Решение № 51 от 28.01.2022, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 51/28.1.2022г. гр. Пазарджик

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ

2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар

Янка Вукева и с участието на прокурора

Даниела Петърнейчева изслуша докладваното от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА по к.н.а.х. дело № 1089 по описа на съда за 2021 г.

Производството е по реда на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пазарджик с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф” № 15А, ет. 4, депозирана срещу Решение № 447/06.07.2021 г., постановено по АНД № 938/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Пазарджик.

С атакувания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 13-002554/11.03.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на „ГИРО ЛЕНД 1“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ № 7, представлявано от управителя – П. Г. Х. К., на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на КТ и ЗАНН, в частност на нормите на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. По делото е постъпило писмено становище вх. № 258/11.01.2022 г., в което ст. юрк. Ш. моли съда да отмени обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, и да потвърди изцяло издаденото наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответната страна „ГИРО ЛЕНД 1“ ЕООД, редовно призовани, не се представляват. По делото е постъпил отговор на касационната жалба вх. № 16613/14.09.2021 г. от пълномощникът адв. А., в който, по изложени съображения, същата счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита касационната жалба за неоснователна, а решението на районния съд за законосъобразно и обосновано, поради което следва да се потвърди. Споделя се тезата на съда, че в случая се касае за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, а не описаното в НП нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.

220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна поради следните съображения:

С процесното решение съдът е отменил Наказателно постановление № 13-002554/11.03.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на „ГИРО ЛЕНД 1“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ № 7, представлявано от управителя – П. Г. Х. К., на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева.

Дружеството е санкционирано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, на 26.11.2020 г., в обект на контрол – заведение за бързо хранене, находящ се в гр. Пазарджик, бул.

„България“ № 7, е допуснал до работа лицето е допуснал до работа лицето А. П.

Ч., ЕГН **********, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал.

3 от Кодекса на труда, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

В собственоръчно попълнена и подписана декларация, на основание чл. 402 от КТ, лицето декларира, че работи в „ГИРО ЛЕНД “ ЕООД от три седмици като работник с работно време от 14:00 часа до 16:00 часа, с два почивни дни в седмицата и възнаграждение от 152 лева.

Нарушението е констатирано на 30.11.2020 г. при преглед на фирмената документация, когато е представен Трудов договор № 49/26.11.2020 г., както и справка от ТД на НАП с изх. № 16388203159798 от 26.11.2020 г., от която е видно, че трудовият договор е регистриран на същия ден в 15:37:05 часа, т.е. около 30 минути след установяване на нарушението.

Въз основа на тази фактическа обстановка е съставен АУАН и е издадено НП за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

При така установената фактическа обстановка районният съд правилно е приел, че за установения въз основа на проверката период лицето е работило без сключен писмен трудов договор. Поради това съдебният състав формирал решаващия си извод, че дружеството на практика е допуснало друго нарушение, а именно на чл.

62, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, а не това, за което е наказан.

Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил обоснован извод досежно приложението на закона, който се споделя от касационната инстанция, с оглед на което не са налице визираните от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.

Пазарджик касационни основания за отмяна на атакувания съдебен акт. Правилно районният съд е приел, че предвид липсата на трудов договор между страните, за работодателя обективно не би могло да възникне задължение да предостави екземпляр от такъв и от уведомлението, както и не би могъл да наруши забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ да не допуска до работа работник или служител, преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1 от КТ – копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

По делото се установява, че по време на проверката, между работодателя и работника не е бил налице сключен трудов договор в писмена форма. При това положение законосъобразен е изводът на въззивния съд, че описаното в наказателното постановление деяние е несъставомерно по посочения текст – чл. 63, ал. 2 от КТ, т.к. приетата от административнонаказващия орган правна квалификация не отговаря на действително установените по делото фактически положения, отразени в АУАН и НП. Санкционирането на лицето на основание чл. 63, ал. 2 от КТ за това, че е допуснал до работа лице, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, предполага да е налице подписан трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП. Очевидно е, че при липса на писмен трудов договор между страните, то и работодателят не би могъл да предостави на работника копие от същия и уведомлението. При липса на писмен трудов договор работодателят следва да понесе отговорност за неизпълнение на задължение по чл.

62, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ – за това, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма. Отговорността по чл. 63, ал. 2 от КТ изисква друга фактическа обстановка, а именно – наличие на сключен и подписан трудов договор и непредставяне на работника на копие от удостоверението по чл.

62, ал. 3 от КТ. В случай, че не е осъществен юридическият факт, пораждащ задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ, не би могло да се стигне до нарушаване на забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. В контекста на изложеното, касационният състав намира за неоснователни сочените от касатора отменителни основания, обосноваващи законосъобразност на наложената имуществена санкция.

В обобщение на изложеното, касационната инстанция намира, че районният съд е постановил валиден и допустим акт, съобразен изцяло с материалния закон и производствените правила, поради което същият следва да бъде оставен в сила.

От ответната страна не е направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася в частта за разноските.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 447/06.07.2021 г., постановено по АНД № 938/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П) ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)

2. (П)