Решение № 9794 от 08.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9794 гр. С........, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДА.ЕЛА Б. А...........А при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДА.ЕЛА Б. А...........А Гражданско дело № 20221110140679 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Т....С....” ЕАД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр. С........, ул. „Я......“, 23Б срещу М. Б. П., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основА.е чл. 422, във връзка с чл. 124 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК с искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 195,01 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. и 534,05 лв. мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 21.03.2022 г., както и сумата от 53,03 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от 28.03.2022 г. и лихва в размер на 8,62 лв. за периода 30.08.2019 г. до 21.03.2022 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16232/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния имот – апартамент, находящ се в гр. С........, район „Лозенец“, ул. „ Й...........“ № 8, ет.3, апр. с аб. № 350507. В исковата молба се сочи също, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ищцовото дружество доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът не е заплатил дължимата за това цена в размер на 4 195,01 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. и 534,05 лв. мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 21.03.2022 г., както и сумата от 53,03 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от 28.03.2022 г. и лихва в размер на 8,62 лв. за периода 30.08.2019 г. до 21.03.2022 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично 1 задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16232/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.

Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 16232/2022 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, като разпоредил същият да заплати на заявителя претендирА.те суми. В законоустановения срок от връчване на препис от заповедта, длъжникът депозирал възражение срещу дължимостта на претендирА.те суми, предвид което са предявени установителните искове.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т....С....” АД на потребители в гр. С........, приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет стрА.цата на продавача. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от „Т..........“ ЕООД, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл.112 г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139а ЗЕ/.

Искането е съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 4 195,01 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. и 534,05 лв. мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 21.03.2022 г., както и сумата от 53,03 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от 28.03.2022 г. и лихва в размер на 8,62 лв. за периода 30.08.2019 г. до 21.03.2022 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16232/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника. Със същия оспорва исковите претенции по основА.е и размер.

Навежда твърдения за настъпила погасителна давност по отношение на вземА.ята на ищеца. Оспорва дължимостта на процесните суми. Твърди още, че същите били начислени без законово основА.е и в нарушение на ОУ. Оспорва изпълнение на задълженията на ищеца и разпределителното дружество. Твърди, че дружеството за дялово разпределение не отчитало и разпределяло потребената ТЕ между потребителителите в сградата по правилата на Наредбата за топлоснабдяването. Претендира разноски.

Третото лице помагач „Х..............“ ЕООД не изразява становище по основателността на предявените искове.

Съдът, след като прецени събрА.те по делото доказателства и обсъди доводите на стрА.те, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за делба на недвижими имоти № 115, том I, рег. № 8344, дело № 97 от 2018 г., от който се установява, че процесният недвижим имот апартамент, находящ се в гр. С........, ул. „Й...........“ № 8, ет. 3 е поставен в дял на ответника М. Б. П..

Видно от представения договор № Д-О-67/03.06.2020 г., ищецът е възложил на „Х..............“ ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена топлинна енергия за процесния период.

2

Приети са Общи условия за продажна на топлинна енергия на битови абонати от „Т........“ ЕАД на клиенти в град С........ (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 12.08.2016г.

По делото са изслушА. и приети заключенията на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи със задачи, формулирА. в исковата молба, които съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвени. От заключението на съдебнотехническа експертиза се установява, че количеството на топлинна енергия за абонатната станция, находяща се на адрес гр. С........, ул. „Й...........“ № 8-10, се измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на „Т....С....“ ЕАД в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал, с който се снемат показА.ята на топломера в 0.00 часа на първо число от месеца. Дяловото разпределение е било извършвано от фирма „Х..............“ ЕООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирано в имотите на абонатите в СЕС. По време на отчетите са попълнени документите за главен отчет, които са подписА. от потребител, а отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. Съобразно Наредба за топлоснабдяването № 16334/06.04.2007 г. през целия исков период са отчислявА. за сметка на ищеца технологични разходи, като са отчислявА. от топлинната енергия преди нейното разпределение между абонатите. Топломерът, монтиран в абонатната станция, на всеки две години е преминавал периодични проверки за съответствие, за което са изготвени и представени на вещото лице свидетелства за проверка за процесния период със заключение за съответствие на одобрения тип.

В процесното жилище е имало 4 монтирА. отоплителни тела, съответно са монтирА. 4 броя разпределители. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна топлинна енергия, отдадена от щранга. В имота се ползва топла вода и има водомер, по който се отчита разхода. За процесния период са съставени документи за главен отчет, подписА. от потребител. Съгласно заключението на вещото лице процесният имот има отопляем обем, на базата на който се разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация, съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите в сградата. За процесния имот са изготвени три изравнителни сметки за претендирА.я отоплителен период от „Х..............“ ЕООД. Съобразно заключението се установява, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. и по отношение на процесния имот, е начислена сума за потребена топлинна енергия в размер на 6 286 лв.

Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е изяснило, че за процесния период към 14.03.2023 г. са постъпили плащА.я общо в размер на 2099,37 лв., с които са погасени главниците по месечни фактури за периода м.05.2018 г. – м.06.2019 г., като няма данни за постъпили други плащА.я, които да погасяват задължения от процесния период за имот. От съдебно-счетоводната експертиза се установява още, че общият размер на непогасените задължения за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г. възлиза на 4 248,04 лв., от които 4 195,01 лв. за топлинна енергия и 53,03 лв. за услугата дялово разпределение, както и лихва за периода от 15.09.2019 г. до 21.03.2022 г. в общ размер на 721,63 лв., от които 712,60 лв. начислени върху вземането за топлинна енергия и 9,03 лв. начислени върху вземането за дялово разпределение.

В окончателния, приет по делото и неоспорен от стрА.те, доклад по чл. 146 ГПК съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда съдебнопредявените си права. СтрА.те са изразили становище, съобразно което проекто-докладът е приет за окончателен.

По исковете с правно основА.е чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

3

149 и чл. 150 ЗЕ:

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че спорните права на вземА.я са възникнали в твърдения обем въз основа на правоотношения, които обвързват стрА.те и създават задължение за доставчика да престира стока и/или услуга в размер на процесните суми, както и че е фактурирал същата съобразно действащите през процесния период нормативни изисквА.я, което да обвързва ответника и съобразно което по отношение на него да е възникнало задължение да заплати на процесната сума.

Ответниците при разпределената доказателствена тежест следва да докажат погасяването на претендираното от ищеца вземане.

През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.