Решение № 5122 от 18.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5122 гр. Пловдив, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330103183 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. Б. Р., ЕГН ********** против „Креди Йес” ЕАД, ЕИК 200688545, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 8 от договор за кредит № *****, сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, е недействителна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, и поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 526.55 лева, представляваща получена сума от ответника при начална липса на основание, а именно: нищожна клауза за заплащане на неустойка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ***** г., до окончателното изплащане на сумата /Претендираната сума за неустойка е съобразена с допуснатото изменение на осъдителната претенция с протоколно определение на съда, държано в открито съдебно заседание от **** год./

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № *****, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1000 лева, при ГПР в размер на 48,102 %. Посочва се, че съгласно чл. 6 от договор, от ищеца следвало да бъде представено обезпечение, а именно: банкова гаранция, или поръчител, отговарящ на изискванията на чл.

9, ал.2 от Общите условия към договора. При неизпълнение на посоченото задължение, в чл. 8 от договора била предвидена клауза за заплащане на 1 неустойка в размер на 953,84 лева. От правна страна се посочва, че посочената клауза представлява скрито възнаграждение, поради което е следвало сумата по нея да бъде включена в ГПР. По този начин същият надминавал допустимите стойности по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Отделно от посоченото, според ищеца, клаузата за заплащане на неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, доколкото излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Кредит Йес“ ООД, с който се възразява за нередовност на исковата молба, доколкото не са изпълнени изискванията на чл. 127, ал.2 ГПК. Ако съдът приеме исковата молба за редовна, се възразява, че изискването за представяне на обезпечение е регламентирано в общите условия към договора, както и е в предоставения на ищеца преди сключване на договора стандартен европейски формуляр. Посочва се, че клаузата на чл. 8 от договора е индивидуално уговорена, доколкото е съобразена с желанието на ищеца, изразено в молбата му за кандидатстване за заем. Същата била уговорена под отлагателно условие – в случай, че не представи обезпечение. Уговорката за заплащане на неустойката била в съответствие с принципа, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД за свобода на договаряне. Също така ищецът имал право на отказ от сключване на договора, в случай, че не може да предостави уговорените обезпечения.

Според ответното дружество уговорената неустойка не противоречала на добрите нрави, доколкото съответствала на поетия от кредитора риск при предоставяне на заемната сума. Същата не следвало да се включва в ГПР, предвид обстоятелството, че се начислявала при неизпълнение на задължение на потребителя.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С Определение № ****** год. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен договор за паричен заем №**** от **** год., в който била уговорена клауза за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение. Видно от приобщения по делото Договор, заемната сума била в размер на 1000, при фиксиран месечен лихвен процент от 3,330 % и годишен процент на разходите – 47,997 %.

Съгласно чл. 6 от Договора, кредитополучателят се задължавал в тридневен срок от сключването му да осигури едно от посочените в договора обезпечения, като при непредоставяне на същото в срок, съгласно чл. 8 от Договора, се дължала неустойка в размер на 930.58 лв.

По делото е прието заключение по ССчЕ, съгласно което при изчисляване на ГПР по кредита са включени само разходите за главница и възнаградителна лихва. С отчитането и на неустойката по чл. 8 при неговото изчисляване, ГПР ще се увеличи 8,39 пъти и ще има стойност 403.97 %.

Вещото лице е посочило още, че размерът на платената неустойка по Договора за кредит е 526.55 лева. Съдът кредитира така изготвянето 2 заключение като пълно и обосновано и изготвено от лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е спорно, а и се установява от материалите по делото, че между ищцата и „Креди Йес” ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № **** от ***** г., с визираното по-горе съдържание, при което ищцата има качеството на кредитополучател, но също така и на потребител. Поради това и ищцата се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП.

В тази насока съдът намира, че клаузата за неустойка в процесния договор, както се изтъква и в исковата молба, действително е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 вр. с ал. 4 ЗПК, доколкото води до завишаване на ГПР по кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва. Това е така, защото сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съд намира, че уговорената в чл. 8 от договора за кредит неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Видно от съдържанието на процесния договор, неустойката по същия не е включена в ГПР, но реално оскъпява кредита до 403.87 %, видно от заключението на вещото лице по ССчЕ. Доколкото посоченият в договора ГПР е 47,997 %, при отчитането на който е взета предвид само възнаградителната лихва, то с включването на неустойката при неговото изчисляване, същият ще надвиши законоустановения лимит от 50 %, т.е. налице е нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Неспазването на императивните разпоредби, предвиждащи лимит на размера на годишния процент на оскъпяване на кредита пък е частна хипотеза на нарушаване на добрите нрави с договорни клаузи в потребителските кредити, тъй като води до неравноправие между двете страните, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано висок разход за получения от него финансов ресурс.

Следователно установителният иск за нищожността на процесната клауза за неустойка се намира за основателен и като такъв ще се уважи.

Доколкото се установи, че клаузата на чл. 8 от Договора е нищожна, то цялата заплатена сума по нея се явява недължимо платена. От изготвеното 3 заключение по назначената ССчЕ се установи, че заплатената от ищеца сума за неустойка по договора е в размер на 526.55 лева. Тази сума, за която е допуснато и увеличаване на осъдителната искова претенция, следва, като недължимо платена да му заплатена от ответника.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В нейна полза ще се присъди сумата от 100 лв. разноски за държавна такса и 150 лв. – платен депозит за вещо лице. На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № **** от **** г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на *** Е. И. следва да се присъди сумата от 400 лв. по предявения установителен иск и сумата от 400 лева по предявения осъдителен иск за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищцата по настоящото дело.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните В. Б.

Р., ЕГН ********** и „Креди Йес” ЕАД, ЕИК 200688545 , че клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № **** от ***** год., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави, както и основание чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 ЗПК.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ЕАД, ЕИК 200688545, ДА ЗАПЛАТИ на В. Б.

Р., ЕГН ********** сума в размер на 526.55 лева, представляваща получена от ответника сума по нищожна клауза – чл.8 от Договор за паричен заем **** от **** год., сключен между страните, при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ***** год., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ЕАД, ЕИК 200688545, ДА ЗАПЛАТИ на В. Б.

Р., ЕГН ********** , сумата от 100 лв. разноски за заплатена държавна такса и 150 лв. платен депозит за вещо лице.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ЕАД, ЕИК 200688545 да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на *** Е. И. ЕИК *****, с адрес гр. ***, ул. „*****“ № ***, сумата от 800 лв., представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело. от

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд

4

Пловдив.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5