Решение № 71 от 10.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 10.01.2020г.

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на десети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА

КАЦАРСКА

При участието на секретаря ....... като разгледа т.д.№ 1303 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.247 от ГПК.

Съдът констатира, че с молба от

13.12.2019г. ищецът «М.П. АД е поискал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение, постановено на 03.12.2019г. по подробно изложените доводи досежно годината, посочена като издаване на изпълнителния лист в диспозитива, а именно вместо записаната 2013г., да се чете 2003г.

Ответната страна е получила препис от молбата и е подала отговор от 08.01.2020г., в който сочи, че действително е допусната техническа грешка и следва да се поправи. Възразява срещу искането за присъждане на разноски на ищеца, като сочи, че допуснатата фактическа грешкса не е по вина на ответника и не следва да се осъжда за допълнителни разноски.

Съдът намира, че искането е основателно. В диспозитива на съдебното решение №2179/03.12.2019г. съдът погрешно е записал, че недължимата сума е по изпълнителен лист, от «30.10.2013г.», а не както е от «30.10.2003г.» като е сбъркал една цифра и същата следва да бъде поправена, така както се иска в молбата. Съдът намира, че следва да се допусне поправката на ЯФГ в диспозитива на СР, тъй като мотивите не се ползват със СПН. Касае се за изцяло техническа грешка при изписване на една цифра и волята е ясно и точно изразена, тъй като изпълнителният лист е индивидуализиран не само като дата на издаване, но и по кое дело е издаден, поради което не подлежи на съмнение, че е техническа грешката.

По искането за разноски, съдът намира, че такива не се следват. Производството по поправка на очевидна фактическа грешка не е същинско исково, а съпътстващо първоинстанционното производство, при допускане на такава, а за същото вече са присъдени разноски до окончателното му приключване, част от което се явява и това производство.

Налице е аналогична практика на ВКС по въпроса за разноските в производството по чл. 248 от ГПК ( виж Определение № 493/26.10.2016 г. по гр. д. № 4088/2016 г. на 4-то гр. отд. на ВКС; Определение № 683/21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г. на 3-то гр. отд. на ВКС;

Определение № 296/15.08.2017 г. по ч. гр. д. № 1758/2017 г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г. на 2-ро гр. отд. на ВКС; ), в която еднозначно се приема, че в производството по чл. 248 от ГПК не се дължат разноски на страните, тъй като то няма самостоятелен характер, а е функционално свързано с производството по съществото на спора. Приема се че в производството по чл. 248 от ГПК нормата на чл. 81 от ГПК не се прилага, което следва да важи и за производството по чл. 247 от ГПК, тъй като то също е функционално свързано с производството по същество, по което вече са присъдени разноски.

Предвид горното такива не се следват на ищеца.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по т.д.№ 1303/2019г. на СГС, VІ-18 състав решение от 13.12.2019г., като в диспозитива на съдебното решение на стр. 4, ред 14 отгоре надолу, където е записано «изпълнителен лист от 30.10.2013» да се чете « от 30.10.2003г.».

ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на разноски.

Решението подлежи на обжалване по същия ред като първото, в двуседмичен от съобщението до страните пред САС.

СЪДИЯ: