Решение № 260568 от 23.06.2021, Районен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер 260568 Година 23.06.2021 Град С.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети май Година 2021 в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1865 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 200 КТ и 86 ЗЗД.

Ищецът Д.Б.М. твърди в исковата си молба, че по трудов договор постъпил на работа в ответното дружество на 01.08.2008 г. на длъжност „-", втора категория труд. На 08.09.2017 г. в 16.30 часа приключил работа и тръгнал да се прибира по обичайния път от работното си място до основното си местоживеене ***. Управлявал мотоциклет с марка и модел „- -“ с рег. № -. Движел се по път - в посока от - към -. В същото време и по същия път, в участъка пред него, се била образувала колона от спрели автомобили в лентата за движение в посока към -. Причината за това била провеждана колоездачна обиколка, което наложило затваряне на пътен участък.

Последен в колоната от спрели автомобили бил л.а. „- -" с рег. № -, управляван от С.И.С.. Въпреки наличието на колона от спрели пред него автомобили и без да положи достатъчно усилия, за да се убедял дали З. него не се движели други моторни превозни средства, С. предприел маневра завой на ляво с цел да заобиколи спрелите пред него автомобили и се придвижи в по-предна позиция. За целта навлязъл в лентата за насрещно движение.

В този момент, излизайки от десен завой, без да предполагал за предприетата от лекия автомобил маневра, го застигнал и блъснал в него, в зоната на З.ния му ляв стоп. Опитал се да направи всичко възможно да предотврати ПТП, като З.ействал спирачната система на мотоциклета и намалил скоростта, но въпреки това ударът бил факт. Веднага след като управляваният от него мотоциклет контактувал с л.а., загубил устойчивост, мотоциклетът паднал на пътното платно, а с него и той. От удара на тялото му в пътната настилка получил множество травматични увреждания. Незабавно, след тази злополука, бил транспортиран в У. С., където му било проведено подробно описаното в исковата молба болнично лечение, което продължило до 29.09.2017 г., когато бил изписан. Лекарите му предписали щадящ двигателен режим, ходене с помощни средства, без да натоварвал оперирания долен крайник, както и сваляне на К-иглата от ръката 30 дни след операцията. Към момента на изписването му не бил в състояние по никакъв начин да става от леглото, като дори не можел да стои седнал. При изписването му от ортопедията му бил предписан корсет за лечение на фрактурите на гръбначните прешлени, който носел до началото на януари 2018 г. Всичко това наложило на 29.09.2017 г. да постъпи за лечение в - при У. С.. След проведена рехабилитационна програма и медикаментозна терапия на 06.10.2017 г. бил изписан до стоеж с патерици и помощ, но не можел да ходи и затова го изписали на инвалидна количка. Въпреки болничния престой, след изписването му продължавал да бъде с болезнени и ограничени движения. Около две седмици след изписването му продължил да лежи на легло. Не можел самостоятелно да движи крайниците и снагата си. На 30.10.2017 г. постъпил в КОТ при У. С., където му било проведено описаното подробно в исковата молба лечение. Първите му опити да се придвижва с помощта на патерици били към средата на ноември 2017 г. Трудно сядал, ставал и лягал, като основните трудности идвали от факта, че имал счупен долен и горен крайник, което затруднявало и ползването на патерици. Фрактурите на гръбначните (лумбални) прешлени също създавали огромни затруднения за движението, лягането и ставането му. Намирал се във фактическа невъзможност сам да обслужва и най-елементарните си физиологични нужди. Това му състояние наложило през цялото време да има придружител, функциите на какъвто изпълнявала -та му Н.М.М. и негов - А.Д.Т.. Бил изцяло зависим от трети лица и имал нужда от постоянни грижи. Близо шест месеца след злополуката, на 27.02.2018 г., отново постъпил в ОК на КОТ при У. С., където му било проведено подробно описаното в исковата молба лечение. На 02.03.2018 г. бил изписан от болницата, като възстановяването му продължило още 3 месеца. Повече от 7 месеца се придвижвал с помощни средства - патерици, които оставил едва през април 2018 г., като и след това продължил постоянно да ползва една патерица, тъй като счупването в лявата тазобедрена става го боляло постоянно и му създавало трудности при придвижването. За времето от 08.09.2017 г. до 04.06.2018 г. ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност. През целия период на възстановяване се наложило многократно да посещава лекари специалисти - ортопеди, с цел да му бъдели извършвани контролни прегледи и приема медикаментозна терапия. Продължителното лечение и социалната изолация довело до влошаване на емоционалното му състояние. Изпитвал тъга и му било болно, че не можел да контактува с хората, включително и от най-близкото му обкръжение. Въпреки че от момента на увреждането минало много време, продължавал да изпитва тежест, болки и слабост в местата на счупванията. Продължавал да изпитва и душевни болки, тъй като все още тежко преживявал случилото се. При настъпилата на 08.09.2017 г. трудова злополука получил подробно описаните в исковата молба телесни увреждания. Общият размер на претърпените неимуществени вреди съобразно критериите за справедливост оценявал на 80 000 лева. Вследствие на трудовата злополука претърпял и имуществени вреди – подробно описаните в исковата му молба разходи за лечението му, чийто общ размер бил 3 315.40 лева. Въз основа на подадена от работодателя му декларация вх. № 122/13.09.2017 г. и направено разследване, с разпореждане № 122/25.09.2017 г. на ТП на НОИ С., декларираната злополука, довела до тези му увреждания, била приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО. З.ължението на работодателя за обезвреда възниквало независимо кой бил виновен за увреждането, за което излага подробни доводи в исковата си молба.

Искането да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000 лева за обезщетение по чл. 200 КТ за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания и душевни болки и страдания, и сумата от 3315.40 лева за обезщетение по чл. 200 КТ за имуществени вреди – разходи за лечение и възстановяване, причинени в резултат на трудова злополука на 08.09.2017 г., установена с разпореждане № 122/25.09.2017 г. на ТП на НОИ С., и законна лихва върху тези суми, считано от 08.09.2017 г. до изплащането им, както и разноските по делото.

Ответникът Е. оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли като неоснователни и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, в хода на делото по същество и в представена от пълномощника му писмена защита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

Страните не спорят, че на

31.07.2008 г. са сключили трудов договор за неопределено време, с уговорен в него в полза на работодателя 6-месечен срок за изпитване по чл. 70 КТ, по който ищецът е заемал при ответника длъжността „-“, с място работа – офис в помещенията на работодотеля в гр. Г., ул. -(л. 54-65). На 13.08.2019 г. същият договор е бил прекратен със заповед по чл. 331 КТ на ответника (л. 69).

На 08.09.2017 г., през времетраенето му, около 17.15 часа, ищецът се връщал след работа със собствения си мотоциклет „-“ с рег. № - по обичайния път -, посока от - към -, към мястото на живеенето си в -, видно от представения протокол за ПТП и декларация на ответника за трудова злополука (л. 5 и 8). От протоколите за оглед на местопроизшествие в приложеното досъдебно производство № 1228-зм-265/2017 г. по описа на ОД на МВР С., които са официални свидетелстващи документи с обвързваща съда материална доказателствена сила (чл. 179, ал. 1 ГПК и Р 18-2012-III г.о.), преценени съвкупно с базираните на същите протоколи първоначално и допълнително заключения на назначената по делото съдебна - автотехническа експертиза, и отговорите на вещото лице в съдебните заседания, които заключения съдът възприема, поради липсата на противоречие с останалите доказателства, и показанията на разпитаните по делото свидетели Д., С. и С., които съдът кредитира, тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат на останалите доказателства (чл. 172 ГПК), се установява още, че по същото време и на същия път се е образувала колона от спрели автомобили в същата дясна пътна лента за движение в посока -. Достигайки тази колона движещият се преди ищеца свидетел С. спрял управляваният от него л.а. „- -“ с рег. № - З. последната кола в дясната пътна лента на движение (т. 3 ПЗСАТЕ, л. 355). В същата посока З. него се е движел ищецът, който управлявал своя мотоциклет със скорост около 92 км/ч (т. 3 ПЗСАТЕ, л. 355), при максимално допустима такава за същия пътен участък от 40 км/ч (видно от представеното удостоверение на ОПУ С., л. 431), като преминал през десен завой, последван от прав участък преди колоната от автомобили (т. 3 ПЗСАТЕ, л. 355). ВиД.стта му се открила спрямо спрелият автомобил -, когато управляваният от него мотоциклет е бил на около 85 м от автомобила (т. 3 ПЗСАТЕ, л. 355-356). Ищецът възприел спрелите автомобили и предприел намаляване на скоростта без да З.ейства аварийно спирачната система, тъй като липсват спирачни следи от управлявания от него мотоциклет (т. 3 ПЗСАТЕ, л. 356). В същия момент свидетелят С. предприел с автомобила си заобикаляне на спрелият пред него друг лек автомобил, управляван от приятелят на свидетелката Д., и навлязъл в насрещната пътна лента за движение (св. Д., л. 438 и т. 3 ПЗСАТЕ, л. 356). Тогава управляваният от ищеца мотоциклет се ударил в З.ната лява част на този управляван от свидетелят С. автомобил, като скоростта на мотоциклета към момента на удара е била около 45 км/ч (т. 3 ПЗСАТЕ, л. 356). Под действието на ударния импулс, мотоциклетът се е завъртял по посока на часовниковата стрелка и продължил движението си напред, като тялото на ищеца се е отделило от него и паднало върху пътната настилка, а мотоциклетът е паднал на лявата си страна и отчасти върху тялото на ищеца (т. 3 ПЗСАТЕ, л. 356). Въпреки удара свидетелят С. продължил движението си напред и спрял с предната част на управлявания от него автомобил на около 55 м след мотоциклета (т. 3 ПЗСАТЕ, л. 356). От т. 6 на ПЗСАТЕ е видно още, че скоростта на движение на управляваният от ищеца мотоциклет от около 92 км/ч, при опасна зона за спиране около 77 м и далечина на виД.ст за същия около 64 м и по-малко с оглед посочената в т. 5 на ПЗСАТЕ налична растителност от дясната страна на платното за движение, не е позволявала технически на ищеца да спре управляваният от него мотоциклет пред всяко предвиД. препятствие (л. 356). Същият е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара и предотврати ПТП, като своевременно възприеме спрелите автомобили и предприеме аварийно спиране (т. 7 ПЗСАТЕ, л. 356). Според т. 9 от ДЗСАТЕ, движението му със скорост, значително надвишаваща 40 км/ч, е в пряка причинно-следствена връзка за възникването на ПТП (л. 482).

С разпореждане № 122/25.09.2017 г. на ТП С. на НОИ същото ПТП е признато за станала с ищеца трудова злополука по чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО (л. 9). Образуваното за разследването й приложено досъдебно производство № 1228-зм-265/2017 г. по описа на ОД на МВР С. е било прекратено по искане на ищеца с постановление от 27.03.2020 г. на РП С., на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК и чл. 343, ал. 2, във вр. с ал. 1, б. „б“ и чл. 342, ал.

1, пр. 3 НК (л. 7).

От заключението на назначената по делотото комплексна съдебно-медицинска и психологическа експертиза (л. 119-120), което въпреки неоснователните доводи на за оспорването му на пълномощника на ответника в психологическата му част, съдът възприема заедно със заключението на назначената, поради това оспорване - нова съдебно-психологическа експертиза (л. 409), поради липсата на противоречие с останалите доказателства, прецени съвкупно с представените от ищеца и неоспорени от ответника листи за прегледи на пациент, епикризи, протоколи на МК, болнични листове, амбулаторни листове (л. 10-27) и представеното от ответника с ЛТД на ищеца ЕР на ТЕЛК (л. 273-274), се установява още, че в пряка-причинно следствена връзка от тази трудова злополука, ищецът е претърпял следните четири средни и една лека по своя характер телесни увреждания, а именно – потвърдено счупване на лявата бедрена кост, причинило трайно затруднение на движенията на левия му крак за период от девет месеца, счупване-изкълчване на дясната гривнена става, причинило трайно затруднение на движенията на дясната му ръка за период от шест месеца, гръдна травма, изразяваща се в счупване на десето, единадесето и дванадесето десни ребра, контузия на десния бял дроб и малък излив в дясната гръдна кухина, причинило му трайно затруднение в движенията на снагата за срок от три месеца, счупване на десния страничен израстък на десетия гръден прешлен и на десните странични израстъци на първи-пети поясни прешлени, причинило трайно затруднение на движенията на снагата му за срок от шест месеца, и черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата и лекостепенно мозъчно сътресение, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, оздравителния период за което е бил три седмици (л. 119-120). Тази злополука се е отразила негативно и върху психическото състояние на ищеца, при който се установяват повишени нива на тревожност, емоционална лабилност и невротизация на личността, като е установена и изразена тежка депресия и необхоД.ст от вземане на спешни мерки, а е налице и симптоматика на посттравматично стресово разстройство вследствие на ПТП, поради което е наложителна консултацията му с психиатър, като към момента ищецът не се е върнал към нормалния си начин на живот, а ПТП е довело до негативни емоционални преживявания в рамките на разстройството на адаптацията, които продължават и до момента с намален интензитет ( т. 6-9 КСМПЕ, л.