Определение № 561 от 21.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 561 гр. Стара Загора, 21.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20235500500309 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх.№ 1298/24.03.2023г. от „А.Б.“ЕАД, гр.С., против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 87/22.03.2023г. по ч.гр.д.№ 184/2023г. по описа на РС- гр.Р., ***, с което е било отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по отношение на вземането за сумата от 252,73 лв.- общ размер на неустойки за предсрочно прекратяване на договора.

Твърди се, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, т.к. е постановено в противоречие с материалния закон. Претендира се отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който се разпореди издаването на заповед за изпълнение за това вземане и да се присъдят разноски.

Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.

След преценка на становищата на страните, приложимите материалноправни и процесуални норми, и като взе предвид доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено от фактическа страна следното :

Ч.гр.д.№ 184/2023г. по описа на РС- Раднево е било образувано по заявление на „А.Б.“- ЕАД, гр.С. срещу Д. В. В. от гр.Р., ***, за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите съответно от сумата от 170,62 лв. главница, представляваща стойност на електронни съобщителни услуги за периода от 02.03.2020г. до 24.05.2020г., предоставяни по системен партиден номер М4614635, като част от рамков договор № 504367089; сумата от 519,60 лв. главница, представляваща неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, за периода от 02.03.2020г. до 17.06.2020г.; сумата от 134,97 лв., представляваща 1 неустойка за предсрочно прекратяване на договор М4614635, в размер на 3 месечни абонамента за всеки сключен абонамент; сумата от 387,70 лв., представляваща неустойка в общ размер, поради прекратяване на договора по вина на абоната; сумата от 303,72 лв., представляваща обезщетение за забава върху главниците за периода от 22.03.2020г. до 22.03.2023г.; както и деловодни разноски в размер на 25 лв. за платена държавна такса и в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Заявителят е посочил, че вземането му произтичало от сключен между „А.Б.“ ЕАД – гр.С. и Д. В. В. от гр.Р. писмен договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане. Заявява, че длъжникът не бил изпълнил задълженията за плащане за периода от 02.03.2020г. до 17.06.2020г. в общ размер от 1077, 92 лв.- неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане както следва:

170,62 лв. – неплатени суми за ползвани и неплатени електронни услуги съобщителни услуги; 519.60 лв. неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, поради което мобилният оператор едностранно прекратил договора по вина на абоната. Поради предсрочното прекратяването на договора по вина на абоната, на основание чл.54.12 от ОУ последният му дължал парична неустойка в размер на общо 387,70 лв.

С обжалваното Разпореждане РС е приел, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, т.к. неустойката е предвидена за обезпечаване на задължение по начин, излизащ извън присъщите й обезщетителна и обезпечителна функции и води единствено до неоснователно обогатяване на кредитора.

При така установените факти, въззивният съд направи следните правни изводи :

Частната жалба е редовна от външна страна, т.к. отговаря на формалните изисквания на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е процесуално допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1 т.2 от ГПК съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или на добрите нрави. Както е прието в съдебната практика неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, а с нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на 2 добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес, а условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. Единият от възможните критерии за извършването на тази преценка представлява съпоставянето на вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В конкретния случай уговорената с ОУ към договора за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане се явява компенсаторна по своя характер и за нейното възникване вида на неизпълнение на задължението от страна на потребителя е без значение. Предвид, че договорът за мобилни услуги е договор за периодично изпълнение, то развалянето му има действие само занапред/екс нунг/, а по силата на чл.88, ал.1, изр.2 от ЗЗД кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението- т.е. неустойката може да обезщетява само такива вреди.

В процесния случай обаче клаузата за неустойка е уговорена не като обезщетение за вредите от неизпълнението на договора, а като обезщетение за вредите от развалянето му. Уговорена по този начин, тя противоречи на принципа на справедливостта, т.к. съгласно посочените в заявлението обстоятелства според чл.54.12 от ОУ във връзка с разпоредбите на договора, при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане договорът с абоната се счита за еднократно прекратен по вина на абоната, а по своята същност това едностранно прекратяване от страна на мобилния оператор съставлява разваляне на договора по смисъла на чл.87 от ЗЗД.

Правото на разваляне на договора поради неизпълнение от страна на абоната представлява потестативно право на мобилния оператор, който по своя преценка може да се освободи от своите задължения по договора за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане и въпреки това да претендира заплащане на стандартните месечни абонаменти от датата на прекратяването на договора до датата, до която същият е бил сключен. По този начин необосновано би се достигнало до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, т.к. от една страна по свое усмотрение той ще се 3 освободи от облигационната си обвързаност за останалия срок на договора да предоставя електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, а от друга- ще има право да получи освен обезщетение за вредите от неизпълнението наред с него и обезщетение под формата на неустойка, за това, че е развалил договора. Това обуславя извода, че единствената цел, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й функции, поради което тя се явява нищожна поради противоречието й с добрите нрави.

С оглед на изложените съображения въззивният съд намира оплакванията в жалбата на частния жалбоподател за постановяване на първоинстанционното разпореждане в противоречие с материалния закон за неоснователни. Съответно обжалваното Разпореждане се явява обосновано, законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде нъпълно потвърдено, с всички законни последици от това.

Въззивното Определение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо поради гореизложените мотиви и на осн. чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.1 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане, инкорпорирано в заповед № 87/22.03.2023г. по ч.гр.д.№ 184/2023г. по описа на РС- гр.Р., *** за отхвърлене на заявление на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Д. В. В.- ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.Р., ***, по отношение на вземането за сумата от 252,73 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4