Решение № 1345 от 24.09.2025, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1345 гр. Русе, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20224520103672 по описа за 2022 година

Ищецът „Екопластикс” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Духовно възраждане” № 25, представлявано от управителя Стилиян Димитров Йорданов, твърди, че разполага с производствена база в с.Николово, обл.Русенска, ул.”Стара планина” № 28 и бил клиент на ответното дружество по договор за покупко-продажба на електрическа енергия за обект с идентификационен № 32Z470003243078Х до 01.03.2022г. и клиентски № 6000023240. Във връзка с потребената ел.енергия за м.10.2021г. и м.11.2021г. за ищцовото търговско дружество възникнали вземания на суми по РМС № 739/26.10.2021г. и РМС № 771/06.11.2021г. представляващи компенсации от Държавата по Програмата за компенсиране на небитови крайни клиенти заради високите енергийни цени за посочените м.10 и м.11.2021г. Компенсацията се извършва чрез доставчика, който има договор с небитов краен клиент, какъвто е настоящия случай. Сумите дължими от „Енерго-Про енергийни услуги” ЕАД на „Екопластикс” ООД по посочените програми не били приспаднати в пълен размер от задълженията на „Екопластикс” ООД към „Енерго-Про енергийни услуги” ЕАД. Тези суми не са преведени и издължени на „Екопластикс” ООД и до днес, въпреки задължението по закон и въпреки покана от 02.06.2022г. за доброволно изпълнение, връчена по електронен път чрез система за електронно връчване. Така ищецът не получил и до днес дължащите му се суми, въпреки, че те са целеви и са предназначени за подпомагане на българския бизнес.

Невъзстановената сума за компенсации за м.10. и м.11.2021г. възлиза в размер на 8 823.58 лева. С неприспадане, невъзстановяване и неплащане на ищеца от страна на ответника, на начислените и дължими по закон компенсации, „Енерго-Про енергийни услуги” ЕАД неоснователно се е обогатил за сметка на „Екопластикс” ООД. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното търговско дружество да му заплати сумата от 1

8 823.58 лева, представляваща неправомерно невъзстановена сума за компенсации за месеците 10. и 11.2021г. за ел.енергия с клиентски № 6000023240 и за обект с идентификационен № 32Z470003243078Х, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Ответникът „Енерго-Про енергийни услуги” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, бул.”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г представлявано от Боян Кършаков, Пламен Стоянов Стефанов и Яна Маринова Димитрова, оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че не е налице неоснователно обогатяване от негова страна, защото с надвнесената сума от ищеца в размер на 8 816.02 лева, на 09.06.2022г. са прихванати частично други изискуеми задължения към ответното дружество към същата дата в размер на 9 818.72 лева, като след прихващането остават и още непогасени задължения към дата 01.09.2022г., когато е подаден отговора на исковата молба в размер на 1 002.70 лева.

По делото е приет за съвместно разглеждане предявен от „Енерго-Про енергийни услуги” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, бул.”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г представлявано от Боян Кършаков, Пламен Стоянов Стефанов и Яна Маринова Димитрова, против „Екопластикс” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Духовно възраждане” № 25, представлявано от управителя Стилиян Димитров Йорданов, насрещен положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК. Ищецът по насрещния иск твърди, че „Екопластикс“ ООД е бил негов клиент, с клиентски № 6000023240, във връзка с продажба на ел.енергия и участие в стандартна балансираща група за обект на потребление заведен с абонатен № 32Z470003243078Х, находящ се на адрес с.Николово, обл.Русенска. Тези облигационни отношения са се регламентирали от Договор № ПКСП-2110000974/20.10.2021г. за покупкопродажба на ел.енергия, участие в стандартна балансираща група. Срока на договора съгласно чл.3 /2/ е до 31.10.2022г. и уговорени прогнозно количество електрическа енергия за периода на действие на Договора, прогнозно ежемесечно количество и цена, съгласно Приложение № 2. Преди да изтече срока на Договора, „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД получили уведомление от мрежовия оператор за извършена смяна на доставчик/координатор от 01.03.2022г. за обект с идентификационен номер 32Z470003243078Х. Тази смяна се явява основание и е довела до прекратяване на Договора на основание чл.17 /1/, б.“б“ от тази дата.

В Раздел „IX. Отговорност и санкции“ и по-конкретно чл.18, ал.1 от Договора, страните са били уговорили, че при прекратяване на Договора по чл.17, ал.1, б.“б“, купувачът дължи неустойка на продавача и координатор в размер на 50% от произведеното на договореното прогнозно средномесечно количество електрическа енергия за съответния/те обект и по цената по последно издадената от продавача и координатор фактура, а именно неустойка в 2 размер на 9 818.72 лева. Размера на тази неустойка е образувана при пълно спазване на уговорената между страните методология, а именно по следните отделни компоненти:

Договорено прогнозно средномесечно количество електрическа енергия – 47.014 мвтч;

Цената от последно издадената от продавача и кординатор фактура – 417.693493 лв./мвтч или именно формулата: 47.014х417.693493х50%= 9 818.72 лева. След настъпване на изискуемостта на задължението на 14.04.2022г. след писменото му отправяне към ответника на 31.03.2022г. с изпратена покана на електронния адрес, посочен в Договора – [email protected], съгласно чл.18 /3/ от Договора, същото е незаплатено.

Неустойката е в размер на 9 818.72 лева, а в настоящото производство претендира непогасения остатък от същата в размер на 1 002.70 лева. Разликата от 8 816.02 лева е прихваната от остатък от банков превод, извършен от ответника на 28.01.2022г. в размер на 2 103.60 лева и остатък от банков превод от 28.02.2022г. в размер на 6 712.42 лева. За неустойката в размер на 1 002.70 лева и лихвата за забава върху главницата в размер на 20.05 лева за периода от 15.04.2022г. до 24.06.2022г. „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД подали заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, но „Екопластикс“ ООД е подал възражение за недължимост на сумите по издадената заповед и указано на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД да предявят иск за установяване на вземането си, което той е направил по настоящото дело. Поради това моли съдът да постанови решение, с което да признае за установена по отношение на „Екопластикс“ ООД, че му дължи сумата от 1 002.70 лева, представляваща непогасена главница за неустойка на основание чл.18 /1/ от Договора и сумата от 20.05 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.04.2022г. до 24.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 04.07.2022г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 3570/2022г. по описа на РРС. Претендира направените по насрещния иск разноски, както и тези направени по заповедното производство.

Ответникът по насрещния иск „Екопластикс” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Духовно възраждане” № 25, представлявано от управителя Стилиян Димитров Йорданов, оспорва изцяло същия. Твърди, че основание на ищеца по насрещния иск е чл.107 от ЗЕ, който гласи, че: „Общественият доставчик, крайните снабдители, доставчиците от последна инстанция, операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 от ГПК за вземанията си за доставена или пренесена електрическа енергия, както и за оказваните от тях услуги по този закон независимо от техния размер“. Т.е. в посочения законов текст няма заявяване на претенции за неустойки.

Поради това, исковата претенция с твърдения за вземане от неустойка по реда на заповедното производство е незаконосъобразно, тъй като не почива за законното основание посочено от ищеца. В насрещната искова молба се твърди, че основанието за претенция произтича от вземане за неустойка на „Енерго-Про енергийни услуги” ЕАД поради уведомление от мрежовия оператор за извършена смяна на доставчик/координатор от 3

01.03.2022г. Посоченото обаче е невярно. То се опровергава от публично оповестеното на сайта на Енерго-Про, раздел „Смяна на доставчик и координатор на балансираща група“.

Съгласно същата: „В случаите, когато е депозирано искане за смяна на доставчик и координатор на балансираща група, операторът на електроразпределителната мрежа регистрира смяната само при липса на мотивирано възражение от страна на настоящия доставчик и координатор на балансираща група на клиента. Съгласно Правилата за търговия с електрическа енергия възражението може да се основава само на наличие на задължения, произтичащи от: 1. Действащ договор за комбинирани услуги; 2. Задължения за неустойки, ако същите са предвидени в договора по т.1 и 3. Неосигурено обезпечение, гарантиращо плащанията по фактури, ако такова е предвиден в договора. В случай, че не е направено мотивирано възражение от настоящия доставчик и координатор на клиента в срок до два работни дни считано от датата на уведомяване от съответния мрежов оператор за стартираната процедура или причините за възражението са отстранени, операторът на електроразпределителната мрежа регистрира смяната“. Ищецът с случая няма мотивирано възражение, при получаване на уведомлението за смяна на доставчика за това, че „Екопластикс“ ООД има задължения към него от неустойка предвидена в договор. След като ищецът при уведомяването му за смяната е нямал възражения с претенция за неустойка, то същият губи това си право да го направи в по-късен момент именно, защото ищецът се е съгласил със смяната и затова, защото „Есопластикс“ ООД няма задължения към него. Това поведение е признание за липса на задължения и неговото упражняване в по-късен момент е недопустимо. След като ищецът, като настоящ доставчик и координатор на купувача не е уведомил съответния мрежови оператор, че има възражения за неустойки, при стартираната процедура, с възможност причините за възражението да се отстранят, то операторът на електроразпределителната мрежа няма да регистрира смяната. Ако ищецът добросъвестно бе възразил, че има претенции за вземане от неустойки по договор, то в този случай не би се стигнало до възникване на правната ситуация заложена в чл.17, ал.1, б.“б“ от Договора предвиждаща прекратяване на договора. И това е така, защото не би се получило потвърждение от мрежовия оператор и не би се осъществила смяната на координатор. След като ищецът не е подал възражение, същият сам се е поставил в положение договорът да бъде прекратен по негова вина. Твърди и че процесния договор на практика е безсрочен, предвид разпоредбата на чл.3, ал.3 от Договора, предвиждаща, че договорът е безсрочен, в случай, че някоя от страните до 1 месец преди изтичането на срока по ал.2, не уведоми другата, че желае прекратяване на договора. Именно в правната рамка на безсрочен договор, в същия безсрочен аспект и без ограничение във времето е клаузата за неустойка по чл.18, ал.1 от договора, съгласно която: „При прекратяване на Договора по чл.17, ал.1, б.“б“ /при получаване на потвърждение от мрежовия оператор за осъществена смяна на координатор …/ купувачът дължи неустойка на продавача и координатор …“. За възникване на тази санкция няма предвидено неизпълнение на договорно задължение. Тази санкция няма ограничение във времето, няма фиксиран момент след който тя да възникне, а именно до кога, ако не се премества купувача, той няма да дължи тази неустойка. С така разписана клауза – Купувачът е „крепостен“, той винаги дължи и никога не може да е изправна страна 4 по договор. Именно защото наказание без нищо няма, то тази клауза, в този й вид е нищожна клауза. Нищожността на отделна клауза не влече нищожност на целия договор.