Решение № 116 от 15.06.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Първомай, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20255340100689 по описа за 2025 година

Предявени са отрицателни установителни искове от С. А. И. срещу „ЕОС Матрикс” ЕАД с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи следните суми: 5274,17 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 19.06.2008 г., 1283,49 лв. – договорна лихва за периода 08.05.2011 г. – 01.09.2013 г., 450,09 лв. – наказателна лихва върху просрочена главница за периода 08.07.2011 г. – 02.09.2013 г., 342,83 лв. – наказателна лихва върху просрочена лихва за периода 08.06.2011 г. – 02.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.09.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, 147,01 лв. – държавна такса, и 432,62 лв. – адвокатско възнаграждение, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № 20248240400032 по описа на ЧСИ Константин Павлов с район на действие ОС Пловдив въз основа на издаден изпълнителен лист от 12.09.2013 г. по ч. гр. д. № 343/2013 г. по описа на РС Първомай.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил наследник на Ж.Е.Х. (починала на 22.01.2019 г.) и И. А. И. (починал на 15.08.2024 г.), срещу които бил издаден изпълнителен лист от 12.09.2013 г. по ч. гр. д. № 343/2013 г. по описа на РС Първомай в полза на кредитора „Алфа Банк“ АД, което действало чрез „Алфа Банк България“ КЧТ, за принудителното събиране на горепосочените суми. Първоначално образуваното изпълнително дело продължило под № 20248240400032 по описа на ЧСИ Константин Павлов с район на действие ОС Пловдив. Вземането по издадения изпълнителен лист било прехвърлено последователно от „Алфа Банк“ АД на „Колект Бг“ АД (с предходно търговско наименование „Свети Георги Груп“ ЕАД), а след това – на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по договор за цесия от 11.12.2020 г., като последното дружество било конституирано като взискател по изпълнителното дело. Ищецът сочи, че не бил уведомяван за извършените прехвърляния на дълга, нито имал информация 1 за съществуването на това задължение до 2024 г., когато – като наследник на длъжника Ж.Е.Х. – получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Павлов с изх. № 66263/24.06.2024 г. Ищецът счита, че цесията не му е противопоставима по правилото на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, тъй като не бил уведомен по надлежния ред за настъпилата кредиторова промяна, поради което и приема, че всички действия на цесионера преди уведомяването не прекъсвали давността. Тя продължавала да тече спрямо първоначалния кредитор, който в продължение на години не предприемал изпълнителни действия. Затова счита задължението за погасено по давност. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове за установяване недължимостта на процесните суми.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Поддържа се, че за установените вземания със заповед за изпълнение течала петгодишната погасителна давност от датата на влизането й в сила. Твърди се, че по образуваните изпълнителни дела били предприемани множество изпълнителни действия – налагане на запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение. Също така били удържани суми от наложените запори. Посочено е още, че до 26.06.2015 г. давност не била текла, тъй като съгласно ТР № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, докато траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела давност за тези вземания не течала. Твърди се още, че в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не могло да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. Възразява, че ищецът не бил уведомен за извършените цесии. Посочено е, че кредитополучателите, негови наследодатели, били уведомени за прехвърлянето на вземането. Поради това счита, че за вземането не била изтекла погасителната давност. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.09.2013 г. въз основа на Заповед № 181 от 12.09.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 343/2013 г. по описа на РС Първомай е издаден изпълнителен лист, с който е разпоредено длъжниците И. А. И. и Ж.Е.Х. да заплатят солидарно на кредитора „Алфа Банк“ АД следните суми: 5274,17 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 19.06.2008 г., 1283,49 лв. – договорна лихва за периода 08.05.2011 г. – 01.09.2013 г., 450,09 лв. – наказателна лихва върху просрочена главница за периода 08.07.2011 г. – 02.09.2013 г., 342,83 лв. – наказателна лихва върху просрочена лихва за периода 08.06.2011 г. – 02.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.09.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, 147,01 лв. – държавна такса, и 432,62 лв.

– адвокатско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист с молба от 24.09.2013 г. кредиторът „Алфа Банк“ АД е поискал да бъде образувано изпълнително дело за събиране на сумите, като е възложено на ЧСИ Петко Илиев с район на действие ОС 2

Пловдив да наложи запор върху трудовите възнаграждения на длъжниците и върху други техни секвестируеми доходи, както и върху банковите сметки, МПС и дялове и акции в търговски дружества. Също така е направено искане да бъде наложена възбрана върху притежаваните недвижими имоти и принудителното изпълнение да бъде насочено върху движимите им вещи. Образувано е изпълнително дело № 20138210401142, като в хода му са извършени редица справки за имущественото състояние на длъжниците. На 02.01.2014 г. ЧСИ Илиев е изпратил искане за вписване на възбрана върху поземлени имоти с № 020043, 020044 и 030061, собственост на длъжника Ж.Е.Х., находящи се в землището на ***. Възбраната е вписана в СВп при РС Чирпан на 29.01.2014 г. На 02.01.2014 г. ЧСИ Илиев е изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжника И. А. И., с което е наложен запор върху трудовото му възнаграждение. Запорното съобщение е получено на 29.01.2014 г. Изпратени са покани за доброволно изпълнение до длъжниците, връчени им на 03.02.2014 г., с които са насрочени описи на движими вещи на 27.02.2014 г. На 06.02.2014 г. работодателят на длъжника И. А. И. е уведомил ЧСИ Илиев, че всеки месец ще удържа от трудовото възнаграждение на длъжника и превежда сумата от 111 лв. На 18.06.2014 г. работодателят на длъжника И. А. И. е уведомил, че последният е в продължителен отпуск поради временна неработоспособност, поради което спира удръжките от трудовото му възнаграждение. От приложените извлечения се установява, че на 20.02.2014 г., 31.03.2014 г. и 20.05.2014 г. работодателя на длъжника И. А. И. е превел по сметка на ЧСИ Илиев общо сумата от 444 лв. С протокол за опис на движимо имущество от 28.07.2014 г. описът е пренасрочен за 31.08.2014 г., като длъжникът Ж.Е.Х. доброволно се е задължила до 30.08.2014 г. да внесе сумата от 200 лв. На 04.08.2014 г. в полза на длъжника И. А. И. е постъпила сумата от 100 лв. С молба от 20.10.2014 г. длъжникът Ж.Е.Х. е поискала да бъде отменен насроченият на 30.10.2014 г. опис на движими вещи поради влошеното здравословно състояния на другия длъжник И. А. И. и липсата на доходи. С молба от 07.09.2015 г. взискателят е поискал да бъде извършен опис на движими вещи на длъжниците, както и да бъдат наложени запори върху трудовите им възнаграждения. На 09.06.2015 г., 15.07.2015 г., 07.08.2015 г., 28.09.2015 г. и 12.10.2015 г. длъжникът И. А. И. е извършил общо плащания в размер на 400 лв. Установява се още, че на 05.01.2016 г. длъжникът И. А. И. е заплатил още 50 лв. С молба от 14.06.2017 г. взискателят е поискал да бъде насрочен опис на движими вещи на длъжниците, както и да бъдат наложени запори върху трудовите им възнаграждения и банковите сметки. Тъй като е установено, че длъжникът Ж.Е.Х. е титуляр на банкова сметка, на 15.08.2017 г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България” АД, получено на 17.08.2017 г. Изпратено е и запорно съобщение до банките, в които длъжникът И. А. И. има открити банкови сметки – „Тексим Банк“ АД и „Юробанк България“ АД на 15.08.2017 г., които са получени на 17.08.2017 г. Постъпили са отговори от „Тексим Банк“ АД и „Юробанк България” АД, с които са уведомили, че по сметките на И. А. И. няма налични парични средства. По отношение длъжника Ж.Е.Х. е постъпил отговор от „Юробанк България“ АД, че средствата по сметката са несеквестируеми. На 02.10.2017 г. ЧСИ е насрочил опис на движимо имущество, по време на който длъжникът И. А. И. внесъл сумата от 20 лв. На 09.06.2018 г. длъжникът И. А. И. е заплатил сумата от 20 лв. На 23.11.2017 г., 20.12.2017 г., 09.03.2018 г., 05.04.2018 г., 12.07.2018 г., 24.08.2018 г. и 26.09.2018 г. длъжникът И. А. И. е извършил плащания на обща стойност 140 лв. С молба от 03.08.2018 г. взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде прехвърлено на местнокомпетентния ЧСИ Г. И. с район на действие ОС Стара Загора за продължаване на изпълнението върху възбранените недвижими имоти. С протокол 3 от 16.11.2018 г. изпълнителното дело е предадено на ЧСИ Г. И. с район на действие ОС Стара Загора.

От преобразуваното изпълнително дело № 20187650403518 по описа на ЧСИ Г.

И. се установява, че на 21.12.2018 г. взискателят е депозирал молба за насрочване на опис на възбранените недвижими имоти, както и за налагане на запори върху вземания на длъжниците. На 15.04.2019 г., 08.05.2019 г., 19.06.2019 г., 27.08.2019 г. и 13.09.2019 г. длъжникът И. А. И. е извършил плащания в общ размер на 100 лв. От представеното удостоверение за наследници се установява, че длъжникът Ж.Е.Х. е починала на 22.01.2019 г., като е оставила за наследници синовете си И. А. И. и С. А. И.. С молба от 09.09.2019 г. взискателят е поискал да бъдат конституирани като длъжници наследниците на починалия длъжник. Направено е искане да бъдат извършени описи на движими вещи на длъжниците и наложени запори върху вземания и банкови сметки на длъжниците. На 07.02.2020 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника С. А. И., която е върната в цялост с отбелязване, че лицето е в Германия.

През периода 08.10.2019 г. – 08.01.2021 г. длъжникът И. А. И. е извършил плащания на обща стойност 220 лв. С молба от 03.02.2022 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е уведомил ЧСИ, че на 27.03.2020 г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания между „Юробанк България“ АД (правоприемник на взискателя „Алфа Банк“ АД) и „Колект БГ“ АД, по силата на който вземанията по изпълнителното дело били прехвърлени на „Колект БГ“ АД. Посочено е още, че на 11.12.2020 г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания между „Колект БГ“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, съгласно който същите тези вземания били прехвърлени на последния. Поради това „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател, както и да бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжниците. Не са внесени дължимите към ЧСИ такси. С молба от 20.12.2023 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ е поискал изпълнителното производство да бъде прекратено. Поради това с постановление от 21.12.2023 г. ЧСИ Г. И. е прекратила изпълнителното производство на основание чл.

433, ал. 1, т. 2 ГПК.

Въз основа на депозирана от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД молба на 22.12.2023 г. е образувано изпълнително дело № 20248240400032 по описа на ЧСИ Константин Павлов за сумите, за които е издаден изпълнител лист по ч. гр. д. № 343/2013 г. по описа на РС Първомай, срещу длъжниците И. А. И. и Ж.Е.Х.. Поискано е да бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжниците. Представени са доказателства, че уведомленията за извършените цесии от „Юробанк България“ АД и „Колект БГ“ АД са връчени на длъжника И. А. И. на 24.03.2021 г. На 07.02.2024 г. ЧСИ Павлов е разпределил постъпилите плащания по сметка на взискателя преди образуване на изпълнителното дело в общ размер на 726,34 лв., които са отнесени, както следва: 138,24 лв. за ТТРЗЧСИ, 432,62 лв. за адвокатско възнаграждение и 147,01 лв. за разноски за държавна такса в заповедното производство, 8,47 лв. за наказателна лихва върху просрочена лихва. С молба от 24.04.2024 г. взискателят поискал да бъдат конституирани като длъжници наследниците на починалия длъжник Ж.Е.Х.. На 24.06.2024 г. ЧСИ Павлов е започнал принудително изпълнение срещу длъжника С. А.