Решение № 366 от 10.03.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ- 47 10.03.2020 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД втори въззивен граждански състав

На: двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Секретар Тодорка Стоянова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 203 по описа за 2020 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл.комисар Н. Николов, подадена чрез ю.к.Татяна Стойкова, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ № 37Б, против

Решение № 3454/09.12.2019 г., постановено по гр.д.***, с което Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР е осъдена да заплати на Н.Д.Ж. ***, сумата от 1694.44 лв., представляваща нетния размер на дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 247.10 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от него за периода 01.04.2016 г. – 30.06.2019 г. нощен труд от 1728 часа в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 211.32 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.11.2016 г. до 02.08.2019 г., както и сумата от 350 лв. за направените по делото разноски. С решението ГД “ПБЗН“ е осъдена да заплати по сметка на РС – Бургас държавна такса от 117.78 лв. и сумата от 180 лв. за разноски за експертиза.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение в неговата цялост, като същото се счита за неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от ЗМВР. Счита се за неправилен извода на съда за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Проследена е нормативната уредба относно вида и условията за заплащане на възнагражденията на държавните служители в МВР, като се сочи, че редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и липсва препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношение на служителите.

Счита се за неправилен извода на съда за наличие на празнота в специалната уредба, като се сочи, че така не е налице, тъй като действащата нормативна уредба не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Изложени са доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл.187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл.187, ал.3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1,143. Сочи, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час, съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на МВР, като за липсата на трансформация на нощния труд в дневен се позовава на докладна записка с рег.№ 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР, както и на практика на районни и окръжни съдилища. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на който основава решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд, като мотивите на съда са противоречиви и непоследователни.

Излагат се възражения, че не е обсъдено и приложеното като доказателство Писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП, както и приложената като доказателство писмена правна консултация на проф.Васил Мръчков, от които е видно, че превръщането на часовете нощен труд в дневни е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Поради това счита, че мотивът на съда за поставянето на служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от работещите по трудови правоотношения, е несъстоятелен.

Твърди, че третият поставен към експертизата въпрос е неправилно формулиран, тъй като при преизчисляване на часовете положен нощен труд не се формира извънреден труд, защото същият не е положен извън рамките на редовното работно време. Сочи, че когато отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час, а когато отработените часове са повече от нормата, то те се компенсират с възнаграждение за извънреден труд, т.е. това са два вида нощен труд – положен по график в рамките на месечната норма и положен по график над месечната норма. Съществува и полагане на труд по заповед, при наличие на извънредни ситуации, който се заплаща като извънреден такъв. Излагат се и съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Евентуално моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл.9г НРВПО в редакцията й за периода 01.01.2018 г. – 17.07.2018 г. Не се правят доказателствени искания. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Претендира за присъждане разноски и юрисконсултско възнаграждение по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец Н.Д.Ж., подаден чрез адв.Билянова, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и се изразява съгласие с изводите на районния съд. Твърди, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период се определят от няколко наредби, като липсата на изрични норми в наредбите представлява празнота, поради което се прилагат правилата на ЗДС, съответно на КТ. Счита, че действително ЗМВР и ЗДС съдържат специални норми и уреждат специфични правоотношения, но не следва да се приеме, че тези норми могат да поставят техните адресати в по-неизгодно положение от правоотношенията по КТ. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания.

Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което съдът я намира за допустима.

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Н.Д.Ж. претендира за осъждане на ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР да му заплати сумата от 1694.44 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд от 247.10 часа, за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019 г., получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1.143, както и сумата от 211.32 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на чл.214 ГПК), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.11.2016 г. до 02.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Изложени са твърдения, че през периода 01.07.2016 г. – 31.07.2019 г. ищецът е полагал труд като „старши спасител“ в Сектор СОД на РД „ПБЗН“ – Бургас към ГД „ПБЗН“ – МВР, при 24-часови работни смени по график по график, отчитани на тримесечие. Твърди се още, че в този период ищецът е положил общо 1720 часа нощен труд, които преизчислени с коефицент 1.143 възлизали на 1966 часа дневен труд. Това преизчисляване от нощен към дневен труд водело до извънреден труд от 246 часа, на стойност от 1476 лв., които следва да бъдат заплатени от ответника и тази сума се претендира с предявения иск. Върху неплатените допълнителни възнаграждения за извънреден труд ответникът дължал и лихва за забава в размер на 200 лв., която също се претендира с настоящия иск.

По реда на чл.214, ал.1 ГПК и съобразно експертното заключение, ищецът е изменил размера на претенцията си, като претендира ответника да му заплати сумата 1694.44 лв. – допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд от 247.10 часа в процесния период, както и сумата от

211.32 лв. – мораторна лихва.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът ГД „Гранична полиция“ МВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт, е оспорил предявените искове като неоснователни и по размер. Сочи се, че за процесния период ищецът е полагал труд на смени по график, като положеният от него труд е надлежно начислен, отразен в протоколите за положен извънреден труд и в протоколите за отчитане на работното време между 22.00 и 06.00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници, както и че същият му е заплатен своевременно в съответствие със заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на МВР.

Изложени са съображения, че в процесния период спорните правоотношения са регламентирани с разпоредбите на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като се оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ, която се прилагала само за лицата работещи по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период.

Първоинстанционният съд е приел, че в действалите в процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. на министъра на МВР не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен, което не следва да се тълкува като законова забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна и би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения. Поради това, съдът е приел, че е налице празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите на МВР и следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата и по специално чл.9, ал.2 от същата. По горните мотиви БРС е приел съобразно приетото експертно заключение, че искът е основателен и доказан в установения от вещото лице размер от 1694.44 лв., поради което исковата претенция е уважена като основателна в претендирания размер, съобразно изменението на претенцията, ведно със законната лихва от предявяването на иска, както и за лихвата за забава в размер от 211.32 лв., съобразно изменението на акцесорната претенция.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.