Решение № 507 от 27.10.2023, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 2638/2022
- Вид
- Решение № 507
- Подписан
- 27.10.2023
- В сила
- 23.11.2023
- Състав
- Светла Рускова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 5, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 507 гр. Ямбол, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светла Р. Димитрова при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело № 20222330102638 по описа за 2022 година
Ищецът твърди, че през 2017 г. е работил като *** при ОД на МВР-Я.
На 08.10.2017 г. бил на смяна като *** заедно с колегата си, *** П. К. И.. Във връзка със задълженията си при установено неправилно спиране на лек автомобил марка *** с рег.№ *** на улица *** - денонощен магазин за хранителни стоки, накарали ответника да премести автомобила си и му заявили, че ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение по Наредба №*** на Община Я.. В резултат на поведението на ответника, който започнал да говори на висок тон, ищецът и колегата му преценили, че следва да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол, като се обадили на *** в оперативната дежурна част и поискали съдействие от служители на сектор *** при ОД на МВР-Я. След пристигане на служителите била извършена проверка на ответника, като пробата отчела отрицателен резултат. След установяване на резултата ответникът отново повишил тон и започнал да крещи на С. Ж. и колегата И. „Вие сте пияни ***, лъхате на алкохол“, като тези думи били казани в присъствието на колегите Х. и П., а също и на минаващи по улицата граждани. Сочи, че ответникът се обадил от мобилния си телефон на тел.***, като съобщил за инцидента, че му била 1 извършена проверка за алкохол от ***, като изразил съмнение, че един от тях е употребил алкохол. Сигналът бил препратен на *** в ОДЧ, а той от своя страна се обадил в 12:40 ч. на *** по ръководство при РУ на МВР-Я. – Д. и му разпоредил да отиде на място и да присъства при извършване на проверка за алкохол на ищеца, като разпоредил двамата служители на сектор *** да останат на място. На ищеца била извършена проверка за алкохол със същото техническо средство, с която била извършена проверката на А., като пробата дала отрицателен резултат. След проверката за алкохол на ответника бил съставен АУАН за нарушение на чл. 13, т. 2 от Наредба № *** на Община Я.
След случилото се ищецът дал обяснения по случая на *** на поделението, а по-късно останалите колеги от управлението започнали да им се подиграват, че са „***“. Тези обиди и неверни твърдения уронили престижа и авторитета на ищеца като човек и *** пред ръководството на ОД на МВР-Я. и колегите му. Действията и обидите на ответника били възприети от множество хора, тъй като са извършени и на обществено място. Ищецът твърди, че вследствие на инцидента е получил неприятни изживявания и е бил обект на подигравки, които продължават.
За инцидента ищецът е подал тъжба до ЯРС, която е била образувана в НЧХД №*** г. по описа на ЯРС, като с влязла в сила присъда по делото ответникът бил признат за виновен. След поискан отвод на съдиите от ЯРС делото било изпратено за разглеждане от РС-С. и по образуваното НЧХД №*** г. била постановена присъда от 31.05.2021 г., с което А. е признат за виновен. След обжалване на присъдата пред ОС-С., поради допуснати процесуални нарушения делото е върнато на РС-С. за ново разглеждане, като след връщането му е постановено определение, с което на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 4 от НПК е било прекратено наказателното производство, поради изтичане на абсолютния давностен срок за деянието.
Ищецът твърди, че от деянието на ответника, извършено с пряк умисъл, са му причинили болки и страдания, създадени му били изключителни тревоги и притеснения с оглед известността му в обществото, като оценя тези неимуществени вреди в размер на 3000 лв., които претендира от ответника.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
2
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който прави възражение за изтекла давност на претенцията. Оспорва изцяло исковата молба, като сочи за невярно твърдението, че е обиждал някого или е нагрубявал някого. Твърди, че при извършената проверка от ищеца и колегата му на 08.10.2017 г., същите са се държали грубо, некоректно, неадекватно и в разрез с нормите на етичния кодекс на *** в МВР. Същите говорили на „ти“ с него, демонстративно грубо и целяли безпричинно да покажат, че те са хора с власт и могат да правят каквото си искат. Оспорва изцяло твърдяната фактическа обстановка, която не отговаряла на истината. Според ответника именно ищецът и неговия колега са се държали унизително с него без липса на професионална култура и поведение, затова оспорва иска по основание и размер. Моли за отхвърляне на същия като неоснователен и погасен по давност.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът е представил поименно разпределение на ***, с което е определен състава за непосредствено изпълнение на ППД за времето от 07:00 ч. на 08.10.2017г. до 07:№№ ч. на 09.10.2017г., според което ищецът е бил разпределен в *** *** смяна от 07:00 часа до 19:00 часа заедно с ***П. И..
Представена е докладна записка от П. Н. П., ***в с-р ПП ОДМВР – Я. от 08.10.2017г. относно съдействие на *** от РУ-Я. на ул.***, в който сочи, че на тази дата бил назначен като АП с ***.Хр.Х., като в 12:15 ч. получили сигнал от **** си АП *** С. Ж. и П. И. на ул.“***със спрян водач. При тяхното пристигане, *** му били са съставили АУАН на водача Г. Г. А., като същият заявил, че *** му са пияни, лъхат на алкохол и иска да бъдат проверени от тях. Лицето се обадило на тел.*** и заявило същото. ОДК уведомило ***по ръководство *** С.Д., който дошъл на място, също така и *** на отделение *** Р. И. В тяхно присъствие , както и на водача, по разпореждане на *** С.
Д. изпробвал *** за употреба на алкохол с тех. Средство *** в 13:13ч. и в 13:14ч. И двете пробили били отрицателни. С писмо рег.№ ***г. до ЯРС *** „ПП“***.Г. А. е изпратил разпечатка от техническото средство за установяване на алкохол ***“ с инв. № *** , за извършени проби от лица на 08.10.2018г. Видно от разпечатката на дата 10.08.2017г. в 13:13:09ч. и 13:14:08ч. резултатите са отрицателни.
3
От представените от ищеца копия от съдебните актове , както и от приложените по делото нчхд № ***г. по описа на Районен съд – С. и нчхд № ***г. по описа на Районен съд – Я. се установи, че с присъда №***г. по нчхд ***г. на ЯРС Г. А. е признат за виновен , че на 08.10.2017г. в гр.Я. на ул.*** около 12.00ч. е казал нещо унизително за честта и достойнството на П. К. И. от гр.Я., в качеството му на *** – ***при РУ Я., при изпълнение на службата му, в негово присъствие,, като обидата е нанесена публично – престъпление по чл.148 ал.1 т.3 вр.ал.1.т.1 от НК , наложил ме у глоба в размер на 1000лв и го е осъдил да заплати на частния тъжител и граждански ищец П. К. И. сумата от 1500лв., представляващи причинени неимуществени вреди, в резултат от деянието. Тази присъда е била потвърдена с решение №***г. постановено по внчхд № ***. По описа на ЯОС.
С присъда №***г. постановена по нчхд № ***г. по описа на С. районен съд Г. Г. А. е признат за виновен в това, че на 08.10.2017г. в гр.Я., на ул.*** около 12.00 часа е казал нещо унизително за честта и достойнството на С. Ж.
Ж. – израза „***“ в качеството му на *** – ***при РУ на МВР – Я., при изпълнение на службата му в негово присъствие, като обидата е нанесена публично, поради което на осн. чл.148, ал.1,т.3, вр. т.1, вр.чл.146, ал.1, вр.чл.54, ал.1 от НК му е наложенот наказание „глоба“ от 3000лв. и наказание „обществено порицание“. Тази присъда е била отменена с решение №***г. по в.нчхд №***г. по описа на Окръжен съд – С. и делото е върната на РС-С. за ново разглеждане. При новото разглеждане в нчхд № ***г., съда като е констатира, че за деянието е изтекла абсолютния давностен срок е прекратил наказателното производство с протоколно определение от 26.04.2022г.
По делото е приложен 1бр. СD с 1 бр. запис на разговор от ***“, „***“Б. за извършено обаждане на 08.1.2017г. от Г. Г.в А., който запис бе изслуша в съдебно заседание, като на записа е записан като подаващ сигнала Г. А. от ул.***, който е попитал към кого да се обърне за органи на реда ***, които му съставили акт за това, че по тяхна преценка е навлязъл в улица, която е само за живущите, а и те са паркирали вътре, но не са живущи, като *** му изглеждали в нетрезво състояние, като е посочен номера на техния автомобил ***
По делото бе разпитан като свидетел П. К. И., който през 2017г. е работил като *** в ОД на МВР-Я. и бил екип с *** С. Ж.. Свидетеля заяви, че 4 на 08.10.2017г. били назначени съвместно като *** в централна градска част, като извършвали обход и наблюдавали за нередности. Тогава навлезли в ул.***, около обяд, около 12 часа, която улица към момента била пешеходна зона. Имало знак „Забранено влизане на МПС“, т.к. забелязали, че имало паркиран автомобил. Видяло „***“ паркиран пред ***. Спрели до автомобила, и след установили, че той е на Г. А., който твърдял, че е негов.
След като му обяснили, че няма право да паркира там, той започнал да става нервен, като казвал „аз ли съм най-големият престъпник?“. Те разпоредили да премести автомобила, където е разрешено, и т.к. според поведението му те се усъмнили, че е употребил алкохол или наркотици, като бил агресивен и ги обиждал, „Вие сте ***. ***“, след което поискали съдействие от *** на *** – Х. Х. и П. П., които дошли. Продължавало агресивното поведение на ответника, като пред тях казал: „Те са ***“, „Аз не съм пил“. Извършили му проверка, като пробата била отрицателна. В момента, когато запознали да му съставят акт, по станцията им казали да останат на място, тъй като имало сигнал на тел.***, че имало *** на ул.*** . След това дошли и Р. И. и ****** – Д. Ответника пак казвал „Те миришат на алкохол. ***“. После извършили проверка и на двата за алкохол. Имало много хора, било на обяд, като там имало заведение за бързо хранене. Хората спирали, гледали ги и започнали да се смеят. На следващия ден ги подигравали и им викали „***“. Свидетелят заяви, че от това с *** се почувствали много унизени, че да няман желание да работят. Разминавали се по коридорите в ***на следващия ден и викали „***.
Заявили, че до тогава са нямали провинение с *** и никакви проблеми, като не са били наказвани и са изпълнявали съвестно задълженията си. Свидетелят заяви, че за тях било много унизително да им правят *** и то при толкова много хора, не било добре като личности и още повече като ***- ***. Съдът изцяло кредитира тези показания, като ги намира за вътрешно непротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.45, ал.1 от ГПК.
Разпоредбата на чл.45 от ЗЗД урежда т.нар. „деликтна отговорност”, при която за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, виновното лице дължи на пострадалия 5 обезщетение. Елементи от състава на непозволеното увреждане са противоправно поведение на определено лице, вината, която съгласно нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, и настъпилата вреда, било тя имуществена или неимуществена, наличие на причинна връзка между противоправното деяние и вредата. Тези елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД подлежат на доказване и доказателствената тежест носи ищеца. При наличие на елементите от ФС на чл.45 от ЗЗД доказателствената тежест за оборване презумпцията на чл.45,ал.2 от ЗЗД носи ответната страна.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че се доказа по безспорен начин наличието на деликт с всичките му елементи.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, фактическата обстановка на деликта, така както се твърди от ищеца в исковата молба. Установи се, че ищецът е работил като *** в РУ на МВР – Я., като на 08.10.2017г. бил на смяна като *** заедно с ***свидетелят П. И..
Разпечатката съдържа 31 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6289f328-90e2-4f33-a3a5-5e9b6982405d