Решение № 261800 от 15.12.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е № ……

Гр. София, 15.12.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV „Д” състав в публичното заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Здравка Иванова ЧЛЕНОВЕ :

Цветомира Кордоловска Мл. Съдия : Мария Малоселска при участието на секретаря Екатерина Калоянова, като взе предвид докладваното от съдия З. Иванова в. гр. д. № 1262 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №

305658/19.12.2019 г. на СРС, 76 с - в, по гр. д. № 35406/2019 г., на основание чл. 128 КТ, във вр. с чл. 136 КТ и чл. 262 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, А.на М.С.на Р.Б., Булстат ******е осъдена да заплати на С.В.Й., ЕГН **********, сумата от 9 038, 92 лв. брутно възнаграждение за извънреден труд - нощен и по време на официални празници за периода от м. 06.2016 г. до м.05.2019 г., ведно със законната лихва, считана от 20.06.2019 г. (предявяване на иска) до окончателното и изплащане, както и сумата от 1 356, 12 лв. лихва върху сумата за периода от

01.07.2016г. до 20.06.2019 г., като претенцията за главницата е отхвърлена до пълния предявен размер от 11 694, 81 лв., а претенцията за лихва за забава е отхвърлена за пълния предявен размер от 1 645, 34 лв. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът е осъден за заплащане на разноски в полза на ищцата в размер на 658, 45 лв., съобразно уважената част от исковете по компенсация, както и разноски в полза на СРС.

Решението в частите, в които се отхвърлят исковете до пълните предявени размери не се оспорва от ищеца и е влязло в сила.

Решението се оспорва от ответника А.на М.С.на Р.Б.чрез представителя му, в частите, в които исковете са уважени с доводи, че е недопустимо, неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и събраните по делото доказателства. Ответникът поддържа, че за заеманата от ищеца длъжност е определен ненормиран работен ден. Позовава на нормата на чл. 263 КТ, като поддържа, че за извънреден труд положен от работници с ненормиран работен ден не се заплаща трудово възнаграждение. За извънреден труд на такива служители, положен в дните на седмичната почивка и през официалните празници се заплаща трудово възнаграждение по чл. 262 КТ. На основание чл. 139 а КТ работата над редовното работно време в работните дни е компенсирано с допълнителен платен годишен отпуск. Излагат се съображения, че са ангажирани многобройни доказателства за предоставен на ищеца платен годишен отпуск за ненормиран работен ден, който е използван. Неправилно СРС е приел, че отпуска е уговорен между страните по реда на чл. 155, ал. 4 КТ, тъй като в документите изрично е посочено, че става въпрос за отпуск по реда на чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ - за работа при ненормирано работно време. Поддържа, че по делото не са представени доказателства за положен извънреден и нощен труд от ищеца през исковия период, по дни и часове, поради което претенциите за заплащане на възнаграждение за такъв труд са неоснователни. Неоснователно съдът е кредитирал показанията на св. Петров, които се отнасят за предходен период - до м. 11.2015 г. От представените писмени доказателства се установява, че за служителите на Администрацията на МС е въведен строг 24 - часов ред за отчитане на работното време и влизане и излизане от сградата на МС чрез внедрената Система за контрол на достъпа.

Служителите имат магнитни карти за влизане в сградата. Твърди, че за полагане на такъв труд не може да се кредитира заключението на ССчЕ, която е оспорена и се основава само на вероятност, но не и на сигурни доказателства за полагането на извънреден и нощен труд от ищеца. Не са представени писмени документи за отчитане на положения извънреден и нощен труд, съгласно реда за отчитането му предвиден в МС. Според Правилата за работа на администрацията на МС отчитането става с писмен доклад до прекия ръководител, в който се отчитат часовете труд и конкретната извършена от служителя работа. Съдът неправилно е интерпретирал възможностите за нерегламентиран достъп до сградата на МС. Поддържа се, че сградата и всички входове се охраняват денонощно от НСО, въведена е система за електронен достъп, като служителите са задължени да се регистрират на вход и изход от сградата на електронни четци чрез магнитни карти. Излагат се съображения, че от извлечението от посочената система не се отчита полагането на извънреден или нощен труд от ищеца. Моли да се отмени решението в оспорените уважителни части, като се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски в производството.

Въззиваемата страна - ищеца С.В.Й., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно в оспорените части и постановено, в правилно приложение на материалния закон и процесуалните правила. Основателно СРС е приел, че ищецът е полагал извънреден и нощен труд, както и труд по време на национални и официални празници, който не е бил заплащан от работодателя. Съдът е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства в цялост. От тези доказателства в съвкупност се установява, че ищецът е работил по предварително утвърдени графици за 24 - дежурства. В дежурството са включени дневни и нощни часове, както и почивни дни и официални празници. Установява се, че дежурствата са осъществявани 24 часа, 7 дни в седмицата, а ищецът е сключил трудов договор за 4 - часов работен ден. По делото не е представена заповед за сумирано изчисляване на работното време, като се установява, че такава е издадена едва за периода след завеждане на делото. Неоснователни са съображенията на ответника, че ищецът, както и всички служители на МС са работили на ненормирано работно време. Поддържа се, че ищецът е работил по график с времетраене от 24 часа и не може да се приеме, че става въпрос за работа на ненормирано работно време. Ненормирания работен ден не предполага работа през нощта, в събота и неделя и през официалните празници. При такова работно време междудневната почивка е непрекъсната от 48 часа и единият ден, задължително е неделя. Ищецът не е оставал на работа след изтичане на работното време по графика му и има право да му се заплати положения извънреден труд в работни дни. Неоснователно е позоваването на ответника на чл. 139 а КТ за компенсиране на работата над работното време с допълнителен годишен отпуск. Поддържа се, че работата на 24 - часови дежурства е недопустима по КТ поради нарушена междудневна почивка.

Твърди се, че полагания труд от ищеца е бил известен на администрацията и е установен от заключението на ССчЕ. Въпреки че експертизата е оспорена от ответника, той не е представил за опровергаване на констатациите й.

Неоснователно е оспорването за ограничен достъп до сградата на МС, тъй като предвид естеството на работата на оперативните дежурни, те са имали достъп до сградата непрекъснато. Обстоятелството, че ищецът не се е регистрирал през електронната система не означава, че не се е явявал на работа. По делото е установено, че пропусквателния режим е в работно време, но няма пречка и тогава да се премине без електронна карта. По тези и допълнителни съображения моли да се остави без уважение жалбата като се потвърди решението в оспорените части.

Претендира разноски за въззивната инстанция съгласно списък.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

СРС се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл. 150 КТ, вр. с чл. 262, ал.

2 КТ, вр. с чл. 263, чл. 261 КТ и чл. 264 КТ и по чл. 86, ал. 1 КТ - за заплащане на възнаграждение за нощен труд и за извънреден труд в почивни дни и по време на официални /национални празници и лихви за забава върху него.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът се произнася служебно и за констатирани нарушения на императивните материалноправни норми.

Оспореното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не са нарушения на императивни материалноправни норми.

Настоящият състав намира, че СРС е изложил установената по делото фактическа обстановка, която съдът не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата относими към възраженията направени във въззивното производство.

В случая по делото не е спорно, че ищецът е изпълнявал длъжност „старши специалист“ в отдел „Снабдяване и транспорт“ в дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността“ през исковия период м. 06.2016 г. - м. 05. 2019 г. при непълно работно време от 4 часа.

В практиката на съдилищата последователно се приема, че за да възникне парично вземане за извънреден труд, е необходимо да са осъществени следните материалноправни предпоставки : работодателят да е възложил изпълнение на трудовите задължение на работника или служителя извън уговореното работно време или той мълчаливо да е допуснал полагането на труд извън установено по трудовото правоотношение работно време и работникът и служителят ефективно да е престирал своята работна сила съгласно нарежданията на работодателя извън установеното в трудовия договор работно време. Задължението на работодателя да заплати трудово възнаграждение при полагане на извънреден труд представлява насрещната престация за извършената от работника или служителя работа по трудово правоотношение. Ако съдът установи, че е положен извънреден труд и не е платен, ще следва да присъди възнаграждение за него, на основание чл. 150 КТ. (В този смисъл решение № 103 от 27.07.2012 г. по гр. д. № 299/2011 г., ГК, ІV ГО на ВКС).

С решение № 288/24.06.2011 г. по гр. дело № 1625/2010 г. на ВКС, III г. о., също е прието, че с КТ е установен принцип положеният извънреден труд да се заплаща с установено по императивен начин диференцирано заплащане, съгласно разпоредбите на чл. 262 и чл. 263 КТ.

Във всички случаи на работа - и при нормиран и при ненормиран работен ден, за работата през време на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд, се дължи възнаграждение в увеличен размер – чл. 264 КТ.

Положеният нощен труд също се заплаща с увеличение, съгласно нормата на чл. 261 КТ.

Във връзка с доводите на ответника в жалбата, че за ищеца не е възникнало право да получи възнаграждение за извънреден труд, тъй като не е спазена процедурата, предвидена при работодателя за издаване на заповед и за отчитане на такъв труд, следва да се посочи, че ВКС последователно приема в практиката си, че доказването на полагането на извънреден труд в рамките на съдебното производство се извършва с всички доказателствени средства - писмени, гласни /свидетелски показания/, заключения на вещи лица и др. За положения извънреден труд се дължи заплащане на увеличено трудово възнаграждение, независимо дали работодателят е водил специална книга за отчитане на извънредния труд и дали е издал специална заповед, с която да възложи на работника полагането на извънредния труд. Неводенето на специална книга за положена извънреден труд, съгласно изискването на чл. 149 КТ не може да има за последица отхвърлянето на претенцията за извънреден труд ако останалите данни по делото обуславят несъмнен извод, че такъв труд е полаган. (в този смисъл решение № 120 от 24.07.2015 г. по гр. д. № 6446/2014 г., г. К., ІІІ Г. О. на ВКС).

За времето, през което се полага извънреден труд, се заплаща трудово възнаграждение според времетраенето или според изработеното. Това зависи от прилаганата, според сключения трудов договор система на заплащане на труда.

Независимо какви условия на работно време и почивки ще приеме съдът, ако установи, че с оглед приложимите за случая правила е положен извънреден труд и той е останал неплатен, следва да присъди възнаграждение за него, на основание чл. 150 КТ. Въпрос на приложима материално правна норма е преценката за относимата хипотеза - чл. 262 КТ, 263 КТ или 264 КТ. (решение № 103 от 27.07.2012 г. по гр. д. № 299/2011 г., г. к., ІV г. о. на ВКС)

Разпечатката съдържа 35 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6284f768-0043-4f0d-bebf-815a462954d6