 31.01.2022, Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 4 от 31.01.2022 г., постановена по ВНОХД № 545 по описа за 2021 година на Окръжен съд – Хасково

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С присъда № 260035/08.07.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 454/2020 г., Районен съд – Хасково е признал подсъдимия Е. М. Ч., ЕГН:

**********, роден на **.**.**** г., живущ в град Х., с месторабота в **** Х.

ЕООД, за виновен в това, че на 13.09.2014 г. в град Х., област Х., в качеството си на ***** - ******* в ** – отделение при **** Х. ЕООД, в ***** ****** на Отделение „******* * *******“ при **** Х. ЕООД, при независимо съпричиняване с Д. Щ. Д. (******* – ******), поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно: чл. 80 и чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, чл. 37, ал.

1, т. 2 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, § 1, т. 19 от Наредба № 12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарта „Акушерство и гинекология“, издадена от Министъра на здравеопазването, дял I, Обща част, глава I, т. 4 от Медицински стандарт Акушерство и гинекология“ от Наредба № 12/12.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарта „Акушерство и гинекология“, издадена от Министъра на здравеопазването, т. 9.1. и т. 10.1 от Общи правила за добра медицинска практика на лекарите в РБългария, утвърдени със Заповед № РД – 28 – 256/25.11.2013 г. на Министъра на здравеопазването, в резултат на които нарушения, причинил на Б. П. Д., ЕГН: **********, тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота; постоянна слепота с двете очи и осакатяване на горен ляв крайник, вследствие на спастична церебрална парализа в резултат на биохимичен и механичен родов травматизъм – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. чл. 128, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, като го признава за невинен и на основание чл. 304 НПК го оправдава по обвинението да е нарушил чл. 6 и чл. 19, ал. 2 от Закона за лечебните заведения, § 1, т. 11 и 17 от Наредба № 12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, издадена от Министъра на здравеопазването, дял I, Обща част, глава I, т. 3 и дял III, глава IX, т. 1.2.4;

1.2.4.1; 1.2.4.2 и 1.2.4.3 на Медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ от Наредба № 12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, издадена от Министъра на здравеопазването, раздел 2, т. 4 и т. 5 от Правила за добра медицинска практика 2013 г., валидни за всички лекари в РБългария и чл. 7, ал. 3 от Правилник за вътрешния ред на 1

**** Х. ЕООД. Изпълнението на наложеното на подсъдимия Ч. наказание „лишаване от свобода“ е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимият Д. Щ. Д., ЕГН:

**********, роден на **.**.**** г., живущ в град Х., с месторабота в **** Х.

ЕООД за виновен в това, че на 13.09.2014 г. в град Х., област Х., в качеството си на ******* – ****** в ** – отделение при **** Х. ЕООД, в ***** ****** на Отделение „******* * ******“ при **** Х. ЕООД, при независимо съпричиняване с Е. М. Ч. (****** – *******) поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно: чл. 80 и чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, чл. 37, ал.

1, т. 2 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, § 1, т. 19 от Наредба № 12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, издадена от Министъра на здравеопазването, Дял I, Обща част, глава I, т. 4 от Медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ от Наредба № 12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, издадена от Министъра на здравеопазването, т. 9.1 и т. 10.1 от Общи правила за добра медицинска практика на лекарите в РБългария, утвърдени със Заповед № РД – 28 – 256/25.11.2013 г. на Министъра на здравеопазването, в резултат на които нарушения е причинил на Б. П. Д., ЕГН: **********, тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота; постоянна слепота с двете очи и осакатяване на горен ляв крайник, вследствие на спастична церебрална парализа в резултат на биохимичен и механичен родов травматизъм – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. чл. 128, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, като го признава за невинен и на основание чл. 304 НПК го оправдава по обвинението да е нарушил чл. 6 и чл. 19, ал. 2 от Закона за лечебните заведения, § 1, т. 11 и 17 от Наредба № 12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, издадена от Министъра на здравеопазването, Дял I, Обща част, глава I, т. 3 и Дял III, глава IX, т. 1.2.4; 1.2.4.1; 1.2.4.2 и 1.2.4.3 от Медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ от Наредба № 12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, издадена от Министъра на здравеопазването, раздел 2, т. 4 и т. 5 от Правила за добра медицинска практика 2013 г., валидни за всички лекари в РБългария и чл. 7, ал. 3 от Правилник за вътрешния ред на **** Х. ЕООД. Изпълнението на наложеното на подсъдимия Д. наказание „лишаване от свобода“ е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години.

Двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на П.Д. Д. и Р.

Т. Д., двамата от град Х., в качеството им на родители и законни представители на малолетното дете Б. П. Д. сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от 2 престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. чл. 128, ал. 1 НК, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 13.09.2014 г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата от 80 000 лв. до пълния предявен размер от 1 000 000 лв. като неоснователен и недоказан е отхвърлен.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимите са осъдени да заплатят разноските по делото, както и сума в размер на 3200 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия Д., адв. М.Р., в която се съдържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва се, че подсъдимият Д. не е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 134, ал. 1 НК.

Присъдата се явявала незаконосъобразна и в гражданско-осъдителната й част – искът следвало да бъде отхвърлен както поради липса на увреждане, причинено от подсъдимите, така и поради погасяване на вземането по давност. Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия Д. за невинен по повдигнатото му обвинение.

Подадена е въззивна жалба и от защитника на подсъдимия Е.Ч., адв.

Г.С., също с оплаквания за неправилност на присъдата – поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия Ч. за невинен или алтернативно се отправя искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция поради допуснати процесуални нарушения.

Подадена е въззивна жалба и от П.Д. и Р.Д. в качеството им на родители и законни представители на пострадалото дете Б.Д., действащи чрез повереника адв. А.Г.. В жалбата се обосновава тезата, че в резултат на престъплението детето е останало инвалид за цял живот, обречено е на невменяемост, не е способно да живее без чужди грижи, поддържано е с медикаменти, медицински операции и интервенции и изпитва постоянни физически болки, както и неприсъщи за здрав човек движения. Нервната му система била патологично увредена. Животът му се крепял на косъм и се дължал на ежеминутни усилия, които двамата родители полагали за него.

Деянието причинило на родителите на мъки и безкрайни грижи, като душевните страдания се явявали непреодолими и безутешни. С тези аргументи се изтъква, че присъдата се явявала несправедлива по отношение на присъдения размер на обезщетението, който бил прекалено занижен с оглед сериозността на настъпилите последици. Отправя се искане за присъждане на обезщетение в пълния предявен размер от 1 000 000 лв.

Срещу въззивните жалби, в срока по чл. 322 от НПК, не са постъпили писмени възражения от страна на прокуратурата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение намира, че жалбите на подсъдимите срещу присъдата 3 са неоснователни. Подчертава, че районният съд е събрал всички възможни доказателства. В резултат на действията и бездействията и на двамата подсъдими се е стигнало до престъпния резултат – нанесената телесна повреда на пострадалия. Подсъдимият Ч., като наблюдаващ бременността, е могъл във всеки един момент, включително и с прегледа, който е извършил в деня на раждането, да установи, че се касае за рискова бременност, рисково раждане и да предложи извършване на раждане по друг път, не по естествен, а именно чрез прилагането на Цезарово сечение. По отношение на подсъдимия Д. било безспорно неговото участие в причиняването на резултата, тъй като той е участвал в дейността по ръководене на раждането. Д. можел да установи риска при това раждане и да вземе решение във всеки един момент за раждане не по естествен път. По отношение размера на уважения граждански иск прокурорът посочва, че можел да се увеличи по справедливост. В реплика прокурорът уточнява, че обвинението било за немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, тоест за извършени действия и за неизвършени действия, а не само за бездействие. Всички предшестващи действия на двамата подсъдими преди датата на процесното деяние били описани в обвинителния акт, като самото деяние било извършено и довършено на 13.09.2014 г. Смята, че основният момент в обвинението е неустановяването на пелвео-фетална диспропорция, съчетана с висока телесна маса на родилката и едрия плод. Тези обстоятелства следвало да бъдат констатирани както от лекаря, проследяващ бременността, така и от лекаря, провеждал самото раждане.

Повереникът на пострадалия, адв. Г., също намира въззивните жалби за неоснователни. От преразпита на вещите лица се установявало, че макар и **** Ч. да не е имал кой знае каква роля в самия процес на раждане, все пак неговата роля се свеждала до това, че той наблюдавал бременността и в самия ден на раждането също е извършил преглед, включително и на ехограф.

В този смисъл, подсъдимият Ч. трябвало да е наясно както с килограмите на бременната, така и с размерите на плода, и трябвало да предложи на дежурния лекар какъв би бил най-правилният метод на раждане по отношение на родилката. Присъденото обезщетение в размер на 80 000 лв. се явявало твърде ниско и несправедливо. Повереникът подчертава, че отговорността на ****** Ч. се установява не само въз основа на експертните заключения, но и с оглед на обстоятелството, че сутринта на процесната дата в 09.00 часа същият е бил в болницата, прегледал е родилката, именно той е назначил инфузията с „Окситоцин“, а не водещият раждането ***** Д.. Всички тези данни доказвали, че **** Ч. е участвал в родовия процес. В отговор на довода относно погасяването на гражданскоправната претенция се подчертава, че гражданският иск не е погасен по давност, защото се прилагали правилата на ГПК.

Въззивните жалбоподатели, частни обвинители и граждански ищци Р.Д. и П.Д. предоставят на съда да прецени, като искат обезщетението бъде увеличено като размер до 1 000 000 лева.

4

Защитникът на подсъдимия Ч., адв. С., набляга на обстоятелството, че казусът имал както морална, така и юридическа страна и неговият подзащитен не можел да бъда държан отговорен за случилото се. Бланкетната правна норма на чл. 134, ал. 1 от НК следвало да бъде запълнена с други конкретни правни норми с посочване на конкретни задължения, които не били изпълнени от двамата подсъдими. В конкретния случай това не било постигнато с формулировките на обвинителния акт. За правилното разбиране на казуса следвало да се проведе разлика между планово и спешно Цезарово сечение по начина, по който термините са употребени в Наредба № 12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“. Лекуващият лекар бил длъжен да приложи планово Цезарово сечение само в случаите, предвидени в § 1, т. 11 от Наредбата, а спешно Цезарово сечение – в хипотезата на § 1, т. 21 от Наредбата, в която се посочвало, че „Спешно Цезарово сечение е цезаровото сечение, индикациите за което са: да са определени не повече от 2 часа преди извършване на кожния разрез и тези индикации трябва да представляват състояние, което в конкретния случай застрашава живота или здравето на майката и плода в поголяма степен, отколкото самото Цезарово сечение.“ Защитникът твърди, че при пристигането на ***** Ч. в родилната зала в 15:20 часа, е било възможно да е налице първата предпоставка за прилагане на спешно Цезарово сечение, но ако е било приложено такова, това щяло да доведе до летален изход за плода и вероятно сериозни увреждания за майката. Чрез прилагане на метода Кристелер се спасило здравето и живота на родилката и се родило живо дете, макар и с изключително тежки увреждания. На тази основа се прави извода, че предприетото от **** Ч. раждане на детето било единственото правилно решение. Допълнително се излага, че индикациите за спешно Цезарово сечение по думите на вещите лица се появили някъде между 13:00 часа и 14:00 часа, когато подсъдимият Ч. не е присъствал в родилното отделение и поради това не можел да бъде упрекнат за някакво неправилно медицинско поведение в този период. На следващо място се посочва, че в обжалваната присъда районният съд признал двамата подсъдими за виновни в това да са нарушили правилата за добра медицинска практика, но не обяснил дали тези правила са закрепени в нормативен или вътрешно ведомствен акт. Тези правила били утвърдени със заповед на министъра на здравеопазването, но не били обнародвани в Държавен вестник, поради което не били сведени до знанието на двамата подсъдими. Отправя се искане за признаване на подсъдимия Ч. за невиновен.