Решение № 243 от 29.04.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. гр. Хасково, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640100084 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл.92 ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 и следв. от ЗЗД от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303, седалище и адрес на управление: гр. ********, **** представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адв. В. Г. със съдебен адрес гр. ********, за признаване за установено съществуването на вземания против Н. Ж. А., ЕГН **********, с адрес: гр.************. За претендираните суми е издадена заповед № 504 от 27.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1965 по описа за 2021г. на Районен съд – Хасково, Седми граждански състав.

Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 ГПК против ответника, по което било образувано ч.гр.дело № 1965/2021г. на Районен съд - Хасково. Предявявал иска си против ответника, въз основа на договор за цесия от 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп" ООД, ЕИК 148062016, което дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания" /БТК/ ЕАД, подробно описани в Приложение № 1 към договора. Така ищецът встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание за цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива, и други.

Въз основа на договор с мобилния оператор, ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 164672276001. Приложение намирал чл.29 от Общите условия /ОУ/ на мобилния оператор относно сроковете за отчитане и заплащане на предоставените услуги.

Между „БТК“ ЕАД и ответника бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 164672276001 от 10.10.2017г., с който му били предоставени за ползване мобилна услуга за мобилен номер ********* с избран 1 тарифен план Smart L с месечна абонаментна такса 23.99 лева /с ДДС/. Срокът на договора бил за 24 месеца, тоест до 10.10.2019г. Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 164672276001, между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: 831642181, били издадени фактури № 1244852583/15.04.2018г.; № 1246531936/15.05.2018г.; и №

**********/15.06.2018г. за периода от 15.03.2018г. до 14.06.2018 г. на стойност 65.23 лв.

Според ищеца, ответникът потребил и не заплатил мобилни услуги, фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 04/2018г., 05/2018г., 06/2018г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на БТК /чл.50, вр. чл.43 т.1 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор издал по клиентски номер № 164672276001 на 15.08.2018г. крайна фактура № 1251526585. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в размер на 59.97 лв., представляваща сбор от трикратния размер на месечните такси /без ДДС/ на всяка абонатна услуга от сключения договор, както и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните четири отчетни периода. Датата на деактивация на процесния абонамент била 30.07.2018г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски номер 164672276001, като същият не спазил крайния срок за ползване на абонаментите Smart L съответно до 10.10.2019 г.

Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната му отговорност, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от Договора „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг)". Цената на иска представлявала сума, за която била издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена била и мораторна лихва за забава като бил посочен периодът й /иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса бил кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410 ГПК/. Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор ползвал съответната далекосъобщителна услуга, които не заплатил в указания срок, респ. същият бил в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника обусловило правото на „БТК" ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от договорите.

Ищецът твърди, че между ответника и „Българска телекомуникационна компания" 2

ЕАД, гореописаните договори са действали валидно. По тях длъжникът не изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги.

Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник обусловило правото на мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, да прекрати предсрочно гореописания договор на 30.07.2018г. /като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент/ и да претендира неустойка в размер на 59.97 лева, уговорена в т.2 от договора: „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, ответникът дължал на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг), представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, както следва: - 3х19,99 лева за абонаментен план Smart L.

Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на „БТК“ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника. Приложение намирали чл.50, чл.43.1, чл.25, чл.35, чл.29 от ОУ.

Точното изпълнение от страна на длъжника било цел, която стояла в основата на всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза предварително се определял размерът на обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнявала и наказателна функция. Това било така, защото кредиторът можел да претендира неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. От тук следвало, че длъжникът ще заплати неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите. Когато прехвърлял вземанията си, цедентът го извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващи към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и ОУ на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните ОУ и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в него били в сила ОУ на договора за предоставяне на мобилни услуги. В случая ответникът подписал договор за далекосъобщителна услуга, не изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на услугите, като с това си поведение изпаднал в забава. Издадени му били фактури, които не заплатил в срок.

Изпълнен бил фактическия състав по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си.

3

В случая ищецът извеждал своето материално и процесуално право от два договора за цесия с предмет съвкупност от индивидуални вземания /подробно изброени в приложение/ срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп" ООД, което дружество уведомявало длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера било възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99 ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. В чл.6 от договора от 01.10.2019 г. било уговорено между страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Нямало законова пречка c едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че ответника не изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Груп" ООД към датата на връчването на препис от исковата молба. В случая ответникът не изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК към кредитора, както и към датата на предявяване на иска, което обуславяло правния интерес на ищеца, да предяви иска си.