Решение № 30 от 03.06.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Бургас , 01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги Д. Пепеляшев

Даниел Н. Марков

ГЕОРГИ Х. ИВАНОВ като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100600304 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда № 260032 от 08.02.2021 г., постановена по НОХД № 4124/2020 г. Районен съд, гр. Бургас е признал подсъдимия Н. П. Г. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 05.06.2020 г. в гр. Бургас, около 15:20 часа, на бул. „Димитър Димов“ до блок „Лазурен бряг“, е управлявал л.а.

„Фиат Пунто“, с рег. № А 8970 НН, без съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 15-0769005015/08.02.2016 г., издадено от Началник на група „ПП“ при ОД на МВР – Бургас, влязло в сила на 13.07.2019 г. за извършено такова деяние, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от две години и три месеца и „глоба“ в размер на 500 лева.

С присъдата на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното на подсъдимия 1 наказание.

Осъдил е подсъдимия Г. да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен съд – Бургас, сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По делото е постъпила въззивна жалба от Н.Г., чрез адв. А.С. от БАК – защитник на подсъдимия, с която се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановения съдебен акт, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и за явна несправедливост на наложените наказания. Намира, че първоинстанционният съд не е взел под внимание, че НП № 15-0769-005015/08.02.2016 г. е погасено по давност, поради което подзащитният му е нямало как да извърши деянието, в което е обвинен, а именно в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление. На следващо място сочи, че нито в обстоятелствената част на обвинителния акт, нито в постановения съдебен акт се съдържат достатъчно фактически обстоятелства, които да сочат осъществяване на изпълнителното деяние на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. Моли се присъдата да бъде изцяло отменена.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Н.Г. се явява лично. Защитникът му – адв. С. поддържа изцяло жалбата и аргументите застъпени в нея. Счита, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод за абсолютна давност за погасяване на наказателното преследване на подсъдимия, тъй като наказателното постановление е връчено на 13.07.2019 г., а самото деяние е извършено на 05.03.2015 г. Също така намира, че на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като наблюдаващият прокурор, респективно наказващият орган е следвало да спре наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК, като на основание чл. 70 и сл. от ЗАНН е трябвало да се възобнови административнонаказателното производство. Прави се искане въззивният съд да приеме, че наказателното постановление е нищожно, респ. към момента на връчването му същото не е съществувало, като се приеме, че Г. не е извършил престъплението, за което е обвинен.

2

В дадената му последна дума, подсъдимият предоставя на съда да прецени.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас моли присъдата на първоинстанционния съд, като правилна, законосъобразна и справедлива, да бъде потвърдена изцяло. Счита, че изпълнението на наказателното постановление не е погасено по давност, като в чл. 82, ал. 2 от ЗАНН е регламентирано, че давността започва да тече от момента на влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. По делото по безспорен и категоричен начин е установено, че наказателното постановление е влязло в законна сила на 13.07.2019 г. – седмица след като е било връчено на подсъдимия.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на правилността на присъдата, в предмета и пределите по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установеното следното:

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, изяснил е обстоятелствата по делото, въз основа на което е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка и правна квалификация на деянието, а именно:

Подсъдимият Н. П. Г. е роден на ****** г. в гр. С., с постоянен адрес в ************ и настоящ адрес в *************. Същият е *****, ***** гражданин, *****, ******* образование, работи в ********, ЕГН **********.

Видно от приложената справка съдимост Г. е ********.

Подсъдимият Г. е неправоспособен водач.

С наказателно постановление № 15-0769-005015/08.02.2016 г., издадено от Началник на група „ПП“ при ОД на МВР – Бургас, Г. бил наказан по административен ред за нарушение по чл. 150 от ЗДвП – управление на МПС без да е правоспособен водач. Постановлението било връчено лично на подсъдимия на 05.07.2019 г. и тъй като не било обжалвано влязло в сила на 13.07.2019 г.

На 05.06.2020 г. Р.С. и свидетелят Д.Д. – полицейски служители при 05 РУ на МВР гр. Бургас били на работа и изпълнявали служебните си задължения. Около 15:20 часа на същата дата на бул. „Димитър Димов“, до 3 блок „Лазурен бряг“ полицейските служители спрели за проверка л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № А 8970 НН, управляван от подсъдимия Г.. Последният не можал да представи свидетелство за управление на МПС. Тогава Р.С. и свидетелят Д. поискали съдействие от сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас, като на място пристигнал свидетелят Н.К. – мл. автоконтрольор. След направена справка чрез ОДЧ се установило, че подсъдимият е неправоспособен и управлява автомобила с влязло в сила в едногодишния срок наказателно постановление. На Г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, който той подписал без възражения.

Така изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена, като се е позовал на показанията на свидетелите Н.К. и Д.Д., дадени на съдебно следствие, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.

2, предл. 2 от НПК – дадени от двамата свидетели на досъдебното производство, НП № 15-0769-005015/08.02.2016 г., издадено от Началник на група „ПП“ при ОД на МВР – Бургас, АУАН № 690796, справка за нарушител/водач, справка за съдимост, както и от останалите писмени доказателства.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите – полицейските служители Н.К. и Д.Д., като и по мнение на въззивния съд, показанията им са логични, последователни и не са в противоречие помежду си, както и кореспондират с останалите доказателства по делото.

Неоснователни са възраженията на защитата, че наказателно постановление № 15-0769-005015/08.02.2016 г., издадено от Началник на група „ПП“ при ОД на МВР – Бургас е погасено по давност, тъй като наказателното постановление е връчено на 13.07.2019 г., а самото деяние е извършено на 05.03.2015 г. Релевантните факти покриват признаците на състава по чл. 343в, ал. 2 от НК, поради което и правилно първоинстанционният съд е квалифицирал извършеното от подсъдимия деяние, като осъществяващо от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление.

Основният въпрос от значение за съставомерността на деянието, а именно дали подсъдимият е управлявал МПС без съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от 4 наказването му по административен ред, е бил правилно решен от първата инстанция. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд, обсъждайки приложимото право относно погасителната давност, е приел, че НП № 15-0769-005015/08.02.2016 г. е било връчено лично на подсъдимия на 05.07.2019 г., като същото не е обжалвано по реда на ЗАНН и е влязло в законна сила на 13.07.2019 г. Следва да се има предвид, че има разлика между неспазен срок за издаване и срок за връчване на наказателно постановление.

Връчването има отношение към началото на срока на обжалване, и по отношение на възможността за позоваване на изтекла относителна или абсолютна давност за наказателно преследване – 3 години, респективно 4 години и половина – чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. В Тълкувателно постановление № 1 / 27.02.2015 г. на ВАС на Р България – ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС е направено разграничение между погасяване на възможността на администрацията да реализира правомощията си и да санкционира нарушителя и погасяването на възможността й да реализира правомощията си по изпълнение на наложеното наказание. В същото постановление се посочва, че макар погасителните основания и в двата случая да са сходни юридически факти (и по чл. 34 от ЗАНН, и по чл. 82 от ЗАНН), в първия те настъпват преди влизане в сила на правоохранителен акт, а във втория – след влизането му в сила, и имат различно правно значение – в първия случай компетентният орган губи възможността да реализира което и да е било от правомощията си по правоотношението, а във втория – да реализира изпълнението на наложената санкция.

Относно направеното от страна на защитата възражение, че на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, а именно, че наблюдаващият прокурор, респективно наказващият орган е следвало да спре наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК, като на основание чл. 70 и сл. от ЗАНН е следвало да бъде възобновено административнонаказателното производство, настоящият състав намира същото за неоснователно. В чл. 70 и сл. от ЗАНН са посочени кои влезли в сила актове и на какво основание подлежат на възобновяване, сроковете и лицата, които могат да искат възобновяване на административнонаказателното производство.

Случаите, в които

5 наблюдаващият орган, респективно наказващият орган е компетентен да иска възобновяване са изрично посочени, като настоящият не попада в нито една от посочените хипотезите, поради което възражението на защитата и в тази част се явява неоснователно.

За посоченото деяние законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.

Правилно първоинстанционният съд е отчел, като смекчаващо вината обстоятелство трудовата ангажираност на подсъдимия. Като отегчаващи вината обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице данни за други противообществени прояви от страна на Г., като видно от справката за съдимост същият е осъждан многократно, включително и за престъпления по чл. 343в, ал. 2 от НК, както и наличие за други наказания за различни нарушения на ЗДвП, като видно от представената справка за водач/нарушител на Г. са му издавани многобройни АУАН, Наказателни постановления, фишове, ЗППАМ, включително и са водени наказателни производства, приключили с присъди и решения. Всичко това дава основание на съда да приеме, че у подсъдимия е налице системност и упоритост, насочени към нарушаване на правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, поради което и наложените преди това наказания не са постигнали целите, посочени в чл. 36 от НК.

С оглед на така посочените характеристични данни за личността на подсъдимия Г., както и спецификата на конкретното деяние, настоящата инстанция счита, че наложеното от първоинстанционния съд наказание по вид и размер е правилно определено при условията на чл. 54 от НК. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е наложил и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на петстотин лева. Така отмерена санкцията е справедлива и напълно съответна на обществената опасност на деянието и на дееца. Същата е достатъчна да мотивира подсъдимия да се поправи, превъзпита, да преосмисли и да коригира за в бъдеще поведението си, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.

При извършена служебна проверка, въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат 6 изменение или отмяна на присъдата.