Решение № 260078 от 12.10.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И E

№

В ИМЕТО НА НАРОДА гр.Плевен,………………г.

Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през двехиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА

ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА ДИМИТРОВА при секретаря П. Петров като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 578 по описа на Плевенски окръжен съд за 2020 г и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 599 от 8.06.2020г по гр. дело № 927/2020г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ

***- Плевен, ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.П., ЕГН**********, на основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата от

1842,30лв. главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода 19.02.2017-19.02.2020г., съгласно възникнало между страните служебно правоотношение между странните, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на ИМ-19.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪДИЛ Е СЪЩО ТАКА ***-

Плевен, ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.П., ЕГН**********, на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата 259,63лв., представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за периода 01.04.2017-19.02.2020г.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Срещу така постановеното решение въззивна жалба е подадена от ОД на МВР – Плевен , в която се възразява ,че решението на РС - Плевен е незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява се, че РС неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд от служителя по правилата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за процесния период са действали две наредби по различно време за реда на организация и разпределянето на работното време, за отчитането му и компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В тези наредби липсва текст, който да допуска преизчисляване на нощен към дневен труд с определен коефициент. За исковия период е действала една наредба № 8121з-407/2014 г ,но само за 4 дни и незаконосъобразно РС – Плевен е обосновал изводите си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно правоотношение.Служителите от МВР могат да полагат по 8 часа нощен труд за разлика от служителите по трудово правоотношение. Възразява се, че положеният нощен труд е заплатен изцяло с допълнително възнаграждение от 0,25 лв на час.Възразява се, че по делото не са събрани доказателства, че служителят е работил над рамките на установеното работно време по график. Възразява се, че не са обсъдени възраженията на ответната страна пред първоинстанционния съд и представени доказателства във връзка със задължителни указания на МТСП. Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят предявените искове.

Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като неоснователна. Възразява се ,че редът за организацията на работното време, отпуските и почивките, отчитането на положения труд, режима на дежурство, се определят от наредба на министъра на вътрешните работи. Възразява се, че в действащата за процесния период наредба липсва правна регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато регламентация е налице за работещите по трудово правоотношение.

Възразява се, че правилно съдът е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ, тъй като и в международни актове не се допуска различно третиране на гражданите по отношение на правото им на труд, както и правилно е приел, че следва да се прилагат едновременно и посочената по – горе разпоредба и тази на чл. 8 от НСОРЗ. Твърди се, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, тъй като тя касае само отчитането на съответните часове пред инспекцията по труда.Претендира се потвърждаване на атакуваното решение изцяло.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА

СПОРНИТЕ въпроси по делото касаят наличието на условия за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв РС – Плевен е приел ,че са предявени обективно съединени искове по чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 86 от ЗЗД.

По делото не е било спорно, че между страните е съществувало служебно правоотношение за процесния период, по силата на което ищецът е заемал длъжността “мл.оперативен дежурен“в РУ-Никопол при ОДМВР-Плевен. По делото страните също не са спорили, а и от приложените от ответника писмени доказателства се установява, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22.00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Според РС съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Алинея 2 на чл. 179 от ЗМВР сочи, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.

1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.Разпоредбата на чл. 187, ал.

9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния исков период, са издадени Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016 г., които предвиждат работа на смени с полагане на труд през нощта между 22. 00ч. и 6. 00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов период.

Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, че при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд между 22.

00ч. и 6. 00ч. за отчетния период.

След отмяна на горепосочения подзаконов нормативен акт, са издадените Наредба № 8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г.

Затова в случая съдът е приел, че за исковия период е действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0. 143, която е запазила действието си след постановеното решение по адм. д. № 5450/ 2016 г. ВАС до приемането на новата наредба. Но този ред на преизчисляване, според РС, е неприложим за времето след отмяна на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за периода от 02.08.2016 г. до 31.12.2017 г., поради празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време, за държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Според РС липсата на изрична норма , не следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. ( от 26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Във връзка с направеното твърдение в отговора на исковата молба, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от чието заключение се установява, че за исковия период 19.02.2017 -19.02.2020г. , ищецът е работил на 12 часови смени, като за същият период е полагал нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа, общо за целия процесен период от 1760часа. При превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1.143 се получават общо 2011,68часа, от които вещото лице е посочило, че 251,68часа не са платени, като същите възлизат в размер на сумата от 1842,30лв.

По делото ответникът не е твърдял, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения от експертизата размер. Предвид това, според РС, както и с оглед гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в изчисления от вещото лице размер от 1842,30лв.

Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок (месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време). В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на заключението на вещото лице съдът е приел , че дължимата се лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.04.2017г. до 19.02.2020г. възлиза общо на сумата от 259,63лв. В този размер предявеният иск е бил уважен.

Решението на РС –

Плевен е частично незаконосъобразно

Най-напред следва да се отбележи, че следва със самото решение да се остави без уважение искането за спиране на настоящето производство, по което съдът не се е произнесъл по делото . Искането е неоснователно,, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл. 229 от ГПК , а цитираните текстове в молбата на въззивника касаят случаите, при които съответен съд спира производството пред себе си и отправя преюдициално запитване.