Присъда № 26 от 10.09.2021, Окръжен съд - Бургас

Мотиви към присъда № 26 от 10.09.2021година, постановена по ВНЧХД № 734/ 2021 г. по описа на Окръжен съд-Бургас Производството пред настоящата инстанция е въззивно и е образувано по повод жалба от адв. П.Д. от АК-Бургас, упълномощен повереник на К. Д. К. ЕГН ********** от гр.

********, ул. „********“ №**, област ******, и съдебен адрес гр.******, ул. „*******“№*, вх.*, ет.* - тъжител по НЧХД № 4346/ 2020г. по описа на Районен съд-Бургас, против присъда № 260096 от 29.06.2021г., постановена по същото дело. С присъдата първоинстанционният съд признал подс. Д. К. К. ЕГН ********** от с.********, община *****, област ******, за невинен и го оправдал по повдигнатото му с тъжбата обвинение за престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл. 147 ал.1 предл.2 от НК, извършено на 21.09.2020г. в гр.Бургас, чрез излагане на клеветнически твърдения спрямо тъжителя в статия със заглавие „Съдебна сага между баща и син продължава вече осма година“, публикувана във вестник „Ченоморски фар“, 18-24.09.2020г., стр.12 в рубрика „Бургаска Темида“, както и в публикация от 21.09.2020г. в информационния сайт www.faragency.bg на вестник „Ченоморски фар“, като чрез думите „Но той, зад гърба ни го присвои, и то с измама“, приписал на тъжителя К.К. престъпление по чл.209 ал.1 от НК, а именно, че е присвоил с измама завещания от М. К. имот, находящ се в гр.******, област *****, ул.

„*****“ №**. Със същата присъда районният съд отхвърлил предявеният от тъжителя К.К. граждански иск за неимуществени вреди в размер на 15000 лева, и на основание чл.190 ал.1 от НПК осъдил тъжителя да заплати по сметка на съда следващата се върху гражданския иск държавна такса в размер на 600 лева, и държавна такса в размер на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

С въззивната жалба се изразява несъгласие с постановената оправдателна присъда с общи съображения за нейната незаконосъобразност и неправилност, предвид факта, че към момента на подаване на жалбата мотивите към оспорената присъда все още не са огласени.

Претендира се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова въззивна присъда, с която подс. Д.К. да бъде признат за виновен за посоченото в тъжбата престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл. 147 ал.1 предл.2 от НК, като му бъде наложено справедливо наказание, и да се уважи изцяло предявеният от тъжителя граждански иск за претърпените от него неимуществени вреди от непозволено увреждане. С жалбата не са отправени доказателствени искания.

В допълнително писмено изложение към жалбата, както и във въззивното съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа жалбата, развива подробни съображения за допусната от районния съд едностранчивост и превратност при доказателствения анализ, като съсредоточил вниманието си само върху част от съдържанието на инкриминираната статия и на част от показанията на свид. Р. – автор на статията, и при ограничен прочит само на тези доказателства стигнал до неправилни фактически и правни изводи относно съставомерността на деянието и неговия автор.

Анализирайки целия текст на статията и целите показания на свид. Р., повереникът аргументира теза, че подс. К. еднозначно и многократно в разговора с журналиста е обвинил сина си К.К. в извършването на измама чрез манипулиране на оставеното от баба му М.К. саморъчно завещание, с цел да присвои наследствения имот. Насочва към противоречието в мотивите на първоинстанционната присъда, където се приема, че проведените наказателни и граждански производства във връзка със споровете за наследствения имот еднозначно са установили, че спорното завещание действително е подписано от наследодателката М. К., и това е станало основание воденото наказателно производство да бъде прекратено, а 1 гражданският спор да бъде решен в полза на тъжителя К.К., но едновременно с това са изложени необосновани заключения, че от текста на статията не ставало ясно кого точно има предвид подсъдимият – дали сина си, настоящ тъжител, или нотариусът, пред когото била обявено саморъчното завещание и който съставил съответен протокол за това действие. Предлага на съда да приеме, че подс. Д.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е обвинен, както и че от деянието за тъжителя са настъпили неимуществени вреди, поради което моли оспорената присъда да бъде отменена изцяло и вместо нея да пъде постановена нова въззивна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и съответно наказан, като се уважи в пълен размер и предявения граждански иск и в полза на тъжителя се присъдят сторените от него деловодни разноски.

В съдебното заседание служебният защитник на подс. Д.К. оспорва жалбата, изразява становище, че първоинстанционният съд е положил необходимите усилия, правилно и обективно е установил релевантните факти и въз основа тях е достигнал до обосновани и съобразени със закона изводи за недоказаност на обвинението и неговото авторство.

Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна, а жалбата срещу нея да бъде оставена без уважение.

Като взе предвид доводите и съображенията на страните, и след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите на чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от въведените от страните основания, Бургаският окръжен съд счете жалбата на частния тъжител за процесуално допустима, тъй като е подадена в установения в чл.319 от НПК преклузивен 15-дневен срок от легитимирана да обжалва страна, осъществяваща обвинителна функция в съдебното производство, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

По предвидения в НПК ред и форма по делото са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. Районният съд е основал присъдата си на следните доказателствени източници:

Гласни доказателства – показанията на свидетелите Г. Р. (л. 118-120); Ж. Б. (л. 89-90);

С. К. (л. 91-92), и частично от тези на И. Н.(л. 90-91);

Писмени доказателства - справка за съдимост на подс. Д.К. (л. 48); оригинален бр.

69/8191 от 18-24.09.2020 г. на вестник Черноморски фар (л. 47), както и нотариално заверен препис от статия, снет от електронен сайт на изданието Черноморски фар от нотариус с peг.

№ 557 на Нотариалната камара (л. 48—54); постановление за прекратяване на наказателно производство (л. 55-59); Решение № 567/22.03.2016г. по гр.д. № 27/2015г. по описа на Окръжен съд - Бургас (л. 60-71); Решение № 85/06.07.2016г. по в.гр.д. № 214/2016г. по описа на Апелативен съд-Бургас (л.72-77); Определение № 217/10.04.2017г. по гр.д. № 4365/2016г. по описа на на ВКС (л. 78-86); писмен отговор от свид.Г. Р. (л. 126); писмен отговор от С.

Ш., главен редактор на вестник „Черноморски фар“ (л.127).

При осъществения цялостен служебен контрол въззивният съд не констатира съществени нарушения на процесуални правила с ефект върху правото на защита на подсъдимия или на процесуалните права на частния тъжител, нито слабости, касаещи събирането, закрепването и приобщаването на гласните и писмените доказателства и доказателствени средства.

След самостоятелна проверка и анализ на описаната доказателствена съвкупност, настоящата инстанция приема, че всички релевантни с оглед на обвинението факти от кръга, посочен в чл.102 от НПК, са били пълно и правилно установени от районния съд.

Възприетите от въззивния съд за установени фактически положения са следните:

Подсъдимият Д. К. К. ЕГН ********** е роден на ********* г. в гр.*****, и е с настоящ адрес в с.*******, община *****, област *****. Той е *******, ****** гражданин, 2

******, и е **** на частния тъжител К.К..

Между подс. Д.К. и тъжителя К.К. отдавна съществувал спор относно собствеността върху недвижим имот, находящ се на адрес гр.******, ул. „*******” № ** Част от този имот била собственост на М. К. (майка на подс. Д.К. и баба на тъжителя К.К.) до 27.12.2012г., когато М.К. починала. След смъртта й били установени две нейни саморъчни завещания от една и съща дата - 10.08.1992г. С едното завещание М. К. завещавала на сина си подс. Д.К. цялото си движимо и недвижимо имущество, част от което била и собствената й идеална част от къщата на ул. „******” № **. Това завещание било оставено за пазене в Районен съд - Айтос, а след смъртта й, на 22.10.2013г., било обявено от съдия по вписванията при същия съд. С другото завещание от същата дата, М. К. завещавала в полза на внука си - тъжителя К.К., цялото си движимо и недвижимо имущество, включително принадлежащата й идеална част от къщата на ул. „*******” № ** в гр.*****. Това второ завещание се намирало в дома на завещателката, и било обявено от нотариус на 24.09.2013г.

Във връзка с обявените две завещания, подсъдимият и тъжителят влезли в спор кое от тях е действително и обективира действителна воля на завещателката К.. Най-напред подс.

Д.К. сезирал Районна прокуратура-Айтос с оплакване, че издаденото в полза на сина му К.

К. саморъчно завещание не е написано и подписано от М. К.. Било образувано Досъдебно производство № 06-214/ 2014г. по описа на РУ на МВР-Айтос, вх. № 1334/ 2014г. по описа на РП-Айтос с предмет – евентуално престъпление по чл.309 ал.1 от НК. По това производство била извършена графическа експертиза, вещото лице по която, след изследване на текстовете и подписите в двете саморъчни завещания, дало заключение, че ръкописните текстове и подписите, положени от името на М. К. и в двете завещания, са изпълнени от едно и също лице и това е именно М. К.. При тези данни, досъдебното производство било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК с постановление на наблюдаващия прокурор от 09.02.2015г.

За разрешаването на спора относно завещанията и спорния имот подс.Д.К. предявил в Окръжен съд-Бургас иск срещу тъжителя К.К. с предмет – прогласяване нищожността на саморъчно завещание, съставено на 10.08.1992г. от М. К. в полза на К.К., както и той да бъде осъден да предаде на ищеца Д.К. владението върху недвижимия имот в гр. *****, ул.

„******” № **, представляващ първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ на етажа 106 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от тавански етаж и 1/2 ид.ч. от избен етаж, ведно със съответните идеали части от сградата и от правото на строеж върху дворното място, както и да бъде отменен Нотариален акт № 131, том 7, peг. № 4879, дело № 958 от 08.10.2013 г., констатиращ правото на собственост на К.К. върху 3/4 идеални части от първи жилищен етаж, ведно с 3/8 ид.ч. от избата и 3/8 ид.ч. от таванския етаж на спорната къща. По тези искове било образувано гр.дело № 27/ 2015г. по описа на Окръжен съдБургас.

Тъжителят К.К. оспорил предявените искове с възражение, че е придобил правото на собственост върху целия спорен имот по давност и по силата на завещателно разпореждане, и предявил насрещен иск. В хода на производството била назначена и изготвена съдебнографологична експертиза, вещото лице по която дало заключение, че целият ръкописен текст и подпис, положени в саморъчно завещание от 10.08.1992г. в полза на подс. Д. К., са изпълнени от М. К., както и че второто завещание от 10.08.1992г., с което М. К. завещавала цялото си имущество в полза на тъжителя К. К. също е изпълнено и подписано от нея. С Решение № 567/22.03.2016г. на Окръжен съд Бургас по гр.д. № 27/2015г., съдът разгледал подробно двете завещания като ги съпоставил и преценил, че саморъчното завещание в полза на К.К. е съставено по-късно в сравнение със завещанието в полза на подсъдимия, макар и датирани на една и съща дата, и поради това по-късното завещателно разпореждане отменя по – ранното. С решението съдът отхвърлил иска на Д.К. против К.К. за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание от 10.08.1992г., съставено от М. К. в 3 полза на К.К., както и този за отмяна на нот.акт № 131, том 7, peг. № 4879, дело 958 от 08.10.2013г., констатиращ собствеността върху 3/4 идеални части от недвижими имот находящ се в гр. ******, ул. „******” № **, ведно с 3/8 ид.ч. от тавански етаж и 3/8 ид.ч. от избен етаж. Със същото решение съдът приел, че подс. Д. К. е собственик на 1/4 идеална част от спорния имот по наследство от баща му, поради което предявеният от подсъдимият иск му по чл.108 от ЗС е уважен за тази идеална част.