Решение № 307 от 05.12.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Сливен, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20222200500498 по описа за 2022 година Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника И. В. И. срещу действията на ЧСИ Гергана Грозева, рег. №915, район на действие СлОС по изп.д.№2196/2022г. , изразяващи се в насочване на изпълнението спрямо несеквестируемо имущество – пенсия чрез налагане на запор върху банковата сметка, по която пенсията е получавана и в отказ за прекратяване на изпълнителното производство, обективиран в разпореждане, изх.

№82649/04.11.2022г., на основание погасителна давност.

В първоначалната и в допълнителната си жалби длъжникът И. И. на първо място е посочил, че изпълнението е насочено срещу несеквестируемо имущество – пенсията му чрез запор на банковата сметка в Общинска банка – Котел, по която получава пенсията си. На следващо място са изложени подробни съображения относно погасяването по давност на вземанията по изпълнителното дело, в това чисто на първоначалния взискател за главница, печалба и лихви, както и вземането на присъединения взискател НАП. Заявява, че по отношение на всички вземания е изтекла погасителната давност по чл.110 и чл.111 от ЗЗД и по чл.171 от ДОПК. По отношение на вземането на НАП посочва, че по делото няма доказателства за дължимостта на вземането. Поради погасяване по давност на основните задължения, посочва, че не дължи и начислените по делото разноски, поради липса на основание.

1

Изложени са съображения за недопустимост на прекратяването на предходно изп. д.

№1134/2018г. по описа на ЧСИ Грозева, поради неправилно посочено основание и извършено от помощник ЧСИ в неработен ден. Моли съда да отмени обжалваните действия. Направени са искания за разглеждане на делото в открито съдебно заседание; назначаване на съдебно-счетоводна експертиза относно проверка на твърденията на ЧСИ в ПДИ, които са погасени по давност и за изискване на прекратеното изп.д.

№1134/2018г. и изп. дело при публичен изпълнител към ТД на НАП – Бургас за произхода на сумата от 8027,03лв.

В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София чрез пълномощника юриск. К., в което са изложени съображения относно неоснователността на жалбата, поради ненастъпила погасителна давност на вземанията му по делото.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Грозева е депозирала писмени обяснения, в които е изложила подробно фактологията по делото. Намира жалбата за допустима, като насочена срещу подлежащ на обжалване акт – отказа за прекратяване на изпълнителното производство, но по същество за неоснователна. Посочва, че е постановила отказ да се прекрати изпълнителното производство, тъй като не е налице нито едно от основанията, визирани в чл.433 от ГПК за прекратяване на производството. Относно визираното от длъжника основание - недължимост на сумите по изпълнителните листи и публичните вземания по удостоверението по чл.191 от ДОПК, поради изтекла давност, посочва, че ЧСИ не е компетентен да се произнася по този материално-правен въпрос. Тези възражения следвало да се предявят пред съответния, компетентен съдебен/държавен орган.

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство по изп. дело №2196/2022г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева, рег. №915 и район на действие СлОС , е образувано по молба от 29.09.2022г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, в качеството на цесионер против И. В. И., въз основа на изпълнителен лист от 22.12.2014г., издаден по ч.гр.д.№ 98/2012г. на Районен съд – Котел за заплащане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата 517,01лв. – главница по договор за кредит от 03.02.2011г., ведно със законната лихва, считано от 20.01.2012г.; 538,99лв. печалба за периода 12.04.2010г.

– 07.02.2012г., 33,87лв. – мораторна лихва за периода 03.05.2011г. – 11.01.2012г. и 125лв. разноски и изпълнителен лист от 11.02.2015г. по гр.д. №164/2012г. за заплащане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД разноски в размер на 245лв.

Въз основа на изпълнителния лист първоначално е било образувано изпълнително дело №1134/2018год. по описа на ЧСИ Гергана Грозева , прекратено на 24.09.2022 год., на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК.

2

В молбата за образуване взискателят е поискал да се извърши справка за банкови сметки и в случай, че бъдат установени такива - да се наложи запор върху тях.

С разпореждане от 04.10.2022г. ЧСИ Грозева е разпоредила налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в Общинска Банка АД, изпратено е запорно съобщение изх. №73856/10.10.2022г., като запорът е наложен на 14.10.2022г.

Длъжникът е уведомен за запора с ПДИ.

На 06.10.2022г. е постъпило удостоверение по чл.191 от ДОПК за дължими публични задължения на длъжника. С разпореждане от 06.10.2022г. ЧСИ Грозева е присъединила Държавата като взискател по делото на основание чл.458 от ГПК за сумата от 7079,17лв.

ПДИ е връчена на длъжника на 19.10.2022г. С нея длъжника е уведомен за вземанията на първоначалния и присъединения взискател, както и за наложения запор на банковите сметки.

На 01.11.2022г. е постъпило по делото възражение от длъжника И. В. И., с което възразява за недължимост на сумите по изпълнителните листи и на присъединеното вземане на НАП, поради изтекла давност. Направено е искане за отмяна на действията и прекратяване на изпълнителното производство. Въз възражението е посочено, че при отказ, същото да се счита за жалба против отказа за прекратяване на делото.

Възражението на длъжника е изпратено на взискателя за писмено становище, каквото е подадено.

С разпореждане, изх.№82649/04.11.2022г., ЧСИ Грозева е отказала да прекрати изпълнителното производство по изп.д. № 2196/2022г. на основание изтекла давност, тъй като ЧСИ не е компетентен да се произнася по материалноправни въпроси.

Пристъпила е към администриране на жалбата, инкорпорирана във възражението.

Жалбата против отказа за прекратяване на изпълнителното производство, инкорпорирана във възражението, е подадена на 01.11.2022г., с допълнение от 09.11.2022г.

На 15.11.2022г. по делото е постъпило уведомително писмо от „Общинска банка“ АД, уточняващо характера на преведената по делото на 10.11.2022г. сума от 474,42лв., а именно – пенсия над размера на МРЗ. На 16.11.2022г. от постъпилата от запора сума, ЧСИ е върнал несеквестируемата част, изчислена съгласно чл.446 от ГПК /79,62лв./ и е дал указания и разяснения на банката по изпълнението на наложения запор.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащи на обжалване действия на 3 съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 и т.6 от ГПК – срещу насочване на изпълнението срещу имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо /запор на банкова сметка, по която получава пенсия/ и срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство.

С жалбата са направени процесуални и доказателствени искания за разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание; за назначаване на ССчЕ и за изискване на прекратеното изп. д. №1134/2018г. и съответното изп. дело при публичен изпълнител пи НАП.

Тези искания са неоснователни и съдът ще ги остави без уважение.

Искането за разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание е свързано с направеното искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по аргумент на разпоредбата на чл.437, ал.1 от ГПК, поради което съдът първо ще се спре първо на искането за назначаване на експертиза.

Тъй като жалбоподателят е обосновал искането си за експертиза с възражението за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на принудителното изпълнение, а изследването на този материално-правен въпрос в настоящото производство е недопустимо /съображения ще бъдат изложени в мотивите/, то не следва да се назначава поисканата експертиза. В тази връзка не следва и да се събират и другите поискани доказателства, за да се преценява погасителна давност, поради което и исканията за прилагане на посочените изпълнителни дела е неоснователно и ще се остави без уважение. Тъй като в производството не се налага изслушване на вещо лице и свидетели, съдът няма да разгледа жалбата в открито заседание.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първото действие, което длъжникът обжалва с твърдение за незаконосъобразност, поради насочването му спрямо имущество, което той смята за несеквестируемо е наложеният от ЧСИ Грозева запор върху банковата му сметка в „Общинска банка“ АД.

От отговора на банката до съдебния изпълнител във връзка с налагане на запора, се установява, че длъжникът И. И. получава по откритата в банката разплащателна сметка своята пенсия. Твърдението на длъжника – жалбоподател е за несеквестируемост на запорираните и преведени по сметка на съдебния изпълнител парични средства именно от получаваната пенсията.

Съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК трудовото възнаграждение и въобще всяко /“каквото и да е“/ възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. В тази насока съдът не възприема възраженията на длъжника, че 4 процесното вземане на длъжника от пенсия не попада в хипотезата на чл. 446, ал.1 от ГПК и е несеквестируемо. Вземането не е измежду тия, спрямо които не се допуска принудително изпълнение - вземания за издръжка, социални плащания и др. /т.нар. абсолютно несеквестируеми вземания/.

По принцип, секвестируемата част се определя по различен начин според величината на дохода (след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа.

Освен това, самата Банка има задължение да не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, ако от основанието на постъпленията по сметката е видно, че те са от пенсия /чл.446а, ал.2 от ГПК/. В случая, банката е уведомила ЧСИ Грозева за постъпване по сметката на суми от пенсия, която е над размера на МРЗ.

Съдебният изпълнител е дал разяснения на банката относно частта, която следва да превежда, съгласно чл.446 от ГПК, в изпълнение на разпоредбата на чл. 446а, ал.5 от ГПК и е върнал на банката несеквестируемата част от преведената му сума.

С оглед изложеното, съдът не констатира незаконосъобразност на обжалваното действие – налагане на запор върху банковата сметка на длъжника и върху получените по нея парични средства от пенсия.

Следващото обжалвано действие е отказът за прекратяване на изпълнителното производство по искане на длъжника, основано на изтекла погасителна давност, както по отношение на вземанията по изпълнителния лист, така и на тези на присъединения взискател – НАП за публични вземания по издаденото удостоверение по чл. 191 от ДОПК и недължимост на същите на това основание.

Съдебният изпълнител не е компетентен да разгледа и да се произнесе по направеното пред него възражение за погасителна давност, нито основана на разпоредбите на ЗЗД, нито на тези на ДОПК.

Основанията за прекратяване на изпълнително производство са изброени изчерпателно в разпоредбата чл. 433 от ГПК и изтичането на погасителна давност не представлява такова основание. На длъжника не са предоставени възможност и срок за представяне на възражение пред съдебния изпълнител за недължимост на вземане по издаден срещу него изпълнителен лист, както и не е предвидена възможността за преценка на основателността му, в резултат на което да бъде издадено постановление за прекратяване на образуваното изпълнително производство. Материалноправният въпрос относно настъпила погасителна давност не е от компетентността на съдебният изпълнител. Поради това, той правилно е насочил длъжника към решаване на спорните въпроси по съдебен ред, респ. пред съответния публичен орган за присъединените публични вземания на НАП. Правопогасяващото възражение следва да се установи по исков ред. Следва да се отбележи, че този ред не е по чл.435 и сл. от ГПК чрез 5 обжалване действията на съдебния изпълнител, който жалбоподателят се опитва да използва /възражението за изтекла погасителна давност се заявява с жалбата и пред съда, осъществяващ контрол за законосъобразност на действията на съдебния изпълнител/, а пътя на общия исков процес.