Решение № 44 от 29.12.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. К. 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена К. Калинова при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Търговско дело № 20255100900017 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба вх. N 2140/09.05.2025г., с която от всеки един от ищците Ш. Ш. М., Е. Ш. М. и Р. Ш. М., всички от с.К., общ.Ч., обл.К. действащи чрез представител по пълномощие, предявява срещу ответника „ЗД „Бул Инс““ АД, гр.С. осъдителен иск по чл.432, ал.1 от КЗ за сумата съответно от 200 000 лв. за първия ищец и по 192 000 лв. за втория и за третия ищец, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпругата на първия и майката на втория и на третия ищец, настъпила в резултат на престъпление - ПТП на **,**,****г., причинено от водач на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите автомобил при ответника, ведно със законна лихва от 29.12.2023г. – дата на предявяване на застрахователна претенция, на основание чл.429, ал.3 от КЗ.

Ищците твърдят, че в резултат на ПТП на **,**,****г., причинено от Р. Х. А. като водач на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с ДК N *******, при ответника ЗК „Бул инс” АД гр.С. съгласно полица BG/02/122002106165 с действие в периодa 19.07.2022г.-18.07.2023г., е настъпила смъртта на наследодателя им С. Д. М. с ЕГН ********** – съпруга на първия ищец и майка на втория и третия ищец, като същата била пътник в посочения лек автомобил, като е описан механизма на посоченото ПТП, установено за престъпление с Присъда N 12 от 29.05.2023г. по НОХД N 173/2022г. на ОС-К. с която делинквентът Р. Х. А. е признат за виновен, за това, че на **,**,****г. около 16.50 ч. при управление на горепосочения лек автомобил на път II-58 км13+500м., общ.Ч., обл.К. в землището на с.К., нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на 1

С. Д. М. като пътник в моторното превозно средство. Ищците твърдят, че от така посоченото престъпление са им причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, вследствие внезапната смърт на наследодателя им, към която били изключително привързани – изпаднали в шок и изключителен стрес, не можели да спят, почти всяка вечер сънували кошмарни сънища, получавали психически и нервни кризи, защото загубили опората в семейството и в живота си – обичаната съпруга и майка, започнали да употребяват успокоителни лекарства и въпреки изминалите вече три години - ищците, които живеели заедно в една къща с починалата, без да се били разделяли, не са се отърсили от загубата на най-близкия си човек и преживения кошмар. За причинените им болки и страдания от тази загуба, ищците претендират ответникът да бъде осъден да им заплати обезщетение за неимуществени вреди от 200 000 лв. за първия ищец и от по 192 000 лв. за втория и третия ищец, ведно със законна лихва върху обезщетението, считано от 29.12.2023г. - дата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното й изплащане, по която нито ответникът като застраховател, нито делинквентът, им платили обезщетение, като освен последното, претендират и направените по делото разноски.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, гр. С. в срока по чл.367, ал.1 от ГПК с отговор на исковата молба, както и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК с допълнителен отговор, оспорва исковете за обезщетение за неимуществени вреди изцяло, при възражение, че ищците не са претърпели неимуществени вреди от смъртта на наследодателя си и за същата са получили обезщетение за вреди от трудова злополука от работодател на наследодателя на ищците, която е пътувала без предпазен колан в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, вр. чл.149, ал.1, т.2, б „а“ от ЗДвП, като тялото й е изхвърчало от купето на автомобила и с поведението си е допринесла за настъпване на вредите, с оглед на което е налице съпричиняване на вредите в размер не по-малко от 55 % и пътували в автомобила други две лица с поставени обезопасителни колани са получили по-леки травми. Релевира, че при поставен обезопасителен колан наследодателят на ищците не би получила травматични увреждания и наранявания или не би получила такива, които да доведат до смъртта й, при което иска в случай, че съдът приеме, че на ищците е дължимо обезщетение, размерът му да бъде намален с не по-малко от 55 % поради съпричиняване на вредите от пострадалата.

В съдебно заседание ищците чрез упълномощен адвокат поддържат исковете, молят за уважаването им и претендират разноски по делото.

В съдебно заседание ответникът поддържа възраженията си срещу исковете, моли за отхвърляне на исковете/респ. при осъждането му да се отчете приносът на пострадалия наследодател на ищците за настъпване на вредите и претендира разноски по делото.

Окръжният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на 2 страните, приема следното:

Предявен е от всеки един от ищците осъдителен иск по чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпругата на първия ищец и майка на втория и третия ищец, настъпила в резултат на ПТП от **,**,**** г., причинена от застрахован при ответника по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите водач, преди предявяването на който ответникът като застраховател не е предложил да заплати искано от ищците застрахователно обезщетение, което се претендира с обезщетение за забавата от 29.12.2023 г. - датата на уведомяване за застрахователна претенция.

По делото е признато за безспорно, че на **,**,**** г. е настъпило процесното ПТП, причинено от водач на лек автомобил, застрахован при ответника по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите/полица N BG/02/122002106165 от 18.07.2022 г./, в резултат на която е настъпила смъртта на С. Д. М. – съпруга на ищеца Ш. Ш. М. и майка на ищците Е. Ш. М. и Р. Ш. М., като ПТП-то представлява престъпление, установено с влязла в сила на 14.06.2023г. Присъда N 12/29.05.2023 г. по НОХД N 173/2023г. по описа на ОС-Кърджали. Признато за безспорно е, че и всеки от ищците в качеството си на увредено лице по смисъла на чл.493, ал.1, вр. ал.4 от КЗ и с оглед разпоредбата на чл.380, вр. чл.498, ал.3 от КЗ е предявил пред застрахователя писмена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение на 29.12.2023г., по която застрахователят не е определил и изплатил такова.

Предмет на установяване пред гражданския съд, сезиран с искове за обезщетяване на вреди от деликт, в случаите, при които е задължително зачитането на влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е вида и характера на вредите, причинно– следствената връзка между тях и непозволеното увреждане и обстоятелствата, релевантни за определяне на техния размер, като тежестта на доказване е на ищеца.

В изпълнение на възложената на всеки един от ищците доказателствена тежест да установи, че е претърпял неимуществени вреди вследствие на смъртта на С. Д. М. – съпруга на ищеца Ш. Ш. М. и майка на ищците Е. Ш. М. и Р. Ш. М. и конкретно да установят обстоятелствата, релевантни за определяне на размера на обезщетението за претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, от съвкупния анализ на приложените към исковата молба писмени доказателства и показанията на свидетелите Г. И. М. на 48 години - съпруга на племенник на първия ищец и С. Р. М. на 47г.-без родство, ангажирани от ищците, се установяват следните обстоятелства: Към датата на ПТП -**,**,****г. ищецът Ш. Ш. М. е на 58 години, ищците Е. Ш. М. и Р. Ш. М. съответно на 38 и на 34 години, а тяхната съпруга и майка С. Д. М. на 52 години, като те били добро семейство, грижели се един за друг и 3 живеели заедно в с.К., общ.Ч., обл.К. в което населено място към инцидента живеели първия ищец и съпругата му, а децата им Е. и Р. били в Германия в един и същи град, където работели, за да изхранват семействата си и при които ходела за по един месец в годината на гости майка им С./един –два пъти/, прибирали се два пъти в годината и всички те били в добри отношения със С., като преживяли тежко смъртта й. Конкретно Р. понасял най-тежко същата, не искал да говори и да контактува с хора, изпаднал в нервна криза, Ш . останал сам вкъщи и нямал други роднини при него в дома, емоционално не бил добре, първоначално почти не общувал, не поздравявал и подминавал. Преди случая те били жизнерадостни, а сега се били емоционални – натъжавали се, насълзявали им се очите, като Р. и Е. поставили камера на къщата, за да наблюдават Ш. как е и какво прави след смъртта на майка им.

С оглед на горното, ищците установяват, че смъртта на тяхната съпруга и майка настъпва в резултат на ПТП, причинено от делинквент, отговорността на който е застрахована при ответника, като установяват, че в причинна връзка с тази смърт претърпяват и продължават да търпят неимуществени вреди под формата на болки и страдания, които подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.

Неимуществените вреди се изразяват в психични преживявания на увреденото лице и същите представляват неблагоприятни емоционални, психически и психологически преживявания на личността, като целта на обезщетението е да компенсира лицето за тях, а размерът на същото се определя от съда по реда на чл. 52 от ЗЗД, като се вземат предвид указанията в т.I от ППВС N 4/23.12.1968 г., съгласно която по силата на чл. 45 и сл. от ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като при причиняване на смърт на пострадалия близките му понасят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Според указанията в т.II от ППВС N 4/23.12.1968 г. размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение/оценката им/ за размера на вредите. Посочените задължителни за всички съдилища указания са възприети и доразвити във формирана по реда на чл.290 ГПК / в редакция преди ЗИД на ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г./ практика на ВКС. Според дадените разрешения от касационната инстанция, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, решаващият съд е длъжен да извърши цялостен анализ и оценка на всички установени по конкретното дело обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост на даден етап от 4 развитието на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Прието е също, че застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната и те не са критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. В случая, съгласно чл.492, т.1 от КЗ за всяко моторно превозно средство, което се намира на територията на Република България и което не е спряно от движение, е необходимо да има сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за следната минимална застрахователна сума /лимит на отговорност/ за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.; Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от застрахователно събитие възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия. Ищците с оглед близката им връзка с починалото лице имат материална легитимация за получаване на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на съпруга и майка, съгласно приетото с т.III.2 на ППВС N 4/25.05.1961 г, което обезщетение възмездява главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането. Те като неин съпруг и деца имат най-трайна и дълбока емоционална връзка с починалото лице и несъмнено търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания. Несъмнено е, че това събитие в живота на ищците се е отразило зле върху психиката им и болките и страданията ги съпътстват и понастоящем, като очаквано е да продължат през целия им живот, защото загубата е невъзвратима. Внезапната смърт на тяхната съпруга и майка ги е лишила завинаги от нейната обич и морална подкрепа. От свидетелските показания, които съдът възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви, се установява, че същите са били добро семейство, живеели са заедно и помежду им е имало загриженост, разбирателство и привързаност, като загубата е довела до ограничено и затруднено социално общуване, с помрачени дни в живота. При отчитане на възрастта на жертвата и при отчитане на възрастта на ищците, както и доказаната степен на интензивност и продължителност на вредите, които те търпят от загубата на тяхната близка, същата следва да бъде обезщетена от ответника като застраховал отговорността на делинквента, като при съобразяване на горните критерии съдът определи размера на обезщетението на всеки един от ищците на 140 000 лв. за причинените болки и страдания от загубата на тяхната съпруга и майка. Този размер съдът прие като справедлив да обезщети неимуществените вреди в техния паричния еквивалент на претърпени болки и страдания, с оглед характера на увреждането и близостта им с починалата, при обичайна степен на интензивност на 5 преживяване на болки и страдания от неочакваната й смърт.