Решение № 4561 от 06.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4561 гр. Пловдив, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330113725 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от К. П. В., ЕГН: **********, против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: 207024290, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1411, 68 евро, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за паричен заем с № *****г.

Ищецът твърди, че между страните е сключен процесния договор за паричен заем, по силата на който на ищеца била предоставена в заем сума в размер на 4300 лева, при ГЛП 50% и ГПР 61,79 %. Твърди се, че в договора била посочена като обща сума за плащане 6372,72 лева, като съгласно договора за потребителски кредит ищцата дължала и заплащането на неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 7788,28 лева. Твърди се, че размерът на дължимата неустойка не бил включен в размера на ГПР, поради което договорът бил недействителен, а надплатената над главницата сума в размер 2761 лева била платена от ищцата при начална липса на основание. Моли за уважаване на иска и претендира присъждането на разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска. Излагат се съображения 1 за валидността на договора за кредит.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че помежду им е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по Договор за паричен заем с № ***** г., по силата на което на ищцата е била предоставена в заем сумата от 4300 лева, срещу задължението на същата да върне сумата на 17 месечни погасителни вноски, при ГЛП 50 % и посочен ГПР 62, 79 %. Като обща дължима сума в договора е посочена 6372, 72 лева.

В клаузата на чл. 6.1. от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок да представи обезпечение на договора, изрично посочено в същия.

В клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 7 788, 28 лева, която се заплаща разсрочено съобразно погасителния план към договора.

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В контекста на дадената дефиниция в § 1, т. 2 ЗПК „обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

2

В настоящия случай, като обща дължима сума по договора е записана 6 372, 72 лева, но тя не съответства на реално дължимата, тъй като в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорките по чл. 6.1, предвиждащи предоставянето на обезпечение и чл. 18, предвиждащи дължимостта на неустойка за непредставяне на обезпечение в размер по-голям от главницата по кредита, а именно сумата от 7 788, 28 лева.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.

Ето защо посоченият в договора годишен процент на разходите и общата дължима сумалева не отговарят на действителните такива и в тях следва да се включи и сумата за неустойка. Съдебната практика приема, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което на основание чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане само на чистата стойност по кредита – главница в размер на 4300 лева.

Ответникът е признал, че цялото задължение по процесния договор за потребителски кредит е погасено от страна на ищцата, поради което сумата от 1411, 68 евро се явява заплатена при начална липса на основание по недействителен договор за кредит, а кондикционният иск по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД се явява изцяло основателен.

При този изход на спора, право на разноски има ищцата на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, които видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК възлизат в размер на 56, 48 евро за заплатена държавна такса.

В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. Д. Г. от АК – Ловеч, като съобразно Договор за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал.

1, т. 2 Закон за адвокатурата. Съдът, като взе предвид липсата на фактическа сложност на делото намира, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. Д. Г. от АК – Ловеч следва да се определи възнаграждение в размер от 245, 42 евро с ДДС, което да бъде заплатено от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: 207024290 да заплати на К. П. В., ЕГН: ********** сумата от 1411, 68 евро /хиляда четиристотин и единадесет евро и шестдесет и осем евроцента/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за паричен заем с № *****г.

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: 207024290 да заплати на К. П. В., ЕГН: ********** сумата от 56, 48 евро /петдесет и шест евро и четиридесет и осем евроцента/, представляваща разноски за заплатена държавна такса в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: 207024290 да заплати на адв. Д. Г. от АК – Ловеч, с личен № ****, със служебен адрес: гр. Т., ул. „З. С.“, ет. *, офис ** сумата от 245, 42 евро с ДДС /двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два евроцента с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца К. П. В., ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4