Решение № 1476 от 16.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1476 гр. Варна, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110203602 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ" ЕООД с ЕИК 116047390, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик № 185, представлявано от М.Н., ЛНЧ **********, депозирана от Г. С. от АК-Ст.Загора срещу Наказателно постановление № 23-0003136/02.08.2024 год. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което за нарушение на чл. 52б вр. чл.52, ал.2 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС, на осн. чл.105, ал.1 от от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева.

В жалбата се моли за отмяна на НП, като се сочи, че то е същото е постановено при съществени нарушения на процесуалните правни норми. Твърди се , че още при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е спазено изискването по чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне на този акт в присъствието на най-малко двама свидетели. В резюме се изтъква , че АУАН № 339778/ 18.06.2024г. противоречи на всички алтернативно предвидени от закона процесуални изисквания за съставянето му по чл.40, ал.1, ал.3 и 4 от ЗАНН. Възз. твърди, че не са спазени императивните реквизити на атакуваното НП залегнали в чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, като по-точно не са посочени смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. Не било посочено и взети ли са те предвид при определяне на наказанието. Счита, че този 1 пропуск представлява съществено процесуално нарушение, тъй като по този начин се ограничава правото на защита на жалбоподателя и се затруднява изграждането на защитна теза. Изтъкват се аргументи и за приложението на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание въззивното дружество не се представлява от законен или упълномощен процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки, преповтарящи съдържанието на жалбата, с добавени аргументи, че НП е издадено от некомпетентен орган и с искане за отмяната на НП.

В жалбата и в становището се претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен процесуален представител- експерт с юридическо образование, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено на аргументите посочени в писменото становище.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През месец юни 2024г, служители на ОО“АА“-Варна, сред които и св.К. К., на основание писмо с peг. № 14-00-10-566/29.05.2024 г.на ИА“АА“-София извършили комплексна проверка, за периода 01.06.2023г. до 29.05.2024г., относно транспортната дейност на превозвача "Нишикли травел" ЕООД, притежаващ лиценз на Общността за превоз на пътници № 0470. Във връзка с проверката от дружеството били изискани редица документи и информация за периода 01.06.2023г. до 29.05.2024г. Сред изисканите документи били и интербус книжките на МПС за проверявания период. От страна на превозвача не били представени изисканите интербус книжки, в това число книжка № 3003101. От страна на дружеството превозвач, чрез управителя му били депозирани писмени обяснения, че не могат да предоставят изисканите книжки, тъй като не знаят къде се намират.

При тази констатация, един от проверяващите инспектори –св. К. счел, че дружеството е извършило нарушение на чл. 52б вр. чл.52, ал.2 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС, като приел, че не съхранява изисканите интербус книжки, в частност книжка №3003101. Поради това и съставил срещу дружеството АУАН.

Актът бил предявен на упълномощено от представляващия дружеството лице, което се запознало със съдържанието му и го подписало без възражения. Възражения не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

2

Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Варна, в което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от актосъставителя, като на осн.105, ал.1 от ЗАвПр на дружеството била наложена имуществена санкция.

Наказателното постановление било връчено лично на упълномощеното от представляващия дружеството лице на 07.08.2024г.. В законоустановения 14-дневен срок, на 13.08.2024г., чрез Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, въззивното дружество депозирало жалба, до РС-Варна срещу горепосоченото НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, справка за нарушител, писма, известие за проверка, пълномощни, извадки от регистър на ОО „АА“, протокол от проверка, декларация и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св.К..

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно Заповед № РД-08107/29.02.2024г. на Министъра на транспорта и съобщенията. Съдът не споделя становището депозирано от процесуалния представител на наказващия орган, че предвид неточно посочените разпоредби на ЗАНН липсва овластяване, респективно компетентност на Началника на ОО“АА“-Варна да издава НП. Съгласно чл.92, ал.2 от ЗАвПр Наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица с изключение на наказателните постановления по чл. 93а, които се издават от 3 председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от определени от него длъжностни лица и наказателните постановления за установени нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета на съответната община или от оправомощени от него лица. В случая компетентен да издаде НП е министърът на транспорта и съобщенията, който е овластен от закона да делегира правомощия на длъжностни лица от структурите, които ръководи. Ирелевантно е, че при издаване на заповедта е допусната непрецизност поради вписани основания по чл.47, ал.2 вр. чл.47, ал.1, б.“б“ от ЗАНН вместо по чл.47, ал.2 вр. чл.47, ал.1, б.“а“ от ЗАНН. Така или иначе компетентността на Министъра на транспорта и съобщенията не произтича от ЗАНН, а от специалния закон -Закона за автомобилните превози, който му дава права да делегира правомощия. Ето защо и възраженията в становището на възз. не се споделят от настоящия съдебен състав.

АУАН също е съставен от компетентно лице- ст.инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Б.И. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан. Използваната от законодателя множествена форма на съществителното име „свидетели“ не може да се обоснове извод за нередовност на съставянето на акта за установяване на административно нарушение, поради подписването му от един свидетел. Освен това, чл. 40 ал. 4 от ЗАНН предвижда, че когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен 4 реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението вменено на въззивника, посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Мястото на нарушението е ясно посочено в НП и това е на територията на гр.Варна.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на адм.наказателното производство и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение. Липсата на посочване на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства- реквизит на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН е ирелевантно в случая, тъй като наказан субект е ЮЛ, а не физическо лице , че да се обсъжда въпросът за вината.

Правилно е било прието, че нарушението е извършено на 11.06.2024 г. /датата на не представяне на документа и на декларацията, че дружеството не е наясно къде се намират той/, като мястото на нарушението е идентично с това на извършване на проверката. И доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията на гр.Варна, то предполага и териториална компетентност на наказващия орган – Началника на ОО"АА" - Варна. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗДвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08-107/29.02.2024 год. /приложена към преписката/ министърът на транспорта и съобщенията е делегирал правомощия на началниците на областните отдели "АА" да издават НП за нарушения по ЗАвПр без да обвързва тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира, че са събрани безспорни и категорични доказателства, че въззивникът е извършил нарушението, за което му е наложена санкция.

В конкретния случай, по делото, няма спор, че въззивното дружество е "превозвач" по смисъла на § 1, т. 5 от ЗАвПр, който дефинира, че "превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Това не се оспорва от жалбоподателя, а и се доказва от факта, че същият притежава лиценз за международен превоз на пътници.

Съгласно §1 т. 24 от ДР на ЗАвПр "Случайни автобусни превози" са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия. Според §1 т. 14 от 5 същия закон: "Международен превоз" е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. АНО правилно е приложил Наредба 11/2002 г. МТС за извършеното нарушение, с която в Раздел III "Случаен превоз", законодателят предвижда изискване превозвачът да съхранява две години книжките по чл. 52, ал. 2 и чл. 52а, ал. 2. От събраните по делото доказателства е видно, че това изискване не е спазено, включително въззивникът не го отрича. Като не изпълнил задължението си да съхранява интербус книжката за срок от две години, превозвачът е нарушил чл. 52б от Наредба 11/2002 г. на МТС.