Решение № 168 от 13.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Варна, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20253110203120 по описа за 2025 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Фрамар 8“ ООД, с ЕИК: 206253902, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Петър Парчевич“ № 26, ет. 2 срещу Наказателно постановление № ОКМД – 10 от 03.07.2025 г., издадено от РЗИ гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 288, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева (пет хиляди лева) за това, че при извършена проверка на място на 10.04.2025 г. в здравно заведение – аптека, стопанисвана от „Фрамар 8“ ООД, находяща се в гр. Варна, ул.

„Никола Вапцаров“ № 4 се установява, че търговецът на дребно с лекарствени продукти „Фрамар 8“ ООД е допуснал дейност, посочена в чл. 219, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, а именно лекарствен продукт с режим на отпускане „по лекарско предписание“ – Клацид SR, табл.

500 мг да бъде извършена от неправоспособно лице – К.Ц.Ц., доколкото в 08:58 часа на 10.04.2025 г. К.Ц.Ц., оператор въвеждане на данни в аптеката, без да притежава съответната нормативно изискуема правоспособност е отпуснала (продала) Клацид SR, табл. 500 мг лекарствен продукт с режим на отпускане „по лекарско предписание“ на Ж.Л.Б., след представяне на 1 електронна рецепта № 25100В00F7BD, издадена от д-р. А.Ж., като лицето К.Ц.Ц. не е вписано в публичните национални регистри на магистър – фармацевтите и помощник – фармацевтите в Република България – нарушение на разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от Закона за лекарствени продукти в хуманната медицина.

Въззивното дружество „Фрамар 8“ ООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като във въззивната жалба лаконично навежда два аргумента в защита на своята позиция, а именно, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган, както и, че дружеството не е извършило вмененото му във вина административно нарушение. Поради гореизложените съображения, дружеството – жалбоподател „Фрамар 8“ ООД моли за отмяна на процесното наказателно постановление и претендира присъждане на сторените разноски в съдебното производство.

В проведеното на 17.12.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3120 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, дружеството – жалбоподател се представлява от своя процесуален представител адв. М. П. от АК – Стара Загора, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и отправя молба за отмяна на наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария върху показанията на св. Л., които според него установяват, че именно магистър - фармацевта е отпуснал (продал) лекарствения продукт на клиентката, като според адв. П. също така показанията на св. К.Ц.Ц. опровергават приложеното писмено доказателство – изготвения от проверяващите инспектори от РЗИ гр. Варна чек – лист. Процесуалният представител на въззивното дружество моли също така за присъждане на сторените от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 17.12.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3120 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът на РЗИ гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Св. К.Ц.Ц. работила на длъжност „Оператор, въвеждане на данни“ с код по НКПД: 4132 1001 към дружеството „Фрамар 8“ ООД, съгласно сключен 2 между страните трудов договор № 62/ 25.11.2024 г.

Въпреки, че не била вписана в публичните национални регистри на магистър – фармацевтите и помощник – фармацевтите, в 08:58 часа на 10.04.2025 г., докато изпълнявала служебните си задължения в аптека, стопанисвана от нейния работодател – дружеството „Фрамар 8“ ООД, находяща се в гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“ № 4, св. Ц. отпуснала (продала) Клацид SR, табл. 500 мг лекарствен продукт с режим на отпускане „по лекарско предписание“ на Ж.Л.Б., след представяне на електронна рецепта № 25100В00F7BD, издадена от д-р. А.Ж., тъй като магистър – фармацевта К.Д.Л. не се намирал на територията на аптеката в него момент.

Малко по – късно същият ден – 10.04.2025 г. св. Ж. М. Г. – гл. инспектор в отдел „Организация и контрол на медицинските дейности“ дирекция „Медицински дейности“ към РЗИ гр. Варна извършила проверка в стопанисваната от „Фрамар 8“ ООД аптека, находяща се на ул. „Никола Вапцаров“ № 4 в гр. Варна, като се запознала с данните от информационната система на аптеката и установила, че К.Ц.Ц. действително в 08:58 часа на 10.04.2025 г. е отпуснала (продала) Клацид SR, табл. 500 мг лекарствен продукт с режим на отпускане „по лекарско предписание“ на Ж.Л.Б., без самата К.Ц.Ц. да е вписана в публичните национални регистри на магистър – фармацевтите и помощник – фармацевтите в Република България, като самата св. Ц. признала това обстоятелство в писмена форма, като собственоръчно го вписала в изготвения от св. Г. чек – лист.

Приемайки, че с това свое поведение, дружеството „Фрамар 8“ ООД е нарушило разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от Закона за лекарствени продукти в хуманната медицина, на 14.04.2025 г. св. Г. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 03.07.2025 г.

Директорът на РЗИ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 288, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина наложил на дружеството „Фрамар“ ООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер 3 на 5000 лева за извършено нарушение чл. 220, ал. 1 от Закона за лекарствени продукти в хуманната медицина.

По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:

Основният по делото спорен въпрос е дали в случая дружеството „Фрамар“ ООД е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от Закона за лекарствени продукти в хуманната медицина, като неговите конкретни възражения са, че св. К.Д.Л., в качеството си на магистър – фармацевт е отпуснал (продал) Клацид SR, табл. 500 мг лекарствен продукт с режим на отпускане „по лекарско предписание“ на Ж.Л.Б., след представяне на електронна рецепта № 25100В00F7BD, издадена от д-р. А.Ж., а не св.

К.Ц.Ц., както е приел административно – наказващия орган.

Това възражение не може да бъде споделено, доколкото противоречи на събраните в хода на съдебното производство доказателства.

В случая съдът изцяло кредитира показанията на св. Ж. М. Г., която много подробно обясни как е протекла проверката в стопанисваната от въззивното дружество аптека. Показанията на св. Г. са последователни, логични и най – същественото подкрепени от събраните в хода на производството писмени доказателства – съвсем конкретно изготвения чек лист (л. 30 – л. 33 от НАХД № 3120 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд) и разпечатка от информационната система на самата аптека.

Още повече, че самата св. Ц. собственоръчно е написала, че е отпуснала лекарствения продукт Клацид SR, табл. 500 мг, защото магистър – фармацевта св. Л. не се е намирал на територията на аптеката.

Съдът категорично не вярва на показанията на св. Л. и св. Ц., че св. Л. бил отпуснал процесния лекарствен продукт, след което напуснал територията на аптеката, за да върши свои лични работи, като очевидно тези показания бяха дадени, за да се избегне ангажирането на административно – наказателната отговорност на дружеството, но в самите показания се забелязва едно 4 сериозно противоречие, което напълно ги дискредитира – така и св. Л., и св.

Ц. заявиха, че клиентката (Ж.Л.Б.) е платила с налични парични средства антибиотика, но в случая от разпечатката от информационната система на аптеката се установява, че покупката на Ж.Л.Б. е била извършена чрез банкова карта, т.е. пари (банкноти и монети) не са били давани, както твърдят св. Л. и св. Ц..

Защото св. Ц. дословно казва в своите показания: „ Пациентът плати антибиотика. К. Л. даде на мен парите“.

От своя страна св. Л. дословно казва: „Аз написах на опаковките кое как се използва, сложих ги в торничка и ги предадох. К. Ц. прие парите и пациентката си излезе“.

Съдът няма нужда да коментира това противоречие между показанията на св. Л. и св. Ц. кой де факто е взел парите, представляващи цената на лекарството, защото покупката е осъществена с банкова карта – ето защо съдът не вярва нито на показанията на св. Л., нито на показанията на св. Ц..

Няма как съдът да не отбележи, че звучи безкрайно несериозно твърдението на св. Ц., че е била „накарана“ от св. Г. да декларира в писмен вид, че тя е отпуснала лекарствения продукт – в крайна сметка св. Ц. не даде някакво смислено обяснение защо е декларирала в писмен вид някакво обстоятелство, което според нея не е вярно, още повече, че в случая на проверката са присъствали и служители на МВР, така, че е изключено св. Ц. да е декларирала обстоятелството под някаква заплаха или поради някакъв натиск спрямо нея, оказан от служители на РЗИ гр. Варна.

Ето защо според съда е категорично установено, че именно св. Ц. е отпуснала лекарствения продукт Клацид SR, табл. 500 мг, докато св. Л.

(магистър – фармацевт) не се е намирал на територията на здравното заведение, поради което и в случая дружеството е осъществило състава на разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от Закона за лекарствени продукти в хуманната медицина, поради което и правилно е била ангажирана неговата административно – наказателна отговорност.

В случая разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН е неприложима. Деяние, при което лице, без необходимата квалификация и ценз, отпуска антибиотичен продукт на клиент, според съда е деяние с висока степен на обществена опасност, поради което и е общественонеприемливо да се проявява 5 снизхождение към дружеството.

В случая другото основно възражение не се поддържаше от адв. М. П., който заяви, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган.

Адв. П. също така възрази, че св. Г. не е пряк очевидец на извършената продажба на лекарствения продукт, което действително е така, но няма пречка конкретното нарушение да се установи с косвени доказателства.

В обобщение извършеното административно нарушение и нарушителят са безспорно установени, поради което и правилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на дружеството.

Наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева е минималния праг на санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 288, ал. 1 от Закона за лекарствени продукти в хуманната медицина, поради което и пред съда не е поставен въпроса за нейната завишеност, респ. евентуална несправедливост.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № ОКМД – 10 от 03.07.2025 г., издадено от РЗИ гр. Варна, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № ОКМД – 10 от 03.07.2025 г., издадено от РЗИ гр. Варна, с което на „Фрамар 8“ ООД, с ЕИК: 206253902, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Петър Парчевич“ № 26, ет. 2, на основание разпоредбата на чл. 288, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева (пет хиляди лева) за нарушение на разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от Закона за лекарствени продукти в хуманната медицина.