Решение № 377 от 20.03.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Русе, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20234520100724 по описа за 2023 година

Искът е с правно основание по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

Ищцата В. Д. И. чрез процесуалния си представител твърди, че на 22.11.2006г. сключила с “УниКредит Булбанк” АД Договор за банков кредит №521/ИН/22.11.2006г. за сумата 31780 евро със срок на погасяване от 22.11.2006г. до 15.11.2031г. Към договора бил подписан и примерен погасителен план за 300 месечни анюитетни вноски по 214.18 евро, както и Общи условия. Банката едностранно е увеличила лихвата по кредита, което е в нарушение на договора между страните, като ищцата навежда доводи, че има качеството “потребител” по смисъла на ЗЗП. Страните уговорили лихвата по кредита да се формира като сбор от променливия индекс EURIBOR (който към момента на подписване на договора бил 3.724 %) и фиксирана надбавка 2.756 %. По този начин бил формиран размерът на лихвата към момента на подписване на договора – 6.48 % годишно, като промените в лихвата са обвързани само с промени в индекса EURIBOR. Банката решила да компенсира спада в индекса EURIBOR, като прибавила нов компонент “премия” към метода на изчисляване на лихвата по кредита. Този компонент бил въведен на 28.11.2008г., без знанието и съгласието на кредитополучателя и без да е предвиден такъв компонент. За 7 месеца премията достигнала 3.5 %, което довело до едностранна промяна на договора, която е в противоречие 1 с постигнатото съгласие при сключването му. Счита, че клаузите в т.11 и в частност на т.11.1.1.1 от договора, предвиждащи възможност банката едностранно да променя лихвата по кредита, са неравноправни, като създават значително неравновесие между правата на страните по договора. С две решения на Русенски районен съд, потвърдени от Русенски окръжен съд “УниКредит Булбанк” АД е осъдено да й заплати парични суми, представляващи надвзета възнаградителна лихва по същия договор за кредит за различни периоди. Въпреки това банката ответник е запазила начина на формиране на лихвения процент, като е продължила да включва компонент “премия” в лихвата до момента на прекратяването на договора, което станало на 25.11.2022г. с предсрочно погасяване на остатъчната главница. Моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 1000 лв, представляваща неправомерно начислена и платена без правно основание лихва за периода от 01.12.2018г. до

25.11.2022г. по

Договор за банков кредит

№521/ИН/22.11.2006г., заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Претендира за разноски по делото.

С определение в съдебно заседание на 23.01.2024г. на основание чл.214, ал.1 ГПК съдът е допуснал изменение на иска чрез увеличаване на размера му от 1000 лв на 6802.01 лв лихва, платена без основание по Договор за банков кредит №521/ИН/22.11.2006г.

Ответникът “УниКредит Булбанк” АД гр. София, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на иска и го оспорва изцяло по основание и размер. Заявява, че възнаградителната лихва е договорена да бъде в минимален размер 2.756 % и този размер ще търпи промяна само при определени условия и по установен ред в зависимост от промяната на БЛП. Размерът на възнаградителната лихва по ч.4.1а от договора за кредит - 2.756 % ще се промени само, ако пазарните условия доведат до необходимост до увеличаване на БЛП най-малко с два пункта.

Навежда доводи, че предвидената възможност само за увеличаване на лихвата, без възможност за намаляване, не е неравноправна. Навежда и довод, че клаузите от договора са индивидуално договорени, тъй като оспорените от ищцата клаузи били вписани в договора, а не в Общите условия, както и че оспорените клаузи касаят основния предмет на договора, поради което не 2 могат да се преценяват за неравноправност. Позовава се на решение №77 от 22.04.2015г. по гр. дело №4452/2014г. на ВКС, Трето гр. отделение. Навежда и довод, че ищцата е заплатила изцяло кредита, поради което счита, че е била съгласна с размера на лихвата. Прави възражение и за погасяване по давност на претенцията. Претендира разноски.

По делото са представени писмени доказателства и е прието заключение на икономическа експертиза.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

С решение №1357/27.10.2015г. по гр. д. №7374/2014г., потвърдено с решение №29/12.02.2016г. по в. търг. дело №344/2015г. на Окръжен съд-Русе, Русенският районен съд е осъдил “УниКредит Булбанк” АД да заплати на В.

Д. И. сумата 9734.08 лв, получена при начална липса на основание през периода от 01.01.2010г. до 29.12.2014г., заедно със законната лихва върху нея, считано от 30.12.2014г. до окончателното й изплащане, както и 1632.84 лв разноски.

С решение №2196/20.12.2019г. по гр. д. №8041/2018г., потвърдено с решение №56/03.06.2020г. по в. търг. дело №49/2020г. на Окръжен съд-Русе, Русенският районен съд е осъдил “УниКредит Булбанк” АД да заплати на В.

Д. И. сумата 7361.14 лв, получена при начална липса на основание през периода от 01.01.2015г. до 30.11.2018г., заедно със законната лихва върху нея, считано от 01.12.2018г. до окончателното й изплащане, както и 1495.00 лв разноски по делото.

Предмет на настоящия спор е сумата 6802.01 лв, получена от ответника по Договор за банков кредит №521/ИН/22.11.2006г. при начална липса на основание за периода от 01.12.2018г. до 25.11.2022г.

Установено е, че страните са сключили Договор за банков ипотечен кредит №521/ИН/22.11.2006г., съгласно който “УниКредит Булбанк” АД е предоставило на ищцата кредит в размер на 31780 евро за покупка на недвижим имот. Краен срок за погасяване на кредита е 15.11.2031г. Кредитът е обезпечен с ипотека в полза на Банката върху описания в чл.8.1 от договора недвижим имот - апартамент №87, на седмия етаж в блок 4702, вх.А, к-с “I Каменица” в гр. Пловдив. Неразделна част от Договора са Общите условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по Договор за банков кредит №521/ИН/22.11.2006г. и Погасителен план към договор 3

№521/22.11.2006г., които кредитополучателката е получила, приела и подписала.

Съгласно чл.4.1.а от договора, размерът на годишния лихвен процент за периода от 22.11.2006г. до 15.11.2031г. се състои от базисен лихвен процент в размер на 3.724 % плюс надбавка в размер на 2.756 пункта, като общият размер на годишния лихвен процент е в размер на 6.48 %. Съгласно Погасителния план ежемесечната погасителна вноска възлиза на 214.19 лв.

Съгласно т.11.1.б от ОУ, дългът по заемната сметка се олихвява с лихвен процент в размер на шестмесечния/тримесечния EURIBOR, наречен базов лихвен процент, плюс съответната надбавка в размер на договорената в Раздел I, т.4 годишно. Приложимият шестмесечен/тримесечен EURIBOR се определя 2 работни дни преди началото на всяко шестмесечие/тримесечие на календарната година и е равен на средния лихвен процент за евро за срок от 6/3 месеца, публикуван на страница EURIBOR 01 на REUTERS в 11.00 часа Брюкселско време два работни дни преди датата на сключване на договора и е определен в Раздел I, т.4.1 към настоящия договор. Договореният лихвен процент, формиран на база шестмесечен/тримесечен EURIBOR 01 ще се променя на всеки 6/3 месеца и считано от датата на промяната общият лихвен процент по кредита ще се променя автоматично в съответствие с приетите изменения при запазване размера на договорената надбавка, за което с подписването на договора кредитополучателят е уведомен и дава неотменяемото си безусловно съгласие.

EURIBOR се използва като референтен (базов) индекс за определяне на лихвата при различни банкови операции. Увеличението или намалението на този индекс се определя от промяната на финансовите пазари и отразява изменението на пазарните условия.

Не се спори, че приложимият базов лихвен процент в случая е шестмесечният EURIBOR.

Установено е, че с решения на Управителния съвет на “УниКредит Булбанк“ АД са извършвани промени на текущата стойност на приложимия БЛП извън промяната на 6-месечния EURIBOR, като стойността на БЛП е формиран от 6-месечния EURIBOR + премия (трети компонент) + надбавка (постоянна величина).

От заключението на икономическата експертиза, потвърдено и 4 допълнено устно от вещото лице Р. М. Д. в съдебно заседание на 23.01.2024г., се установява, че за исковия период – от 01.12.2018г. до 25.11.2022г. съгласно чл.4.1.а от Договора и т.11.1.б дължимата лихва е в общ размер 1745.18 евро, с левова равностойност по фиксинг на БНБ 3413.28 лв. В този период стойностите на променливия EURIBOR 6М варират в граници от минус 0.2380 до плюс 0.2230. За периода от 01.02.2020г. до 25.11.2022г. дължимата лихва, съгласно чл.4.1.а от договора и т.11.1.б е в общ размер 1105.55 евро, с левова равностойност по фиксинг на БНБ 2162.27 лв.

През исковия период от 01.12.2018г. до 25.11.2022г. ГЛП по кредита е изчислен като сбор от БЛП, формиран от EURIBOR 6М, премия и договорената надбавка. Общо заплатените от ищцата през същия период лихви по договора за кредит са в общ размер 5222.99 евро, с левова равностойност по фиксинг на БНБ 10215.28 лв. Общо заплатените от ищцата през периода от 01.02.2020г. до 25.11.2022г. лихви по договора за кредит са в общ размер 3338.12 евро, с левова равностойност по фиксинг на БНБ 6528.80 лв.

Договорената методика е променена на 14.10.2008г., като след тази дата при формирането на БЛПБ е включен нов компонент премия, който е бил увеличаван както следва: от 01.04.2009г. - със 100 базисни пункта и от 15.06.2009г. - със 100 базисни пункта.

На 06.12.2021г. ищцата е погасила предсрочно дълга в размер на 10000 евро, след което е намален срокът на кредита. Разликата от получената от ответника надплатена сума от лихва и дължимата по договора за периода от 01.12.2018г. до 25.11.2022г., съгласно първоначалния погасителен план, е в размер на 642.62 евро, с левова равностойност по фиксинг на БНБ 1256.86 лв.

Разликата от получената от ответника надплатена сума от лихва и дължимата по договора за периода от 01.02.2020г. до 25.11.2022г., съгласно първоначалния погасителен план, е в размер на 411.94 евро, с левова равностойност по фиксинг на БНБ 805.68 лв.

Разликата от получената от ответника надплатена сума от лихва и дължимата по договора за периода от 01.12.2018г. до 25.11.2022г., определена при ГЛП, равен на сбора от стойността на EURIBOR 6М и договорената надбавка, е в размер на 3477.81 евро, с левова равностойност по фиксинг на БНБ 6802.01 лв. Разликата от получената от ответника надплатена сума от 5 лихва и дължимата по договора за периода от 01.02.2020г. до 25.11.2022г., определена при ГЛП, равен на сбора от стойността на EURIBOR 6М и договорената надбавка, е в размер на 2232.57 евро, с левова равностойност по фиксинг на БНБ 4366.53 лв.

Заключението на експертизата е прието от съда без възражения от страните.

Спорът по делото се свежда до въпроса неравноправна ли е клаузата на чл.11.1.1.1 от Раздел II. Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по Договор за банков кредит №521/ИН/22.11.2006г., според която при кредити, изплащани чрез анюитетни вноски (еднакви всеки месец, включващи главница и лихви към падежа на задължението за плащане на съответната анюитетна вноска) общият лихвен процент за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1.а и не се променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с два пункта.

Безспорно е, че след сключване на договора, договореният в т.4.1.а общ размер на годишния лихвен процент, формиращ се от базисен лихвен процент в размер на 3.724 % плюс надбавка в размер на 2.756 пункта - общо 6.48 %, е променен, като е включен и трети компонент: премия. В този смисъл е неоспореното от страните заключение на икономическата експертиза. Банката обосновава едностранната промяна на годишния лихвен процент с клаузата на чл.11.1.1.1 и променени пазарни условия – обстоятелства, стоящи извън контрола й.