Решение № 6471 от 06.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6471 гр. С., 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110106295 по описа за 2023 година

Производството е по реда на 124, ал. 1 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на А. п. и. срещу С. о., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД, вр. чл. 219, ал. 3 ГПК за сумата от 344,34 лева /176,06 евро/, представляваща изплатено обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата считано от 11.05.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума с решение № 4610/14.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 5261/2024 г. по описа на СГС, II „E“ въззивен състав, е потвърдено решение по гр. д. № *****/2022 г. по описа на СРС, 178 състав, с което е признато за установено, че „А. п. и.“ ЕИК *********, с адрес гр. С., пл. „М." № *, дължи на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *********, с адрес гр. С., бул. „С. ш." № ***, сумата от 344,43 лева - сбор от изплатено от него на 16.04.2019 г., застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС, полица № ************** по преписка по щета № ****-****-**-*******, в размер на 334,43 лева и 10 лева ликвидационни разноски за определянето , представляващи обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 23.09.2018 г., около 22:00 часа по време на движение по Републикански второкласен път ** - ** с посока на движение от бул. „С.“ към кв. „Ф.“, в локалното платно пред магазин Х. М., при което лек автомобил марка „А.“ модел „**“, с рег.

№ ********, попаднал в необозначена, необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно /шахта без решетка/, вследствие на което са увредени предна дясна гума с джанта предна дясна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 11.05.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.05.2022 г. по ч. гр. д. № 24698/2022 г. по описа на СРС, 178 състав.

В исковата молба се твърди, че съгласно Споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на републикански пътища в чертите на С. о. за 2018 г. /със срок на действие съгласно чл. 5 от Договора/, сключен между А. „П. и.“, Областно пътно управление-С. и С. о., следвало процесният пътен участък във връзка с Приложение № 1 от 1 споразумителния протокол да се поддържа /чл. 1/ от С. о.. В него изрично било обективирано задължение от страна на С. о. да осъществява надзор по чл. 50 ЗЗД за състоянието на пътя.

Освен дейностите по поддържането изпълнителят следвало да означи със съответните пътни знаци с оглед предупреждение на участниците в движението за евентуално съществуващо препятствие съобразно чл. 3 ЗДвП. Изложени са доводи, че дейностите по процесния споразумителен протокол следвало да се извършат от ответника чрез неговите служители, на които е възложено изпълнението, както и че именно бездействието на последните буславя отговорността по чл. 49 ЗЗД на С. о.. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. о., с който оспорва предявения иск при твърдения, че е привлечена като трето лице помагач на страната на А. „П. и.“ в производството по гр. д. № *****/2022 г. по описа на СРС,178 състав, и е обвързана от постановеното решение по делото, с което е прието, че събитието е настъпило на ул. „О. п.“, който е част от републиканската пътна мрежа, за която отговаря ищецът. Излага доводи, че съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, която го е привлякла. Доколкото категорично и безспорно за поддръжката на пътния участък отговарял единствено ищецът, то С. о. не следва да носи отговорност. По изложените съображения моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По иска чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД ищецът носи доказателствена тежест да докаже наличие на задължение за ответника по силата на Споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на републикански пътища в чертите на С. о. за 2018 г., към датата на произшествието, за осигуряване на безопасно движение по участъка, в т. ч. и чрез подходяща сигнализация на процесния участък, причинно-следствена връзка между бездействието на ответника по /неговите работници/служители/ и настъпилите вреди, размерът на дължимото обезщетение, както и че е платил обезщетението.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че пътят, на който е настъпило процесното ПТП е част от републиканската пътна мрежа, респ. съществуването на задължение за А.та като юридическо лице да осъществява дейностите по стопанисването и поддържането му.

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото, че с решение № 4610/14.07.2025 г. по в. гр. д. № 5261/2024 г. по описа на СГС, II „E“ въззивен състав, е потвърдено решение по гр. д. № *****/2022 г. по описа на СРС, 178 състав, с което е признато за установено, че „А. п. и.“ ЕИК *********, с адрес гр.

С., пл. „М." № *, дължи на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *********, с адрес гр. С., бул. „С. ш." № ***, сумата от 344,43 лева - сбор от изплатено от него на 16.04.2019 г., застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС, полица № ************** по преписка по щета № ****-**** **-******, в размер на 334,43 лева и 10 лева ликвидационни разноски за определянето , представляващи обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 23.09.2018 г., около 22:00 часа по време на движение по Републикански второкласен път ** ** с посока на движение от бул. „С.“ към кв. „Ф.“, в локалното платно пред магазин „Х. М.“, при което лек автомобил марка „А.“ модел „**“, с рег. № ********, попаднал в необозначена, необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно /шахта без решетка/, вследствие на което са увредени предна дясна гума с джанта предна дясна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 11.05.2022 г. до изплащане на вземането, за която 2 сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.05.2022 г. по ч. гр. д. № 24698/2022 г. по описа на СРС, 178 състав, както и че решенията са постановени при участието на С. о. като трето лице - помагач на страната на А. п. и..

Съгласно чл. 223, ал. 1 ГПК това, което е установил съдът в решението по делото, в което участва трето лице - помагач, има установително действие в отношенията между третото лице - помагач и насрещната страна. Съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или го е привлякла. Установителното действие на решението между третото лице - помагач и насрещната страна се заключава в силата на присъдено нещо, с която се ползва решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, а що се касае до вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна, то за тях важи задължителната сила на мотивите. Последната има за предмет всички становища на съда, намерили израз в мотивите на решението /фактическите констатации на съда, правните изводи, становище относно преюдициални въпроси/, доколкото те обуславят изводите относно спорното право.

Задължителната сила на мотивите по смисъла на чл. 223, ал. 2 ГПК обвързва по задължителен начин страните и съда, пред който е висящо следващото по време дело – това между подпомагаща и подпомагана страна, да приемат, че съдържащите се в мотивите на решението по предходното дело, в който са участвали подпомаганата и подпомагащата страна в това им качество, изводи за фактите и преюдициалните правоотношения, релевантни за правоотношението, което е предмет на постановеното решение, са се осъществили така, както се сочи в мотивите, към момента на приключване на устните състезания по предходното дело. Третото лице - помагач не може в следващия процес да оспорва фактическите и правни изводи, обективирани в мотивите на решението по предходното дело /в този смисъл Решение № 60167 от 2.02.2022 г. по т. д. № 2490/2020 г. на ВКС , I т. о./. В настоящия процес не се твърди хипотезата на чл. 223, ал. 2 ГПК, според която подпомаганата страна умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.

При това положение, настоящия съдебен състав намира, че в мотивите на окончателно решение на СГС по в. гр. д. № 5261/2024 г. е направен правен извод, че съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от А. „П. и.“, която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по изграждане, ремонта и поддържането на тези пътища. Прието е, че съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Прието е, че пътят, на който е настъпило процесното ПТП е част от републиканската пътна мрежа, както и че на А. „П. и.“ е вменено задължение да стопанисва и поддържа републиканската пътна мрежа, включително да не допуска и съответно своевременно да отстранява дупки по него. Всички тези въпроси са вече разрешени с влязло в сила съдебно решение по иска с правно основание чл. 411 КЗ и не подлежат на преразглеждане в настоящия процес.

По делото е представен Споразумителен протокол № **-**-**/**.**.**** г. и Приложение № 2 към него, сключен между С. о. и А. „П. и.“ на основание чл. 30, ал. 3 ЗП и чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от ППЗП относно разпределяне поддръжката на пътната мрежа на гр. С. за 2018 г. В Приложение №2 към протокола в табличен вид е посочено кои пътища се поддържат от С. о. и кои – от А. „П. и.“, като процесният участък от бул. „С.“ към кв. „Ф.“ в локалното платно пред магазин „Х. М.“ (дясно локално платно от км59+400 до км60+553) е посочено, че се поддържа от С. о.. Представеното споразумение има значение във вътрешните отношения между страните и съставлява основание за ангажиране на регресната отговорност на ответника.

Предвид изложеното следва да се има предвид, че съгласно чл. 48, т. 2, б. „в“ ППЗП 3 организирането на дейностите по поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население над 100000 души са задължение на съответните общини. Съгласно чл. 55, ал. 2 ППЗП директорите на областните пътни управления и кметовете на съответните общини до 30 септември определят в споразумителен протокол размера на средствата по чл. 48, т. 2, буква „в“ за следващата бюджетна година според дължината на републиканските пътища в границите на градовете, както и сроковете за предоставяне на средствата на общините. В изпълнение на това нормативно задължение е сключен представения по делото споразумителен протокол.

Съгласно чл. 1 от протокола страните приемат съвместно да финансират поддържането, в т. ч. зимно поддържане на платното/ платната за движение на Републиканските пътища в границите на С. о., изброени в Приложение № 1 към споразумителния протокол, с обща дължина 49,946 км (дължина след приравняване = 100,576 км), включително и за процесния пътен участък, който е част от републикански път II-18. Съгласно чл. 4 от Споразумителния протокол организирането, възлагането и контрола на дейностите по поддържането на републиканските пътища в границите на града се извършва от общината. Посочено е, че Приложение № 1 и 2 са неразделна част от споразумителния протокол.