Решение № 117 от 18.03.2024, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Гражданско дело 960/2021
- Вид
- Решение № 117
- Подписан
- 18.03.2024
- В сила
- 03.04.2024
- Състав
- Стефан Марков Стойков
Цитирани разпоредби
- чл. 131-133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131-133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131-133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 117 гр. К., 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20211850100960 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца - „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ****, седалище/адрес на управление: гр. С. № 15, представляван от Л.К.Д. – изпълнителен директор, пълномощник по делото: юрисконсулт В. Ц., съдебен адрес: гр. С. № 15, ет. 6, с която се иска признаване за установено, че ответника – Л. В. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. К., ул. „Й.“ № 62 му дължи следните суми: Сумата от 1 448.80 лева, представляваща главница; Сумата от 232.88 лева, представляваща договорна, възнаградителна лихва за периода от 20.10.2019 г. до 14.09.2020 г.; Сумата от 181.06 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.10.2019 г. до 01.06.2020 г. /без начисляване за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г./; Законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.06.2021 г., до изплащане на вземането;
Ищецът претендира присъждане на разноските по настоящото производство, както и направените в заповедното производство в размер на 87.25 лева, в което число сумата от 37.25 лева за заплатена ДТ и сумата от 50 лева за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Твърди, че на 27.07.2019 г. между ответницата и „Б.Б" ЕАД е сключен договор за потребителски кредит с номер ****, съгласно който на първата е отпусната заемна сума, която е преведена на търговски партньор.
Твърди, че ответницата се е задължила да върне сумата на дванадесет месечни вноски, като първата пропусната вноска е от 20.10.2019 г.
Ищецът твърди, че е придобил вземането по договора, след като е сключил с „Б.Б" 1
ЕАД договор за прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. и приложение № 1 към него от същата дата.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Писмено иска гледане не делото в негово отсъствие. Ищецът представя писмени доказателства по делото, като по негово искане е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Претендира разноски. Представя списък на разноските в настоящото производство без да са посочени отделните суми.
В изпълнение на задълженията си по чл. 131-133 от ГПК съдът е приел исковата молба и е изпратил препис от нея и от приложените доказателства на ответника за писмен отговор. Поради неоткриване на ответника по постоянен и настоящ адрес /идентични/, както и поради невъзможност за уведомяване по месторабота е разпоредено уведомяване по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, като в срока лицето не се е явило да получи съдебните книжа, поради което на разноски на ищеца му е назначен особен представител – адвокат М. К. от САК, който в срока за отговор оспорва предявения иск. Твърди, че не е доказано предоставянето на заемната сума, като счита представените доказателства в тази насока не са с безспорна доказателствена сила. Твърди, че липсват доказателства за неизпълнение на уведомяване на ответницата за извършената цесия.
Производството е образувано по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, след като в образуваното заповедно производство – ч. гр. д. № 555/2021 г. по описа на КРС /приложено към настоящето производство/, е издадена заповед за изпълнение № 304 от 01.07.2021 г., като след връчване по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и даване на указания на ищеца, в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявена настоящата искова молба.
След преценка на представените от ищеца писмени доказателства, които не са оспорени, както и от заключението на вещото лице по допусната ССчЕ съдът намира, че следва да уважи предявените претенции изцяло.
На 27.07.2019 г. ответникът, в качеството на кредитополучател, е сключил договор за потребителски кредит № **** с кредитора „Б.Б С.А., клон Б.“, чрез негов посредник – „Н.К.В.Д. Ю.“ ООД за сумата от 1 531.45 лева, в това число сумата от 1 405 лева за закупените стоки - спален комплект А., както и сумата от 126.45 за застраховка „Сигурност на плащанията“ по групова полица.
Договорено е връщане на сумата на равни месечни вноски – 12 бр., като освен заемната сума от 1 531.45 лева е следвало да бъде заплатена и договорна лихва в размер на 303.11 лева, сумата от 414.19 лева за групова застраховка. Всички тези суми са били включени в отделните погасителни вноски, всяка от които в размер на 152.88 лева, и дължима на 2-то число от месеца с първа вноска на 20.09.2019 г. Договорена е лихва от 30.84% и ГПР 35.60%.
Заемната сума е заплатена от кредитора за посочената от ответника стока, като е издадена фактура за това за сумата от 1 405 лева.
Според заключението на вещото лице ответникът е заплатил само първата от дължимите вноски на 18.09.2019 г., с което са покрити част от главницата и договорната 2 лихва, като ответника е в забава от втората вноска по договора – 20.10.2019 г., която не е заплатена.. Според заключението дължимата главница съответства на претендираната от 1 448.80 лева, както и договорната лихва в размер на 232.88 лева, докато лихвата за забава е определена от ВЛ в размер на 187.95 лева – малко над претендираната от ищеца, но предвид липсата на искане за изменение на предявения по това перо иск е без значение.
При тези несъмнено установени факти, без да са налице никакви основания да бъде игнорирано заключението на ВЛ съдът намира, че претенциите са основателни, тъй като е налице неизпълнение на задължения от страна на ответника, които е поел със сключване на договора, а именно да върне заемната сума, ведно с договореното възнаграждение – договорна лихва, при което поради забава на основание разпоредбите на договора и на ЗЗД му е начислено и задължение за заплащане на обезщетение за забава на отделните плащания по договора.
Налице са и писмени доказателства – договор за прехвърляне на вземанията, ведно с приложение, в което са описани отделните договори, в това число и с ответника, при което са посочени и дължимите суми.
Ответникът е уведомен за извършената цесия с връчване на заповедта за изпълнение и исковата молба, поради което е неоснователно възражението на назначения особен представител в тази насока, а и принципно това е без значение след като не се твърди извършване на плащания към първоначалния кредитора – страна по договора за кредит.
Налице са основания д се приеме, че ищецът е носител на правата на кредитодателя по договора за потребителски кредит, сключен с ответника, поради което и предвид изложеното по-горе за задълженията на ответника следва да бъдат уважени исковите претенции, в предявените им размери.
Поради това следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца:
Сумата от 1 448.80 лева, представляваща главница; Сумата от 232.88 лева, представляваща договорна, възнаградителна лихва за периода от 20.10.2019 г. до 14.09.2020 г.; Сумата от 181.06 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.10.2019 г. до 01.06.2020 г. /без начисляване за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г./; Законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.06.2021 г., до изплащане на вземането;
Предвид изхода от делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноските, направени в заповедното производство, в размер на 37.25 лева за ДТ и сумата от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
За исковото производство следва да бъде присъдена сумата от 120.70 лева за заплатена ДТ, сумата от 200 лева за възнаграждение на назначения особен представител, сумата от 300 лева за възнагр. на ВЛ и сумата от 100 за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА - Л. В. К.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. К., ул. „Й.“ № 62, ЧЕ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ****, седалище/адрес на управление: гр. С. № 15, представляван от Л.К.Д. – изпълнителен директор, пълномощник по делото: юрисконсулт В. Ц., съдебен адрес: гр. С. № 15, ет. 6, по договор за потребителски кредит № **** с кредитора „Б.Б СО, клон Б.“, сключен на 27.07.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение № 304/01.07.2021 г. по ч.гр.д. № 555/2021 г. по описа на РС К., СЛЕДНИТЕ СУМИ: Сумата от 232.88 лева, представляваща договорна, възнаградителна лихва за периода от 20.10.2019 г. до 14.09.2020 г.; Сумата от 181.06 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.10.2019 г. до 01.06.2020 г. /без начисляване за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г./; Законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.06.2021 г., до изплащане на вземането;
ОСЪЖДА Л. В. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Ф.И.” ЕАД, ЕИК **** сумата от 807.95 /осемстотин и седем лева и деветдесет и пет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за направени разноски в хода на ч. г. гр. д. № 555/2021 г. по описа на РС К. и настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок, от получаване на съобщението, че е изготвено пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да упълномощените/назначени представители. се изпрати на страните, чрез
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4