Решение № 85 от 30.07.2020, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Тутракан, 30.07.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд – гр.

Тутракан в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 465/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 143 и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулативно субективно и обективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 и чл. 537, ал. 2 от ГПК от ищецът Р.М.Г., упълномощила като процесуален представител мл. адв. Д.А. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 11) за:

1.1. установяването съществуването на облигационно правоотношение (чието действие не е прекратено) между страните, възникнало в резултат на сключен Договор за предоставяне на земя под аренда от 03.05.2012 г., вписан в Служба по вписванията при РС - Тутракан с вх. № 1356/03.05.2012 г., Акт № 116, том 2, който договор е сключен между ищеца, в качеството му на арендатор и Т. М. А., в качеството му на арендодадател, както и на 1.2. несъществуването на вписаното с вх. № 1631/22.08.2019 г., Акт № 183, том II в Служба по вписванията (СВ) - гр. Тутракан обстоятелство (едностранно прекратяване на договора).

1.3. Ищецът твърди, че съгласно Решение № 16/27.04.2016 г. по гр.д. № 417/2016 г. по описа на РС - Тутракан се признава за установено спрямо него и спрямо другият ответник Т. М. А., че ответника Н.Р. А. е собственик на НИВА с площ от 10.000 дка, трета категория в местността „КРАЙ ГОРАТА“ съставляваща имот с № 003017 по плана за земеразделяне на землището на с. Богданци и на 1/7 ид. ч. от НИВА с площ от 12,500 дка, трета категория, в местността „КАНТОНА“ с № 028079, по плана за земеразделяне на с. Богданци. Със същото решение обаче било установено, че договорът за наем обвързва ищеца.

1.4.

Ищецът твърди, че преди получил обаждане от страна на служител на ОСЗ - гр. Главиница, като по телефона му обяснили, че по отношение Договор за предоставяне на земя под аренда, имало вписан „Акт за едностранно прекратяване на договор за аренда“, вписан в Служба по вписванията при РС гр.Тутракан с вх.№ 1631/22.08.2019 г., №183, том II.

1.5.

Ищецът твърди, че прекратяването не е породило действие, тъй като:

1.5.1. не била спазена процедурата по чл. 87 от ЗЗД, а именно не било отправено предизвестие.

1.5.2. липсвало основание за прекратяването, в частност ищецът бил заплатил всички арендни вноски за 2017/2018 г.

2.

Ответникът Н.Р.Д. е депозирала в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, чрез адв. А.Г. *** (л. 25), с който счита иска за неоснователен и недоказан.

2.1.

Твърди, че не са заплатени арендните вноски за

2017/2018 г.

2.2.

Признава, че е отказала да получи арендното плащане за 2017/2018 г. в размер от 5 лв./дка. (л. 45).

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. На 23.12.2009 г. с Решение № БО-03/23.12.2009 г. на ОСЗ - гр. Главиница бившият съпруг на ответника - Т. А.е оземлен чрез прехвърлянето на правото на собственост върху имот № 003017, с площ от 10,000 дка, в местността „КРАЙ ГОРАТА”, в землището на с. Богданци, обл. Силистра (видно от мотивите към Решение № 16/27.04.2016 г. по гр. д. № 417/2016 г. на ТнРС - л. 6 - 8).

4. На 10.08.2010 г. бракът между ответника и Т. А.е прекратен с Решение № 125/10.08.2010 г. по бр. д. № 20/2010 г. на ТнРС (видно от мотивите към Решение № 16/27.04.2016 г. по гр. д. № 417/2016 г. на ТнРС - л. 6 - 8).

5. На 03.05.2012 г. е сключен Договор за предоставяне на земя под аренда с нотариална заверка на подписите с рег. № 1895 от 03.05.2012 г. на Нотариус А.

Н. – Р. № ***на РНК и вписан с вх. № 1356, акт № 116, том II, на 03.05.2012 г. в СВ – гр. Тутракан между ищеца, в качеството му на арендатор и бившия съпруг на ответника - Т. А., в качеството на арендодател, касаещ процесния имот (л. 4).

6. На

26.11.2013 г. с

Постановление за възлагане на недвижим имот на ДСИ към ТнРС на ответника са възложени 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху процесния имот (видно от мотивите към Решение № 16/27.04.2016 г. по гр. д. № 417/2016 г. на ТнРС - л. 6 - 8).

7. На

26.05.2017 г. в влязло в сила Решение № 16/27.04.2016 г. по гр. д. № 417/2016 г. на ТнРС, с което по отношение на Р.Г. е признато за установено, че Н.Д. притежава правото на собственост върху процесната нива, придобито чрез оземляване, в режим на съпружеска имуществена общност между нея и бившия ѝ съпруг - Т. А., като след прекратяването на брака същата общност се е трансформирала в обикновена съсобственост - до размера на 1/2 ид. ч. и чрез възлагане след проведена публична продан - до размера на останалата 1/2 ид. ч. Отхвърлен е иска за предаването на владението върху имота от Р.Г. на Н.Д. (л.

6 - 8).

8. На 27.09.2017 г. арендатора с „Покана – потвърдително за пощенски запис” е изпратил сумата от 58,50 лв. със съобщение на подателя „рента 2016/2017 г.” на отв. Д. (л.

10).

9. На 17.10.2018 г. с БОН „Приемане на паричен превод” сумата от 58,50 лв. е изпратена от арендатора на ответницата с със съобщение на получателя „Р.-2018 г.” на гърба на който е отбелязано, че получателя отказва да получи сумата и на 07.11.2018 г. е върната на подателя (заверено копие л. 9 и оригинал л. 42).

10. На 09.05.2019 г. от ищеца е получен документ (л. 24), който с оглед направеното оспорване от страна на ищеца, не може да се установи дали е представеното от ответника предупреждение, с което договора се прекратява поради неплащане на арендните вноски за стопанската 2017/2018 г. (л. 23) или представеното от ищеца неподписано уведомление, в което ответника желае увеличение на арендното възнаграждение (л.

44).

11. На 22.08.2019 г. в СВ – гр.Тутракан с вх. № 1631, акт 183, том II е вписан Акт за едностранно прекратяване на процесния договор за аренда (л.

5), на осн. чл. 8 от Глава III и чл. 12, от

Глава IV от договора за аренда и на осн. чл. 27, ал. 1, т. 2 и чл.

28 и сл. от ЗАЗ, поради неплащане на арендните вноски за стопанската 2017/2108 г. (л. 5).

От правна страна

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I. По допустимостта

12. Правният интерес на ищеца от воденето на производството е обусловен от твърденията на ответника, че арендното правоотношение е прекратено. Поради тази причина правораздавателната интервенция отношенията между арендодател и арендатор се явява оправдана с оглед внасянето на яснота по отношение на наличието облигационна връзка.

13. Допустимостта на иска е обусловена и от вписването на прекратяването на договора в СВ - гр.

Тутракан.

14. В този смисъл в Определение № 154 от

20.03.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 119/2015 г., II т. о. са изведени следните принципи:

14.1. Съгласно чл. 88 ЗКИР всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537, ал. 2 и 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 90 ЗКИР предвижда заличаване на вписването в имотния регистър в три хипотези, а именно когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, или несъществуване на вписано обстоятелство. Заличаването се извършва след успешно проведен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 88 и чл. 90 ЗКИР. Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗКИР до въвеждане на имотния регистър по ЗКИР за съответния съдебен район със заповед на Министъра на правосъдието по чл. 73 ЗКИР вписването се извършва по реда, предвиден в Правилника за вписванията. При вписване на прекратяване на аренден договор, приложение намира и разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАЗ.

14.2. В случаите на вписване по ЗКИР и съгласно

Правилника за вписванията във връзка със ЗАЗ страната, която твърди порок на вписването като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство, има право да предяви иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

14.3. По отношение на порока на вписването са възможни следните хипотези:

14.3.1. Когато е вписано неподлежащо на вписване обстоятелство, вписването е нищожно (недействително), 14.3.2. Когато вписването е постановено по искане на нелегитимирано лице, или по което съдията по вписвания се е произнесъл без да е бил сезиран, вписването е недопустимо.

14.3.3. Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно.

14.4. Заличаването на нищожното (недействително) или недопустимо вписване, или на вписаното несъществуващо обстоятелство представлява последица от уважаването на иска по чл. 537, ал. 2 ГПК и се извършва от органа, който е извършил вписването по искане на заинтересованото лице.