Определение № 431 от 11.03.2019, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 197/2019
- Вид
- Определение № 431
- Подписан
- 11.03.2019
- Състав
- ЕЛЕОНОРА СИМЕОНОВА КРАЛЕВА, РОСИЦА ЖЕЛЯЗКОВА ТЕМЕЛКОВА, ТАНЯ ТАШКОВА РУСЕВА-МАРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.268 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104а, ал.2, т.5 · Закон за енергетиката
- чл.83, ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
- чл.98а, ал.2, т.6 · Закон за енергетиката
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 431 11.03.2019 г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав На: единадесети март две хиляди и деветнадесета година в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА разгледа въззивно гражданско дело номер 197 по описа за 2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, подадена чрез ю.к.Кристиян Николов, против решение № 2649/20.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 5258/2018 г. по описа на РС-Бургас, с което е прието за установено, че ищецът Б.Т.Б. ***, не дължи на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 514.64 лв., като допълнително начислена ел.енергия за период от 90 дни, по фактура № **********/27.06.2018 г. за периода от 20.01.2017 г. до 20.04.2017 г. за имот, находящ се в гр.Бургас, ул.“Шейново“ № 108 и измервателна точка 2753226, както и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е осъдено да заплати на Б.Т.Б. сумата от 350 лв. за разноски по делото.
Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като на счита същото за неправилно и необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че фактическите констатации в решението не съответстват на обективната истина, а правните изводи на закона, като са пренебрегнати важни обстоятелства и доказателствата са тълкувани превратно единствено в полза на ищеца. Счита се за неправилен извода на съда, че липсва нормативно установена процедура за преизчисляване на количествата електрическа енергия, като се сочи, че всички действия по проверката и преизчислението са извършени при действие на новите ПИКЕЕ. В тази връзка се посочва, че на основание чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ, вр. чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, вр. чл.45, ал.1 и чл.51, ал.1 ПИКЕЕ за ответното дружество е налице валидно правно основание за извършване на корекцията, която е направена в предвидените в ПИКЕЕ срокове, поради което поведението на ЕВН ЕС е законосъобразно и в съответствие с разпоредбите на Правилата. Счита се също, че районният съд не се е произнесъл съобразно задължителната съдебна практика на ВКС, съгласно която не следва да се доказва виновно поведение на клиента по чл.82 ЗЗД от страна на крайния снабдител и посочената норма е неприложима, за което се цитират решения на ВКС, като се изразява несъгласие с изложените в противоречие с практиката мотиви на районния съд. Изложени са съображения и за основателно начисляване на претендираната сума, предвид безспорно установената по делото нерегламентирана външна намеса в СТИ, вследствие на която е отчитано по-малко количество енергия от реално консумираната и установения от приетата експертиза начален момент на извършената манипулация. В заключение, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да се отхвърли предявения иск. Претендират се направените по делото разноски в двете съдебни инстанции, като е приложен списък по чл.80 ГПК. Не са направени нови доказателствени искания.
Направено е възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендирания от въззиваемия адвокатски хонорар.
При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: Препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивника на 07.01.2019 г. чрез ю.к.Радев, като въззивната жалба е подадена на 09.01.2019 г., поради което същата е допустима, като депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Б.Т.Б., подаден чрез пълномощник адв.Т., в който са изложени пространни съображения и доводи за неоснователност на въззивната жалба и за основателност на предявената искова претенция. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се направените по настоящото дело съдебни разноски. Не са направени нови доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване, поради което и на осн. чл.267, ал.1 ГПК, ОПРЕДЕЛ И:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 197/2019 г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, както и постъпилия писмен отговор от въззиваемия-ищец Б.Т.Б..
На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.