Определение № 1373 от 18.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1373 гр. София, 18.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна К. като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20268002900636 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. И. Л. и Ц. И. Л. против решение № 532/15.12.2025г. по гр.д. № 803/2025 г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 1233/ 04.08.21025 г. по гр.д. № 5503/2024г. на Русенски районен съд и вместо това е отхвърлен предявеният от касаторите против „Банка ДСК„ЕАД отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 ГПК, за установяване, че същите не дължат на банката, предвид изтекла погасителна давност, суми от главница, възнаградителна и наказателна лихви, такси и разноски, на основание сключен помежду им договор за кредит, за които суми банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ 3505/2015г. на Районен съд - гр. Русе. Оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и като необосновано. Считат, че в противоречие с чл. 420 ГПК въззивният съд е възприел спиране на изпълнителното производство, без наличието на предпоставките от посочената разпоредба. Намират, че само законосъобразно спряно, на основанията по чл. 420 ГПК, изпълнително производство, независимо от паралелно висящия исков процес по чл. 422 ГПК, за установяване вземанията на кредитора – банка, би обусловил спиране течението на погасителната давност, по смисъла на чл. 115, ал.1 , б.“ж“ЗЗД. За прекъсване на давността единствено значение, според касаторите, има подадена от кредитора – взискател молба, с конкретно поискано изпълнително действие / изпълнителен способ /, съгласно т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, а за спирането й – единствено наличието на предпоставки по чл. 420 ГПК. Липсата на такива, считано от последното валидно изпълнително действие – 14.11.2018г. до 20.08.2024г., на която дата 1 банката е поискала запорирането на трудовото възнаграждение на ищцата, обосновава извод за изтекла / на 14.11.2023 г. / погасителна давност за вземанията на ответника. Формално касаторите се позовават на несъобразени от въззивния съд техни доводи и възражения, както и на необсъдени доказателства – самостоятелно и в съвкупност, без да обвързват соченото процесуално нарушение с неотчетен по делото релевантен факт или неправилно отчетен, но ирелевантен такъв.

Ответната страна – „Банка ДСК„ ЕАД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неформулиране на правен въпрос, относим към решаващите мотиви на въззивния акт, евентуално – поради неудовлетворен допълнителен селективен критерий, предвид съответствие са въззивното решение с цитираната съдебна практика.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване / предвид размера на предявената главница и потребителския характер на спора за ищците / съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :

Ищците И. Л. и Ц. Л. се позовават на изтекла за вземанията на ответника - „Банка ДСК„ЕАД - погасителна давност в периода 14.11.2018г. – 14.11.2023 г.. За същите ответникът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение от 29.06.2015г. и изпълнителен лист от 30.06.2015 г., на основание чл. 417, т. 2 ГПК, по ч.гр.д.№ 3505/2015г. на Районен съд - гр. Русе.

Изпълнително производство е образувано на 20.11.2015г. от цесионера „ОТП Факторинг България“ АД, комуто банката е цедирала вземанията си към ищците. На 14.11.2018г. е извършено последното валидно изпълнително действие по същото – запор по сметки на длъжниците. Предвид възражението им по чл. 414 ГПК, на 15.01.2019г. е образувано производство по предявен от банката, по реда на чл. 422 ГПК, иск за установяване на вземанията, за които се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение срещу ищците, решението по което – уважаващо исковете - е влязло в сила на 29.10.2021г.. На 20.08.2024г. е отправено от банката, придобила обратно вземанията, искане за запориране трудовото възнаграждение на ищцата.

Съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на тази дата, поради настъпила перемпция и същевременно, възприемайки искането на банката, като молба за образуване на ново изпълнително дело, образувал такова. Изпълнителното дело не е спирано на основание чл. 420 ГПК.

За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли исковете, въззивният съд се е позовал на следното : С влизане в сила на съдебното решение по иска по чл. 422 ГПК – на 29.10.2021г., съгласно чл. 416 ГПК / изм. / влиза в сила и заповедта за незабавно изпълнение. За вземанията на банката е започнала да тече нова – 5 годишна давност, съгласно чл. 117, ал.

2 ЗЗД, която не е изтекла към момента на образуване на новото изпълнително 2 дело - 20.08.2024г.. Погасителната давност не е изтекла в предходния период, тъй като не може да се сподели становището на ищците, че по време висящността на исковото производство по чл. 422 ГПК не спира погасителната давност за вземанията. На общо основание приложение намира правилото на чл. 115, ал. 1, б„ж“ ЗЗД. Процесуалното бездействие на взискателя, по време на съдебния процес за установяване на вземането му, няма материално-правни последици и не води до погасяване на вземанията му по давност.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторите формулират следните въпроси : 1/ Спира ли да тече погасителна давност за вземанията по изпълнително дело, по време на висящ съдебен процес по чл. 422 ГПК за установяване на вземанията по заповед за незабавно изпълнение, на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД ? ; 2/ Следва ли да бъде санкциониран за бездействието си при принудителното изпълнение взискателят – кредитор, с погасителна давност на вземанията, докато трае исковия процес по чл. 422 ГПК за установяване на тези вземания ?; 3/ Приложима ли е разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителното производство ? и 4/ След влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение започналата да тече нова 5 годишна погасителна давност, за вземанията по заповедта, относима ли е към изпълнителното производство или е относима само към теченето на погасителната давност за вземанията в исковия процес по чл. 422 ГПК ? Допълнителният селективен критерий по всичките четири въпроси е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС; по първите три – и с приетото в т.3 на ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС , а по първи и трети въпроси – и с приетото в т. 14 на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. За същите въпроси се сочи допълнителен селективен критерий и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В същата хипотеза на допълнителен селективен критерий е формулиран и въпроса: 5/ Спира ли да тече погасителната давност за вземанията по изпълнително дело, по време на висящ исков процес за установяване на вземането по чл.422 ГПК, на основание чл. 115, ал. 1, б.“ж“ ЗЗД, ако производството по изпълнителното дело не е спряно по реда на чл. 420 ГПК и кредиторът – взискател е можел да извършва действия по принудително изпълнение за удовлетворяване на своите вземания ?; 6/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и възражения на страните, поотделно и в тяхната съвкупност ? – допълнителният селективен критерий по този въпрос е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с приетото в решения по т.д.№ 808/2009 г. на І т.о., гр.д.№ 1163/2010г. на ІV г.о., гр.д.№ 130/2011г. на І г.о., гр.д.№ 241/2011 г. на І г.о. ВКС, а в евентуалност – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата.

Третият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като решаващите мотиви на въззивния съд да отхвърли исковете не се основават на прието приложение на чл. 115, ал. 1 ,,б. „ж“ ЗЗД в изпълнителното производство, в противоречие с 3 приетото в ТР № 1/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а на правни последици относно теченето на погасителната давност - спирането й - на образуваното и паралелно на изпълнителното производство висящо исково производство, именно на основание същата разпоредба, както и на влизането на заповедта за незабавно изпълнение с влизане в сила на съдебното решение по чл. 422 ГПК / чл. 416 ГПК изм. /.

Четвъртият въпрос е правно несъстоятелен, поради което и без характеристиката на правен, тъй като изхожда от съждението на касаторите за паралелно течащи и независими една от друга погасителни давности, за едни и същи вземания, в исковото производство по чл. 422 ГПК и в изпълнителното – с характер на предварително изпълнение, при това все за период след предявяването на исковете по чл. 422 ГПК. Въпросът е и неотносим към фактологията на спора, тъй като, съгласно чл. 416 ГПК, заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила на 29.10.2021г. и новата 5-годишна погасителна давност, считано от този момент до предявяването на исковете 01.10.2024 г. – обективно не е изтекла, нито е изтекла до последващото влизането на съдебното решение в сила искане за изпълнително действие от 20.08.2024г.. Самите ищци релевират за значим периода 14.11.2018г. – 14.11.2023г., решаващ спрямо който е единствено извода на съда за спиране теченето на погасителната давност по време на висящия исков процес, независимо от вече образуваното /преди влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение / и висящо изпълнително производство, на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД.

Не удовлетворява изискването за правен и шестият формулиран въпрос, тъй като не кореспондира с конкретен касационен довод, за несъобразен от съда релевантен факт или неправилно съобразен като такъв факт, от значение за правния резултат, нито с довод за несъобразено доказателство за такъв факт. Необсъдени от съда правни аргументи на страната, в обосноваване на тезата й в спора, от една страна не съставляват процесуално нарушение от вида, визиран във въпроса, а от друга – липсата на коментар по същите сама по себе си свидетелства, че не са били споделени. Впрочем, касационната жалба не конкретизира дори и такива, освен аргумента, че самото изпълнително производство не е спирано, на основание чл. 420 ГПК, което обстоятелство съдът е отразил във фактическата обстановка по спора, но не е счел за релевантно

/ допълнителни съображения по-долу /.

Първи, втори и пети въпроси са обобщими до въпроса : При образувано и висящо изпълнително производство, на основание изпълнителен лист, издаден въз основа на невлязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл.

417 ГПК, в образуваното по чл. 422 ГПК, паралелно висящо с изпълнителното, исково производство за установяване вземанията на взискателя – кредитор, спира ли теченето на погасителната давност за тези вземания, на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД ? Касаторите - ищци изхождат от фактическата възможност кредиторът да предприема изпълнителни действия, прекъсващи давността, в рамките на висящото изпълнително производство, независимо от водения паралелно исков процес, след като изпълнението не е било спряно от длъжниците, по реда на чл. 420 4

ГПК. Въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като е въведен в предмета на спора и обосновал решаващите мотиви на въззивния съд .

Не се удовлетворява допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с цитираната задължителна съдебна практика .

В т. 10 на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието: „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие “. Обявено е за изгубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд.