Решение № 93 от 21.03.2022, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер година

21.03.2022 град

Кърджали

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Кърджалийският административен съд състав

На

23.02.2022 година

В закрито заседание и следния състав:

Председател:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР АТАНАСОВ

АЙГЮЛ ШЕФКИ и при участието на

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Росица Георгиева от Окръжна прокуратура -

Кърджали като разгледа докладваното от съдията

Виктор Атанасов

Касационно

Адм. Дело номер

365 по описа за

2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.72, ал.4, предл.ІІ/второ/ от ЗМВР.

Образувано е по касационна жалба от адв.Д.Д. от АК-***, със служебен адрес: ***, като пълномощник на Г.Н.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, против Решение №125 от 25.10.21 год., постановено по АНД №835/2021 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Г.Н.Т. против Заповед за задържане на лице с Рeг.№1947зз-212 от 26.07.2021 год., издадена от К. Б. М. – *** при РУ – Кърджали към ОДМВР - Кърджали.

Касаторът счита в жалбата, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуални правила и че основния извод на съда - за неоснователност на жалбата, не е съобразен със закона и доказателствата по делото. Счита също, че районният съд не е преценил представените и приети по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и поради това решението му е необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Излага довод, че районният съд в мотивите на съдебното решение не е обсъдил всички доводи на жалбоподателя относно незаконосъобразността на оспорената заповед и не е изложил аргументи, защо не е приел същите за основателни. Счита, че решението е необосновано и в известна степен „бланкетно”, без анализ на никаква конкретика по случая. Сочи, че за инцидента, случил се в нощта на 24-ти срещу 25-ти 07.2021 год., касаторът бил задържан два пъти, като още на

25-ти бил задържан, за което свидетелствали както разпитаната в о.с.з. свидетелка, така и разписката за върнати вещи и пари на задържаното лице, подписана на 25.07.2021 год. от полицейския служител Ш. Е. М., която разписка била приложена по делото, както били приложени и два протокола за личен обиск при задържането, единия нечетлив. Сочи, че първата заповед за задържане от 25.07.2021 год. не е била връчена на касатора, тя не фигурирала и по делото, но ответникът, както и разпитаният свидетел заявили, че касаторът е бил задържан два пъти, като след като след първото задържане го освободили, а на 26.07.2021 год. отново му звъннали да се яви за разпит и тогава отново го задържали с оспорваната по настоящото дело заповед, заради случая от 25.07.2021 год. Сочи се, че касаторът нито е бил привличан като обвиняем, нито срещу него е имало данни за извършено престъпление, тъй като дори видно от обяснението, дадено от пострадалия И., същия заявил, че „Г. изобщо не го е наранил, не помни как и кога е станало и кой го е направил.”. Твърди, че няма нито едно доказателство касаторът да е причинил телесна повреда на пострадалия и че същата може да е резултат на случайност или резултат на всякакви хипотетични ситуации според въображението на хората, но нямало данни касаторът да е извършил каквото й да е било престъпление и било необяснимо, кое е налагало повторното му задържане на 26.07.2021 год. за инцидент, станал на 25.07.2021 год. и след като още тогава е бил задържан. Сочи и нещо повече, както се установявало и от самото му поведение, касаторът по никакъв начин не е дал повод да се съмняват, че ще се укрие, тъй като веднага е отвръщал на телефонните обаждания и незабавно се е явявал пред разследващите органи, за да съдейства с каквото може. Счита, че случващото се е пример за абсолютен полицейски произвол и злоупотреба с власт. По-нататък, в жалбата касаторът счита, че решението е неправилно, тъй като било указано изрично на ответника от съда да представи доказателства за компетентността си, но въпреки това, такива не постъпили и липсват, като не било ясно, как съдът преценил, че въпреки неизпълнените указания, заповедта е издадена от компетентен орган и поради това, касаторът счита, че органът е некомпетентен, а решението - неправилно. На следващо място, в жалбата се твърди, че случаят е красноречив учебникарски пример за нарушаване правото на защита на задържаното лице, като си излагат факти в тази насока.

Твърди се, че правото на защита и на адвокат от момента на задържането на касатора е било грубо нарушено, което категорично опорочавало и издадената заповед за задържане и отново свидетелствало за абсолютната злоупотреба с власт и наличие на полицейски произвол, като всичко казано по-горе се потвърждавало и от показанията на разпитания по делото свидетел - съпругата на касатора, която също станала свидетел на този административен произвол - лишаване на задържания от правото му на защита в момента на задържането му и недопускането на адвокат. Според касатора, първоинстанционният съд отново не е обсъдил тези основания за незаконосъобразност на атакуваната заповед, а като ги е неглижирал е постановил неправилно решение.

На следващо място, в жалбата се твърди, че процесната заповед за задържане на лице е издадена без да са били налице основанията за това и в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, което води и до нейната материална незаконосъобразност - отменително основание по чл.146, т.4 от АПК, като отхвърляйки жалбата, съдът постановил неправилно решение. Сочи се, че съгласно чл.4, ал.2, във вр. с чл.6, ал.2 от АПК, административните актове се издават за целите, установени от закона, като не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издават. Твърди се, че в случая неправомерно и на произволен принцип е било ограничено правото на свободно придвижване на касатора и то повторно, както и че при издаването на заповедта за задържане срещу него е нарушен принципът на съразмерност, установен в чл.6 от АПК и правата му са били засегнати в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за постигане на която се предвижда налагането на подобна мярка, както и че в настоящата хипотеза, приложената срещу него мярка не е била необходима и е била постановена в разрез с легитимните цели, които същата преследва.

В жалбата се излага довод, че в заповедта за задържане е посочено, че основанието, налагащо задържането, е по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР - във връзка с ДП №**/*** год. на РУ на МВР – Кърджали, за извършено престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Твърди се, че не са посочени абсолютно никакви фактически основания в издадената заповед, не е посочено нито къде се е намирал по това време, нито в колко часа е станало констатираното престъпление, нито при какви обстоятелства, нито в какво се изразява извършеното от негова страна, нито по какъв начин е станало, не е ясно дали въобще той е обвинен в нещо, тъй като предния ден е бил разпитван в качеството му на свидетел. Твърди се също, че липсват всякакви „данни” за извършено престъпление и че заповедта е лишена от фактически и правни основания, обуславящи повторното му задържане и че действията срещу касатора са необясними и неадекватни, както и взаимно изключващи се и били очевиден пример за злоупотреба с власт и абсолютен полицейски произвол. Според изложеното в жалбата, заповедта за задържане на лице е издадена при липса на предпоставките по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като си сочи, че съгласно цитираната норма, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, но спрямо касатора не било налице това обстоятелство, като се твърди, че заповедта е постановена при превратно упражняване на власт. Сочи се, че във всеки случай следва да се държи сметка за целта на закона, за конкретните фактически и правни действия и за степента на обществената опасност на извършеното от лицето действие, т.к. в противен случай предоставените със ЗМВР правомощия на полицейските органи биха се превърнали в произвол и злоупотреба с власт, какъвто бил и настоящия случай.

На следващо място се сочи, че според чл.22 от ЗАНН, принудителните административни мерки имат за цел предотвратяване или преустановяване извършването на нарушение или престъпление, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и че във връзка с горното, при прилагане на мерките по чл.72, ал.1 от ЗМВР, органите на МВР е следвало да съобразят и необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен случай. Сочи се също, че с оглед правната природа и характера на мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, последната цели възпрепятстване на лице, за което има данни, че е извършило престъпление, да се укрие или да извърши друго престъпление, а също и да осуети наказателно преследване, а спрямо касатора не били налице визираните в тази норма обстоятелства, не били налице данни за извършено престъпление въобще, самото поведение на касатора било еднозначно, че същият няма никакво намерение да се укрие или да осуети наказателното преследване, а пък най-малко имало данни, че същият би извършил ново престъпление, като отделно било налице повторно задържане два поредни дни, както и грубо било нарушено и правото му на защита и на адвокат от момента на задържането. Твърди се, че неглижирането на тези обстоятелства, които били подкрепени с доказателства по делото, довело до постановяване на едно неправилно съдебно решение.

Поради изложеното, в жалбата касаторът счита, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуални правила, като моли настоящата инстанция да отмени същото и да отмени атакуваната Заповед за задържане на лице с Рег.№1947зз-212 от 26.07.2021 год., издадена от К. Б. М. - *** при РУ – Кърджали, като незаконосъобразна. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът Г.Н.Т. от ***, не се явява, се представлява се от редовно упълномощения му процесуален представител - адв.Д.Д. от АК-***, който заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение, тъй като счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че подробни съображения са изложени в касационната жалба, които изцяло поддържа, како счита, че са допуснати множество процесуални нарушения, както от органите на МВР, така и от Районен съд – Кърджали. Предвид изложеното, както и подробните съображения, изложени в касационната жалба, моли да бъде отменено първоинстанционното решение и спорът да бъде решен по същество, като бъде отменена атакуваната заповед. Моли да бъдат присъдени направените разноски в двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация – К. Б. М. – *** при РУ –

Кърджали към ОДМВР - Кърджали, редовно призован, не се явява лично и не се представлява. От главен юрисконсулт при ОДМВР – Кърджали - М. П., като процесуален представител на ответника по делото, са постъпили преди съдебното заседание писмени бележки, в които заявява ,че счита касационната жалба за неоснователна. В писмените бележки са изложени подробни доводи и съображения за законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение на Районен съд – Кърджали. В същите моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила първоинстанционното решение, като претендира и юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали намира подадената касационна жалба за основателна, а обжалваният съдебен акт за неправилен и необоснован. Счита, че основният въпрос, който не е намерил подробен и правилен отговор при събраните по делото доказателства пред първата инстанция е, налице ли са били фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед за задържане спрямо лицето Г.Н.П. и че видно от наличните писмени доказателства, такива не са били налице. Счита също, че заповедта за задържане страда от пороците, които са описани в касационната жалба, които доводи споделя. Сочи, че трайната съдебна практика в тази насока, при подобни аналогични случаи е, че следва да бъде отменена като незаконосъобразна оспорената заповед за задържане на лице по ЗМВР, като сочи съдебна съдебна практика в този смисъл. Предвид изложеното, Предлага да бъде отменено Решение №125 от 25.10.2021 год., постановено по АНД №835/2021 год. по описа на Районен съд – Кърджали, както и да бъде отменена обжалваната заповед за задържане на лицето Г.Н.П.

Разпечатката съдържа 38 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/628a7eb0-2e6b-494e-a5cb-f85a4c3843e8