Решение № 92 от 27.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора Е. Ст. П. като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600019 по описа за 2025 година

Делото е разгледано от САС като втора инстанция (гл.21 НПК) след подадена в срока и по реда на чл. 319 НПК въззивна жалба от подсъдимия Г. В. Г. (чрез защитника му – адв. М. Б.) срещу издадената от Софийския градски съд (СГС) Присъда № 122/25.06.24 г. по н.о.х.д. № 2222/24 г., с която Г. бил признат за виновен в извършено с две деяния (на 27-28.10.23 г. в гр. Дупница) продължавано престъпление по чл. 167, ал.4, вр. ал. 3 НК, наказан при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК с 6 месеца лишаване от свобода (условно – с тригодишен изпитателен срок по чл. 66 НК) и осъден за разноските (чл. 189, ал.3 НПК).

Жалбата, поддържана изцяло от подсъдимия и неговия защитник в откритото заседание пред САС, е с искане по чл. 336, ал.1, т.3 НПК, подкрепено с доводи за неправилна оценка на доказателствата, довела до грешни фактически изводи (необоснованост на присъдата). И пред втората инстанция тезата на защитата е, че показанията на свидетелите М. и К., на които се основава осъдителната присъда, са недостоверни, противоречиви помежду си и провокирани единствено от желанието на М. да осуети изпълнението на свои финансови задължения към подсъдимия. Казано накратко – жалбоподателят твърди, че дал сочените в обвинението парични суми (1800 лв.) на св. М. не за да „купува“ гласове в негова полза, а за да бъдат извършени възложени ремонтни дейности, които обаче останали неизпълнени; това, от своя 1 страна, мотивирало Г. да си поиска обратно парите, а св. М. – да се оплаче в РПУ/гр.

Дупница, че е обект на натиск и заплахи. В подкрепа на лансираната версия, според защитата, са показания на св. К., които били неоснователно пренебрегнати и оценени за недостоверни от Градския съд.

И в личната си пледоария, и в последната си дума пред САС подс. Г. отрича да е извършил престъпление; твърди, че като политик винаги се е противопоставял на купуването на гласове и че сочените в обвинението пари били дадени на св. М. със съвсем друга цел, поради което моли да бъде оправдан – претенция, която прокурорът от САП намира за неоснователна, предлагайки присъдата да бъде потвърдена.

I.

Изследвайки фактическата страна на делото, първата инстанция е възприела изцяло тезата от обстоятелствената част на обвинението, но не е допуснала твърдяната от жалбоподателя необоснованост на присъдата. Фактите, които имат пряко съставомерно значение, са били правилно изяснени и оспорването им се явява неоснователно, тъй като не съответства на съдържанието на доказателствените материали.

През м. септември 2023 г. подс. Г. В. Г. (ЕГН: **********) бил регистриран (с Решение № 76/25.09.23 г. на ОИК, гр. Дупница) като кандидат за общински съветник (под № *, издигнат от местната коалиция „КОД-ВМРО-Български възход) в насрочените за 29.10.23 г. (неделя) избори за общински съветници и кметове. Няколко дни преди 29.10.23 г. чрез мобилния си телефон (08********) той позвънил на св. М.

М. (на тел. 08********) и го помолил да се срещнат в гр. ***, като му разяснил, че има нужда от неговата помощ при организацията на предстоящите избори, за което щял да му предостави парично възнаграждение. На 27.10.23 г. между двамата бил проведен нов телефонен разговор, на който Г. предложил на М. да се видят пред дома на подсъдимия, за да му даде парите. Срещата се осъществила същия ден на ул. „***“ № 2 (в близост до гробищния парк на гр. ***) и на нея св. М. пристигнал с бившата си съпруга (св.А. К.), а подс. Г. бил съпровождан от сестра си (св. Н. Г.). При разговорите М. уверил Г., че може да му осигури около 30 души, които да гласуват за него, а подсъдимият предоставил на свидетеля сума в размер н 1250 лв. (в банкноти от по 50 лв. и 100 лв.) с указания да заплаща по 50 лв. на всяко от лицата, които склонявал. На св. М. били дадени също така агитационни материали – листовки с лика на Г. и отбелязан номер на преференцията за него, които да бъдат раздадени на гласоподавателите, за да е сигурно, че няма да стане объркване. На следващия ден (28.10.23 г.) отново по телефона подс. Г. повикал св. М. в офиса на партийната му централа в гр. ***, където присъствали още свидетелите Н. Г. и Д. С.. Там М. казал, че може да осигури още 11 гласа, за което подсъдимият изчислил и му предоставил допълнителна сума от 550 лв. (отново по 50 лв. на глас).

2

Въпреки получените суми в общ размер на 1800 лв., св. М. М. не предприел указаните му действия по склоняване на потенциални избиратели чрез парични облаги. На 30.10.23 г. подс. Г. го потърсил по телефона с обвинения, че не е свършил никаква работа, тъй като резултатът от изборите сочел „нула гласове“, а в сутрешните часове на 01.11.23 г. последвало ново обаждане, в което подсъдимият нарекъл св. М.

„мизерник“, казал че, че до един час го иска пред дома му за „ресто на парите“ и го заплашил, че ако това не се случи „…ще пратя хора, които да те докарат, нали знаеш какво ще се случи“. Това мотивирало св. М. да подаде жалба в местната полиция.

II.

Основният доказателствен спор по делото произтича от двете групи противоречиви източници на информация: от една страна – обясненията на подс. Г. и показанията на сестра му Н. Г.; и от друга страна – показанията на свидетелите М. и К., защото именно чрез възпроизведените с тях факти следва да се изведе обективната истина за изследваните събития в периода 27-28.10.23 г. (срещите между подс. Г. и св.

М.; страничните лица, които са присъствали на тях; и целта, с която на М. двукратно са били предоставяни парични суми). Първата инстанция е констатирала въпросното противоречие, но с мотивите към присъдата е изпълнила процесуалното си задължение по чл. 305, ал.5, изр. II НПК. А основните оплаквания на въззивния жалбоподател, на които САС дължи своите отговори (чл. 339, ал.2 НПК), касаят именно начина, по който Градският съд е оценил с доверие казаното от М. и К., защото точно техните показания са послужили в значителна степен за осъждането на подсъдимия.

Преди всичко, необходимо е изрично да се посочи, че проведените на 27 и 28 октомври 2023 г. две срещи на подс. Г. със св. М. в гр. *** (които са инкриминирани в обвинителния акт) са факт, еднопосочно потвърден от всички разпитани лица и за него няма никакъв доказателствен спор. Същото се отнася и до обстоятелството, че на посочените срещи подсъдимият е предоставил на М. двукратно парични суми: според Г. – за възложени СМР, а според М. – за да „купува“ гласоподаватели.

САС, също като първостепенния съд, прецени, че следва да приеме с доверие версията на свидетелите М. и К., защото тя не е изолирана от останалите доказателства и е житейски логична на фона на цялостната картина на събитията. От приложеното като писмено доказателство извлечение на Решение № 76/25.09.23 г. на ОИК/гр. Дупница (т.1, л. 27 от д.п.) се потвърждава фактът, че в процесният период подс. Г. е бил регистриран под № * като кандидат за общински съветник от КОД (Консервативно обединение на десницата – ВМРО – Български възход) за насрочените на 29.10.23 г. местни избори. Съпоставката между други два налични по делото документа – писмо/отговор от „Виваком“ ЕАД, рег. № 10824/16.11.23 г. (т.1, л.38 от 3 д.п.) и фирмена справка за „Енерджи – Сейф“ ЕООД (т.1, л. 39 от д.п.), установява номерата на телефоните, ползвани от св. М. (08********) и подс. Г. (08********, регистриран на управляваното от него дружество „Енерджи Сейф“ ЕООД). А представената от мобилния оператор „Виваком“ ЕАД справка (рег. № 155/08.01.24 г., л.

74-79 от д.п.) по чл. 159а, ал.1 НПК удостоверява активна телефонна комуникация между двамата именно в периода 25.10-01.11.2023 г. – 15 изходящи обаждания от Г. към М.; и 6 изходящи от М. към Г. (коректността на отразената в справката информация е допълнително потвърдена от в.л. В. с приетата от СГС техническа експертиза по Протокол № 132-Ф/24 г. – л.77 и л. 83 от н.о.х.д.).

Преценката на въззивния съд да приеме с доверие версията на св. М. е мотивирана от детайлния анализ на нейното съдържание и съпоставката й с останалите данни по делото. А доколкото въпросният свидетел е очевидец на събитията, за които говори, оценяването на показанията му като достоверни неминуемо ги превръща в източник на преки доказателства за развоя на събитията, касаещи основните въпроси по чл. 102, т.1 НПК. Става дума както за непосредствено изслушания от първата инстанция разказ на М. (л.45,гръб – л.48 от н.о.х.д.), така и за легитимно приобщените чрез протичане (чл. 281 НПК) негови досъдебни показания – пред разследващия орган още в деня на неотложно образуваното по случая бързо производство (т.2, л.5 от д.п.); и пред съдия по н.ч.д. № 1131/23 г. на ДРС (т.1, л.8-9 от д.п.). Прави впечатление, че пред СГС св. М. е успял да пресъздаде голяма част от детайлите, относими към предмета на делото, а нуждата от прочитане на показанията му, дадени в хода на разследването, е възникнала за да се уточнят някои допълнителни подробности (или незначителни противоречия), за които изтеклият период от време е заличил спомените му (за точния размер на получените от подс. Г. суми; за конкретните дати, на които свидетелят бил потърсен от подсъдимия за съдействие и се е срещнал с него). Така, че анализът на фактите безусловно е налагал всички показания на М. да бъдат съвкупно оценявани и този подход не е довел до нарушение на чл. 281, ал. 8 НПК, защото в случая обжалваната осъдителна присъда не се „основава само“ на досъдебните изявления на свидетеля.

И пред разследващия орган, и пред Градския съд св. М. еднопосочно е поддържал версията си, че няколко дни преди 27.10.23 г. е бил потърсен по телефона от подс. Г. за съдействие във връзка с наближаващия изборен ден. В обвинителния акт тази дата е зададена като ориентировъчен период (23-24.10.23 г., данни за което са изведени от показанията в т.2, л. 5 от д.п.), а в мотивите на СГС (л.93 от н.о.х.д.) е точно фиксирана – 25.10.23 г., при това – с основание, защото така посоченият ден най-логично съответства на справката за изходящите обаждания от телефона на Г. (т.2, л. 76 от д.п.). В случая обаче не се касае за съществено изменение на обвинението, защото промяната не касае периода на изпълнителното деяние на престъплението, а събития, случили се преди неговото осъществяване, които нямат пряко съставомерно 4 значение. Свидетелят е конкретен и относно първата от двете инкриминирани срещи, разяснявайки, че преди провеждането й на 27.10.23 г. отново е получил обаждане от подсъдимия (с репликата „ела да ти дам парите“) – теза, която също съответства на вече цитираната справка от мобилния оператор. Изяснява се и точното място на срещата – „пред дома“ (л.46, гръб от н.о.х.д) на Г.; „в близост до гробищата“ (т.1, л. 3 от д.п.), съответстващо на постоянния адрес на подсъдимия в гр. ***, ул. „***“ № 2 (справка НБДН – т.1 ,л. 53 от д.п.). Тази част от показанията на М. се потвърждава и от съобщеното от св. К. (негова бивша съпруга, която го е съпровождала на пасажерското място в автомобила му – л.49 от н.о.х.д. и т.2, л. 8 от д.п., прочетени при условията на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1-2 НПК), която също е разяснила формата на проведения разговор с подс. Г. и присъствието на неговата сестра - св.Н. Г.. Казаното от М. и К. всъщност намира и частична подкрепа в показанията на Г. (л.50, гръб – л. 53 от н.о.х.д) и обясненията на подсъдимия (л.86 от н.о.х.д.), защото последните двама не отричат въпросната среща.

Гласните доказателствени средства са еднопосочни в това, че в следобедните часове на 27.10.23 г. пред дома на подс. Г. е била предадена на св. М. сума в размер на 1250 лв. Точният размер на средствата е цитиран коректно в дадените пред СГС показания на св. Г. и обясненията на подс. Г. и с някои разминавания в казаното от свидетелите М. и К., които в непосредствените си разпити по време на съдебното следствие твърдят за получена сума от 1500 лв., а след прочитане на досъдебните им показания, в които се споменава друг размер – 1250 лв., потвърждават, че поддържат казаното пред разследващия орган и мотивират несъответствието с изтеклия период от време и заличаване на спомените. Така, че не е имало никаква пречка първата инстанция да приеме за доказан факта на предоставянето на описаните в обвинението средства на 27.10.23 г., независимо от липсата на съставени между страните частни документи (разписки), най-малкото – защото в наказателното производство няма ограничение за обстоятелствата, които могат да се изясняват със свидетелски показания (чл. 14, ал.2 НПК).