Решение № 132 от 08.04.2026, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. К., 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320101755 по описа за 2025 година

Постъпила е жалба, депозирана от С. И. З. от гр. С., бул. *** с ЕГН ********** против Решение на ОСЗ - гр. К., обективирано в Писмо с изх. № ПО-21-1977-2/08.08.2025г. и Решение на ОСЗ - гр. К., обективирано в писмо с изх. № ПО-21-1977-1/09.10.2024г. - двете на Началника на ОСЗ К. по преписка № 11317/24.02.1992г. на ПК - гр. К.

Жалбоподателката твърди, че е наследник по закон на Г.И.З., роден на ***г., починал на ***г., видно от удостоверение за наследници с изх. № 2759/06.12.2024 г. на община К.. С Решение № 31317/13.01.1992г. по преписка, образувана по заявление с вх. № 11317/24.02.1992г. на Поземлена комисия гр. К. било признато и възстановено на наследниците на Г.И.З. правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните недвижими имоти, а именно: ДРУГИ от 2.000 дка, шеста категория, находящ се в терен по параграф 4 на гр. К., в местността „Б.“, заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ и ЛОЗЕ от 0.650 дка, шеста категория, находя що се в терен по параграф 4 на гр. К., в местността „Б.“, заявен с пореден № 2 от заявлението и установен с данъчен регистър. Решението било вписано в Районен съд - К. на 03.09.1998г., том IV, стр. 74а.

С молба с вх. № 1092/25.11.2004г. до ОСЗГ - К. поискала да й бъде издадено решение за възстановяване на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имота от 2.000 дка в местността „Б.“, землището на гр. К., в което същият да бъде идентифициран съгласно плана на имотите в стари реални граници. С писмо с изх. № 1092/16.12.2004г. на ОСЗГ - К. й било отговорено, че имотът при изготвяне на Картата на възстановената собственост въпросният имот не е 1 идентифициран, като това може да се извърши чрез подаване на молба в същата служба за заснемане на имота от поддържащата фирма.

За уточняване на имотните граници на възстановените имоти, във връзка с възлагателно писмо от ОСЗГ, било извършено геодезическо заснемане от 23.04.2007г. от В. Т. - управител на ЕТ „В. Т.“ - гр. К.. От същото се установявало, че показаните граници попадат върху поземлени имоти, както следва:

- Имот № 004001 на Имоти на съхранение от Общината, Отдел № 224/е иглолистна гора - 0.650 дка;

- Имот № 000310 на МЗГ-НУГ, Отдел 224/д нелесопригодна площ- 1.766 дка.

Границите на заснемането били отразени на скица-проект, както следва Скица-проект № Ф01248/03.02.2005г. на имот № 070018, с площ 0.458 дка;

Скица - проект № Ф01254/10.02.2005 г. на имот № 070019.

След предоставяне на геодезическото заснемане на двата имота, ОСЗ гр. К. излезе с Протокол № 1/12.03.2013 г., с което реши следното:

Да се отреди в имот с идентификатор *** по КК (стар 004001 по КВС) на землище гр. К., отдел 224, подотдел „е“ - 0.650 дка, признати по решение № 31317/13.01.1992г. (позиция 2 от решението) и съгласно геодезическо заснемане от 23.04.2007 г.

Не възстановява имот с идентификатор *** по КК (стар № 000310) с площ от 1.766 дка, съгласно геодезическо заснемане от 23.04.2007г., признат по решение № 31317/13.01.1992г. (позиция 1 от решението), тъй като същият представлява горска територия със собственик МЗГ-НУГ и попада във вододайна зона, има изградени подземни и надземни съоръжения.

Въз основа на този протокол, с Решение № 01249/10.09.2013г. на ОСЗ гр. К. по преписка, образувана по заявление с вх. № 11317/24.02.1992г. на Поземлена комисия - гр. К., с т. ІІІ се отказва възстановяване на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот от 2.000 дка, в местността „Б.“ с мотив, че имотът представлявал горска територия със собственик МЗГ-НУГ и попадал във вододайна зона и имал изградени подземни и надземни съоръжения.

Това решение било обжалвано по съдебен ред и с Решение № 63/24.02.2014г., постановено по гр.д. № 1408/2013г. по описа на КрлРС, влязло в сила на 19.03.2014г. било обявено за нищожно, поради липса на предмет Решение № 01249/10.09.2013г. по преписка на ОСЗ - К., образувана по заявление с вх. № 11317/24.02.1992г. на Поземлена комисия - К., в частта, в която е постановен отказ да се възстанови правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на недвижимия имот: други от 2.000 дка, шеста категория, находящ се в землището на гр. К., в местността „Б.“, заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Мотивите на съда били, че вече е бил възстановен в стари реални граници въпросният имот, което е станало с Решение № 31317/13.01.1992г. по преписка, образувана по заявление с вх. № 11317/24.02.1992г. на Поземлена комисия - К., т. 1.

С Решение № 01249/10.09.2013 г. на ОСЗ - гр. К. по преписка, образувана по заявление с вх. № 11317/24.02.1992 г. на Поземлена комисия гр. К., c т. ІІ е възстановено правото на собственост в съществуващи 2

(възстановими) стари реални граници върху Лозе от 0.650 дка, шеста категория, находящо се в землището на гр. К., в местността „Б.“ имот № 1991, при граници и съседи: от север - ГФ, от юг - н-ци на Хаджидимитрови и път, от запад - ГФ, от изток - път, заявен с пореден № 2 от заявлението и установен с данъчен регистър. В забележка под решението е записано, че за издаване на констативен нотариален акт и сделки със земеделски имот е необходима скица с точните размери на имота. Такава скица ОСЗ не е издала, като имотът не е индивидуализиран съгласно решението, взето с Протокол № 1/12.03.2013г., като не е съобразено с влязлата в сила Кадастрална карта на гр. К..

Поради влизане в сила на КККР на гр. К., одобрени със Заповед № РД18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, и в изпълнение на посоченото решение, подала заявление с вх. № 01-188692/05.04.2022г. и проект, приет с удостоверение № 25-146036/19.05.2022г. в АГКК, подадени на основание чл. 58, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, за извършване на процедура по изменение на КККР на гр. К., засягащо имот с идентификатор ***, като й било издадено Уведомление с изх. № 24-15842/31.05.2022г., че е изготвена скица-проект № 15-587312/31.05.2022г. Съгласно същата, се променят границите на ПИ с идентификатор ***, като се нанася нов обект в КККР, както следва:

- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с проектен идентификатор ***, проектна площ: 650 кв. м, трайно предназначение на територията: Горска, начин на трайно ползване: Ливада, съседи: ***, ***.

Уведомена била със същото, че изменението на КККР ще се извърши след представяне на вписан акт по реда на чл. 86, ал. 1, което налагало издаване на решение от ОСЗ за възстановяване правото на собственост върху същия имот.

В изпълнение на административната процедура по изменение на КККР, подало заявление с вх. № ПО-21-1977/28.06.2022г. за възстановяване на собствеността върху проектен имот с идентификатор *** с площ от 650 кв.м., като по същото й било отговорено с писмо с изх. № ПО-21-19771/09.10.2024г. на ОСЗ - гр. К., че не може да бъде издадено решение за възстановяване на гореописания ПИ, тъй като съшият попада в горски фонд и не представлява земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

С молба с вх. № РД-12-02-651/04.04.2025г. поискала отново от ОСЗ да издаде решения за възстановяване на правото на собственост върху двата имота, които да бъдат индивидуализирани съгласно скица-проект № 15587312/31.05.2022г. - за имота с площ от 650 кв.м., и съгласно КККР и геодезическо заснемане от 23.04.2007г. за имот с идентификатор *** по КК/стар № 000310/с площ от 1.766 дка.

С писмо с изх. № ПО-21-1977-2/08.08.2025г. на Началника на ОСЗ - гр.

К. й било отговорено, че по отношение на имот с идентификатор *** с площ от 650 кв. м ОСЗ вече е отговорила с писмо с изх. № ПО- 21-1977/28.06.2022г. и поради непосочване на нови факти и обстоятелства с оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от АПК, подаденото от нея заявление не се разглежда, искането й не удовлетворява останалите изисквания на закона, поради което ОСЗ прекратява производството по преписката по подаденото заявление.

Независимо, че правото на собственост върху описания имот с проектен идентификатор *** е възстановено с Решение № 31317/13.01.1992г.

3 по преписка, образувана по заявление с вх. № 11317/24.02.1992г. на Поземлена комисия - гр. К., за да се отрази в КККР същият, с оглед разпоредбата на чл.

53, ал. 1 и чл. 52, ал. 1, т. 6 и ал. 2 във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗКИР, е необходимо, след представянето на скицата-проект, ОСЗ да постанови решение, с което да възстанови правото на собственост върху проектния имот с идентификатор ***, което да се впише в Агенция по вписванията.

Решенията на ОСЗ, оформени с писмо с изх. № ПО-21-19772/08.08.2025г. и писмо с изх. № ПО-21-1977-1/09.10.2024г. - двете на Началника на ОСЗ К. по преписка № 11317/24.02.1992 г. на ПК - гр. К. представляват отказ да се възстанови собствеността върху конкретния имот, поради което мотивира наличия на правен интерес, на основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ да ги обжалва по съдебен ред, като счита същите за НИЩОЖНИ на следните основания:

- поради липса на материална компетентност - решенията са издадени и подписани не от името на ОСЗ като колективен орган, а единствено от началника на същата служба, който е действал еднолично, без да има тази компетентност по закон;

- поради липса на волеизявление на административния орган решенията не носят подписите на лицата, които по закон следва да ги подписват;

- поради липса на предмет - в първото решение е посочено, че не може да бъде издадено решение за възстановяване на гореописания ПИ, тъй като същият попада в горски фонд и не представлява земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Това съдържание на решението сочи на отказ за възстановяване на правото на собственост, който отказ няма предмет, доколкото с Решение № 31317/13.01.1992г. по преписка образувана по заявление с вх. № 11317/24.02.1992г. на Поземлена комисия - гр. К. (т. 2), правото на собственост вече е било възстановено в съществуващи (възстановими) стари реални граници. В този смисъл е и Решение № 63/24.02.2014г., постановено по гр.д.

№ 1408/2013г. по описа на КрлРс, макар и отнасящо се до другия имот от 2000 кв.м. (т. 1 от възстановителното решение на ОСЗ). Второто решение, обективирано в писмо с изх. № ПО-21-1977-2/08.08.2025г., като препращащо към първото, на същото основание се явява нищожно.

Твърди, че решението на ОСЗ, оформено с писмо с изх. № ПО-21-19772/08.08.2025г. на Началника на ОСЗ К. по преписка № 11317/24.02.1992г. на ПК - гр. К. е и неправилно - постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона основания по чл. 146, т. 3,4 и 5 от АПК. В решението не са изложени мотиви защо административният орган отказва да възстанови правото на собственост върху проектен имот с идентификатор *** - не са изложени фактически и правни основания за неговото издаване. Административният орган е посочил, че по поставения в заявлението въпрос вече се е произнесъл с отговора в писмо с изх. № ПО-21-1977/28.06.2022г. Такова писмо обаче, не е издавано и връчвано на заинтересованите лица. Първоначалният отговор е направен с писмо с изх. № ПО-21-1977-1/09.10.2024г., а не с цитираното в писмо с изх. № ПО-21-1977- 2/08.08.2025г. Следователно, не е налице и соченото в обжалваното писмо основание по чл. 124, ал. 1 от АПК да не се разглежда по същество заявлението за възстановяване на правото на 4 собственост и за прекратяване на производството по преписката.

Административният орган е посочил също, че искането й „не удовлетворява останалите изисквания на закона“, поради което е прекратил производството по преписката, без да посочи кои точно изисквания на закона не са спазени.

Липсата на мотиви представлява съществено процесуално нарушение и прави административния акт изначално незаконосъобразен, тъй като нарушава правото на защита на лицата, до които е адресиран, и възпрепятства съдебния контрол на неговата законосъобразност. Мотивите са задължителен елемент на индивидуалния административен акт съгласно разпоредбата на чл.