Решение № 894 от 08.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 894 гр. Варна, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110203177 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от В. Т. Т., ЕГН **********, срещу Електронен фиш серия К №6328780, издаден от ОД МВР Варна, с който за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника, в качеството на регистриран ползвател на превозното средство „Ауди А8“, peг.№СА0033ТХ, е наложено административно наказание глоба в размер 200.00 лв.

Въззивникът счита оспорения ЕФ за незаконосъобразен, неправилен и издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и моли да бъде отменен. Оспорва изложената в ЕФ фактическа обстановка и отрича извършване на вмененото му нарушение като твърди, че не е вписан като собственик, а като ползвател в талона на автомобила. Моли съда да извърши проверка, спазени ли са изискванията на относимите разпоредби за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Изтъква, че липсва пълно и точно описание на нарушението, което е затруднило правото му да разбере какво деяние се твърди, че е извършил.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

С оглед събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 31.07.2022 г. в 11.06 ч., по път I-9 от гр. Варна посока к. к. „Златни Пясъци“, до х-л „Сана“, л. а. „Ауди А8", peг.№СА0033ТХ, бил управляван със скорост 90 км/ч при въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта 60 км/ч, при което бил заснет с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1, ид.№120ccd1 и за констатираното превишение на скоростта с 30 км/ч срещу въззивника бил издаден процесния електронен фиш.

При констатация, че регистриран собственик на превозното средство в 1 информационната система на МВР е физическо лице , а като ползвател е въззивникът В. Т., ЕФ бил издаден спрямо въззивника, комуто било наложено административно наказание глоба в размер 200.00 лв за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.3 ЗДвП.

По делото липсват данни, въззивникът М.Р. да е представял писмена декларация на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2 т.3 ЗДвП с данни за лицето, извършило нарушението и копие от СУМПС на същото.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Видно от приобщената разписка, ЕФ е връчен на въззивника на 21.06.2023 г., спрямо която регистрираната дата 05.07.2023 г. на процесната жалба, сочи предявяване в законоустановения срок.

Административно-наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 ЗАНН и чл.189, ал.4 ЗДвП. В ЕФ са посочени териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Възраженията на въззивника, че ЕФ е незаконосъобразен, са неоснователни.

Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като въззивникът се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл.42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно §6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на област Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД МВР Варна, не са налице пречки и за 2 извършване на преценката дали процесния ЕФ е издаден от компетентната териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно твърдението на въззивника в този аспект за допуснато съществено процесуално нарушение.

Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е изписано, в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия. Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимост на оспорването, но не и за законосъобразността на ЕФ, а очевидно в случая жалбата срещу ЕФ е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.

От събраните доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство тип ARH CAM S1, ид.№120ccd1, което представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпорзнаване на номера и комуникации.

Доколкото в ЕФ е ясно посочено в графата собственик на МПС, че въззивника е наказан в качеството си на ползвател, отправеното от въззивника възражение е ирелевантно.

Правилото на чл.188, ал.1 ЗДвП изрично сочи, че за извършеното нарушение отговорността се носи от собственика на МПС или неговият ползвател. Възможността за вписване на ползвател е предвидена в чл.4, ал.3 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно посочената разпоредба, физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика. С оглед установеното вписване в свидетелството за регистрация на автомобила на ползвател на превозното средство, правилно наказващият орган е приел, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.188, ал.1, изр.1, пр.2 ЗДвП, в която е предвидено, че този, комуто е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Вписването на ползвател в свидетелството за регистрация на МПС, като официален документ има ефекта на представяне на декларация от собственика в производството по чл.189, ал.4 - ал.8 ЗДвП.

Видно от представената справка за собственици на превозното средство, процесното МПС е с регистриран ползвател въззивникът В. Т. и предвид факта, че не са ангажирани доказателства, същият да е упражнил предоставената му възможност по чл.189, ал.5 ЗДвП, то законосъобразно ЕФ е издаден на регистрирания ползвател на превозното средство, а не на регистрирания собственик. Следва да се посочи, че в ЕФ името на В. Т. е изписано срещу графата "Собственик, на когото е регистрирано МПС, ползвател:". След като е безспорно, че санкционираното лице не е собственик на въпросния автомобил, а изрично е записано качеството му на ползвател, по никакъв начин не е било нарушено правото на защита на въззивника. В този смисъл е и констатнтната практика на Административен съд - Варна (Решение №4324 от 25.04.2024 г. по к.а.н.д. №2577/2023 г., Решение №4066 от 18.04.2024 г. по к.а.н.д. №320/2024 г., Решение №260 от 28.02.2023 г. по к.а.н.д. №2942/2022 г., Решение №930 от 11.07.2022 г. по к.а.н.д. №767/2022 г.).

Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по т. д. №1/2013 г. на ВАС, издаването на ЕФ е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл.165, ал.2, т.6 и т.7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен 3 орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

В настоящата си редакция чл.189, ал.4 ЗДвП (Нова – ДВ, бр.10 от 2011 г., изм., бр.19 от 2015 г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 9 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание чл.165, ал.3 ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.

Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към дата на установеното с процесния ЕФ нарушение – 31.07.2022 г., нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на ЕФ, с използване както на мобилни, така и на стационарни АТСС.