Решение № 1333 от 16.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1333 гр. *, 16.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330203322 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. Х. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. *, бул.

"*" № *, чрез адв. С. П. срещу Наказателно постановление № 25/21.01.2025 г., издадено от К.Д.Д. – кмет на община *, с което на основание чл. 39, ал. 1 и таблица за размера на глобите и имуществените санкции – приложение № 1 към Наредба за опазване на околната среда на територията на община * на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 11, т. 3 от Наредба за опазване на околната среда на територията на община * (НООСТОП).

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за неправилно приложение на материалния закон при издаване на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателката оспорва фактическата обстановка, приета за установена от административнонаказващия орган (АНО). Твърди да са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото й на защита, тъй като да не е установено дали тя е съзнавала, че мястото на деянието представлява нерегламентирано сметище, както и да не са описани размерите и съдържанието на черния найлонов чувал, за който е прието да е изхвърлен от нарушителката извън определените места. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност претендира да е налице маловажен случай на административно нарушение. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява лично.

Представлява се от адв. С. П., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Пледира да не е доказано осъществяването на изпълнителното 1 деяние. Претендира разноски.

Въззиваемата страна се представлява от главен юрисконсулт Е. Б., с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира извършването на нарушението и самоличността на нарушителя да са доказани по несъмнен начин, като предлага на съда да ползва с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели. Взема становище да не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление, както и при съставянето на акта за установяване на нарушението. Намира същите за редовни, издадени от компетентни лица, в предвидените в процесуалния закон срокове и съдържащи задължителните реквизити на съдържанието си. Поддържа извършеното деяние да не представлява маловажен случай. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Г. Х. С., спрямо която е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателката на 29.05.2025 г., установено от приложената по преписката разписка, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган на 12.06.2025 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 10.12.2024 г. свидетелите Н. И. М. и Г. М. Г. – старши полицаи в сектор „***“ при ОДМВР - *, изпълнявали служебните си задължения, като им било възложено заедно със служители на *ския общински инспекторат да осъществяват контрол за спазване на правилата за изхвърляне на отпадъци на определените за това места. Свидетелите М. и Г. били изпратени на адрес: гр.

*, ул. "*" до № **, тъй като там често се изхвърляли отпадъци извън наличните контейнери и това водело до формиране на нерегламентирано сметище. В близост до този адрес имало разположени два контейнера за събиране на битови отпадъци тип „Бобър“ (BOBR). Преди обед на 10.12.2024 г. било извършено събиране и извозване на отпадъците от тези контейнери чрез сметовоз „*" с рег. № ** **** **

Около 14:30 часа на същата дата свидетелите М. и Г. забелязали жалбоподателката Г. Х. С., която носила 1 (един) брой голям черен найлонов чувал, в който били поставени битови отпадъци като остатъци от хранителни продукти и други отпадъци от домакинството. Когато достигнала на няколко метра от наличните съдове за смет и отпадъци жалбоподателката С. хвърлила чувала по посока на контейнерите, но извън тях. В двата контейнера имало 2 достатъчно място да бъде изхвърлен носеният от жалбоподателката чувал с битови отпадъци, достъпът до контейнерите не бил ограничен или затруднен и нямало друга пречка чувалът да бъде изхвърлен на предвиденото място – в някой от съдовете за смет и отпадъци тип „Бобър“. Тогава свидетелите М. и Г. се приближили до жалбоподателката и се легитимирали. След това установили самоличността й въз основа на представена лична карта.

На място свид. М. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 005291 от 10.12.2024 г. срещу жалбоподателката С., в нейно присъствие и в присъствието на свид. Г.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателката срещу разписка, която го подписала без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Н. И. М. и Г. М. Г.. От тях се установяват мястото, на което е извършена проверката, и обстановката при осъществяване на деянието, включително наличните съдове за изхвърляне на отпадъци и тяхното състояние. И за двамата свидетели М. и Г. се доказва към датата на проверката да са работили като старши полицаи в сектор „***“ при ОД на МВР – *. На следващо място установява се от свидетелските показания, че проверката е извършена в гр. *, в близост до административен адрес: ул.

"*" до № *, както и че те са присъствали там по възложена им служебна задача да осъществяват контрол за предотвратяване на нерегламентирано изхвърляне на отпадъци. От показанията на свид. М. се изяснява още, че им е било възложено да осъществяват контролна дейност точно на това място, тъй като там се е формирало нерегламентирано сметище. На следващо място свидетелските показания и на двамата разпитани очевидци са източник на доказателствена информация за присъствието на жалбоподателката С. на мястото на нарушението, както и за нейното поведение. В тази връзка разкрива се, че жалбоподателката е носила черен найлонов чувал, който е изхвърлила извън намиращите се до адреса два контейнера за събиране на отпадъци. Доказано е по делото и съдържанието на найлоновия чувал, който е изхвърлила жалбоподателката, като и двамата свидетели изясняват да са видели вътре хранителни и други отпадъци от домакинството. Еднопосочни и взаимно кореспондиращи си са разказите на двамата свидетели за мястото, на което е оставен процесният чувал с битови отпадъци, както и за действията на жалбоподателката, с които се е разпоредила с него. Така установява се, че чувалът е оставен на земята извън контейнерите за събиране на отпадъци. И двамата свидетели изясняват, че чувалът не е просто пуснат, оставен или 3 положен на земята, а е хвърлен от жалбоподателката. В показанията си свид.

М. посочва: „Госпожата, както вървеше, стигна до някъде и хвърли отпадъка на земята, не в контейнера“, докато свид. Г. пресъздава и самото движение на нарушителката с изпъване на ръката си назад и рязкото й отпускане напред, при което чувалът да е пуснат и изхвърлен на известно разстояние. От свидетелските показания на разпитаните очевидци съдът приема за установена и обстановката, при която е извършено деянието.

Доказва се наблизо до мястото да е имало поставени два контейнера за събиране на отпадъци, както и те да не са били запълнени, т.е. в тях обективно да е имало свободно пространство, където да е можел да бъде изхвърлен носеният от жалбоподателката С. чувал със смесени битови отпадъци.

Досежно последните обстоятелства показанията на свидетелите са проверени чрез съпоставката им със събраните писмени доказателства, от които се установява наличието на поставени съдове за събиране на отпадъци на мястото на нарушението и извършената дейност по сметоизвозване на датата на деянието – 10.12.2024 г. Показанията на свидетелите М. и Г. се ползват изцяло с доверие от съда. В тях свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които са възприели непосредствено като очевидци. Както се посочи, показанията им са проверени в отделни части и намират подкрепа в събраните писмени доказателства. Също така подробните и детайлни разкази на всеки от двамата свидетели позволява показанията им да бъдат проверени и чрез съпоставката им едни с други. При тази дейност се установява, че свидетелите отговарят непротиворечиво по редица поставени им контролни въпроси като: съобщеното от жалбоподателката на мястото на деянието като причина за неговото извършване; съдържанието на изхвърления черен найлонов чувал, както и описание на конкретните действия, с които С. се е разпоредила с отпадъците, преустановявайки фактическата си власт. По тези съображения показанията на двамата свидетели се приемат за проверени, достоверни и добросъвестно дадени.

От писмо с изх. № 4121/17.07.2025 г. от директора на Общинско предприятие "*" (лист 34 от делото) се установява, че към дата 10.12.2024 г. в района на ул. "*" до № * в гр. * има поставени контейнери за отпадъци тип „Бобър“, като същите са позиционирани в три участъка по протежението на улицата. Установява се още, че на 10.12.2024 г. е извършено извозване на отпадъците от контейнерите за смет на ул. "*" в гр. * от сметовоз с рег. № РВ 6388 СТ.

От разпечатка от GPS система на сметовоз с рег. № РВ 6388 СТ за дата 10.12.2024 г. (лист 37 от делото) и график на ежедневен маршрут № 2 (лист 35-36 от делото) се изяснява, че на 10.12.2024 г. сметовозът „*" с рег. № ** **** **е преминал през определените в маршрута три спирки с номера: 77, 78 и 79 на ул. "*" в гр. *, на които са поставени съответно 1, 3 и 2 бр. контейнери тип „Бобър“.

От Заповед № 23ОА-3271/18.12.2023 г. на кмета на община * се установява, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, което е 4 действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.

Пряко от разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от НООСТОП произтича компетентността на административнонаказващия орган.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката С..

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин извършеното нарушение по чл. 11, т. 3 от НООСТОП. От обективна страна на 10.12.2024 г. около 14:30 часа в гр. *, на ул. "*" до № ** жалбоподателката С. е изхвърлила 1 (един) бр. голям черен найлонов чувал, съдържащ битови отпадъци, извън определените места при налични на адреса контейнери за събиране на отпадъци тип „Бобър“. Мястото на извършване на нарушението се установява от показанията на свидетелите очевидци М. и Г.. Точната дата на деянието и самоличността на нарушителката също са доказани по делото, като доказателствена информация за тези обстоятелства се съдържа в показанията на свид. Г..