Решение № 6511 от 30.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11841/2025
- Вид
- Решение № 6511
- Подписан
- 30.10.2025
- В сила
- 30.10.2025
- Състав
- Любомир Луканов, Клаудия Рангелова Митова, Цветомила Данова
Цитирани разпоредби
- чл.426, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.77 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 6511 гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Любомир Луканов
Членове:
Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20251100511841 по описа за 2025 година
,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 вр. чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 62347/30.09.2025 г., подадена от „Г. инженеринг“ ООД, ЕИК200678992, срещу разпореждане за разноски от 18.09.2025 г. на И.Р., помощник – частен съдебен изпълнител при частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, постановено по изп.д. № 20258380405429, с което не е уважено възражението на жалбоподателя за намаляване на размера на присъединеното за събиране като разноски на взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнението за разликата над 200 лева до определените с атакуваното разпореждане 6 000 лева.
Жалбоподателят поддържа, че размерът на приетото за събиране вземане за разноски за адвокатско възнаграждение от 6 000 лева е завишен и същият следва да бъде редуциран до 200 лева, дължим единствено за образуване на изпълнителното производството, тъй като извън действията по образуване на производството други действия с цел удовлетворяване на вземанията не са извършвани и не се е налагало да бъдат извършвани. Намира приетите разнокси за адвокатско възнаграждение за прекомерни и влошаващи по недопустим начин положението му на длъжник по изпълнителното дело.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК взискателят по изпълнителното дело „Билдинг груп“ ЕООД е депозирал становище за допустимост и неоснователност на жалбата.
По делото са изготвени мотиви от ЧСИ М.Б., в които е застъпено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото 1 доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Изпълнително дело № 20258380405429 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, е образувано по молба вх. № 55422/29.08.2025 г. на „Билдинг груп“ ЕООД, ЕИК 102901507, депозирана чрез адв. И.Т. от САК, въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу „Г. инженеринг“ ООД на 28.08.2025 г. по гр.д. № 484/2023 г. по описа на Софийски градски съд за сумата от 125 239,90 лева главница и 31 701,09 лева разноски, представляваща разноски в производството по гр.д. № 7808/2023 г. по описа на Софийски градски съд. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал прилагане на конкретен изпълнителен способ, посочвайки предпочитанията си към налагане на запори върху вземания по банкови сметки на длъжника. Взискателят е поискал присъждане на сторените в изпълнителното производство разноски, включващи адвокатско възнаграждение. Към молбата е представено пълномощно от взискателя в полза на процесуалния представител за образуване на изпълнително дело и процесуално представителство. С молбата е представен и договор за правна зашита и съдействие от 25.08.2025 г., в който е вписано уговореното между страните възнаграждение в размер на 6000 лева с отбелязване за заплащането му.
С молба от 01.09.2025 г. взискателят, чрез процесуалния си представител, е поискал налагане на запори върху вземания на длъжника по договори за обществени поръчки с посочване на конкретни контракти.
С постановление от 02.09.2025 г. съдебният изпълнител е приел разноски по изпълнението в размер на 6 189 лева, включващи 6 000 лева адвокатско възнаграждение.
Същият ден са изпратени запорни съобщения до третите задължени лица, възложители по договори за обществени поръчки за налагане на запори върху вземания на длъжника по същите и запорни съобщения до лицензирани банки на територията на страната за налагане на запори върху вземания на длъжника по банкови сметки.
На 02.09.2025 г. съдебният изпълнител е изготвил покана за доброволно изпълнение, с която на длъжника е предоставен двуседмичен срок от уведомяването за заплащане на задълженията по изпълнителното дело, включващи и 6 000 лева приети разноски за адвокатско възнаграждение, а поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 05.09.2025 г.
На 11.09.2025 г. е наложен запор върху вземания на длъжника от „Си Би Ай 2012“ ЕООД, от „Софийска вода“ АД, от „50 херца“ АД и други юридически лица.
На последната посочена дата „Г. инженеринг“ ООД е депозирал възражение срещу размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лева за образуване на изпълнителното дело.
На 18.09.2025 г. съдебният изпълнител е издал разпореждане, с което е отказал намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.
С молби от 18.09.2025 г., 23.09.2025 г., 25.09.2025 г. и 29.09.2025 г. взискателят е поискал прилагане на нови изпълнителни способи в случай на липса на изпълнение в 2 предоставения срок за доброволно погасяване на вземането.
Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК (доколкото е депозирана преди изтичане на този срок, считано от датата на издаване на атакуваното разпореждане и при отсъствие на доказателства за редовно връчване) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно новелата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението, а оспорването на тези разноски не лишава длъжника от възможността да изпълни задължението си (т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС).
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79, ал.1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Нормата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможността при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
Доколкото цитираните две разпоредби се намират в Част I "Общи правила", Глава VIII на ГПК, то те намират приложение и в изпълнителното производство.
По изпълнителното дело своевременно, още в молбата по чл.426, ал.1 ГПК, е поискано приемане на разноски за адвокатско възнаграждение и са представени доказателства за неговото заплащане, доколкото договорът за правна защита и съдействие от 25.08.2025 г., служи като разписка по чл.77 ЗЗД за получаване на сумата.Удостоверяване на плащането се извършва чрез изходящ от кредитора документ, поради което положеният от адвоката подпис надлежно удостоверява получаване на сумата. Съставеният договор за правна защита и съдействие е съобразен с даденото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване.
Според т.3 от същото тълкувателно решение, при преценка основателността на възражението по чл.78, ал.5 ГПК, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната.
В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и плащането на уговореното адвокатско възнаграждение /Д В , бр. 14 от 18.02.2025 г./, които съдът възприема като ориентир при произнасяне по възражението на жалбоподателя (Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз).
В посочената разпоредба от цитираната наредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лева /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по 3 изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, което с оглед размера на вземането на взискателя от 156 940,99 лева възлиза на 1/2 от възнаграждението, посочено в чл. 7, ал. 2, т.5 от Наредбата, т. е. на сумата от 78 470,50 лева / чл.10, т.2 от Наредбата/.
Следва да се посочи, че процесуалният представител на взискателя е депозирал молба за образуване на изпълнително дело, последвана от още пет молби, с които е поискано извършване на допълнителни действия по принудително събиране на дълга, като две от тях са изготвени след изтичане на срока за доброволно изпълнение, предоставен на длъжника. В тези молби е искано прилагане на конкретни изпълнителни способи, непосочени в молбата по чл.426, ал.1 ГПК, предполагащи провеждане на проучване на правоотношенията, по които дружеството длъжник е страна.
Задължението по изпълнителния лист е на значителна стойност и дългът не е бил погасен в срока за доброволно изпълнение, като липсват твърдения и доказателства за постъпване на суми по изпълнителното производство, включително в резултат от приложените изпълнителни способи. Предприемане на изпълнителни действия за принудително събиране на вземането по искане на взискателя след изтичане на срока за доброволно изпълнение при липса на доброволно плащане се е явило необходимо и поражда вземане за разноски за представителството във връзка с извършване на изпълнителни действия.
Действително, касае се за парично вземане по един изпълнителен лист срещу едно юридическо лице, но постъпилите по изпълнителното дело отговори от трети задължени лица (включително за цедиране на вземания по сключени от „Г. инженеринг“ ООД договори) не сочат на събиране на дълга без особени затруднения.
В настоящия случай размера на адвокатското възнаграждение, прието за събиране като разноски по изпълнението отчита действителната фактическа сложност на делото и обема на положените от процесуалния представител на този взискател усилия за защита на процесуалните парва на дружеството.
Съгласно чл.437, ал.4 вр. чл.435, ал.2, т.7 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 62347/30.09.2025 г., подадена от „Г. инженеринг“ ООД, ЕИК200678992, срещу разпореждане за разноски от 18.09.2025 г. на И.Р., помощник – частен съдебен изпълнител при частен съдебен изпълнител М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, постановено по изп.д. № 20258380405429, с което не е уважено възражението на жалбоподателя за намаляване на размера на присъединеното за събиране като разноски на взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнението за разликата над 200 лева до определените с атакуваното разпореждане 6 000 лева.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5