Решение № 99 от 30.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Пловдив, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20245000500091 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 251 от ГПК, по чл. 250 от ГПК и по чл. 247 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 5246/22.04.2025 г. от П. Г. Б. ЕГН ********** чрез адвокат Н. М..

В нея са направени искания: за тълкуване на съдебния акт (решение № 150/05.08.2024 г., постановено по в. г. д.

№ 91/2024 г. по описа на АС – Пловдив) по чл. 251 от ГПК, в която да стане ясно на страните дали съдът потвърждавайки решението на първата инстанция „в останалите обжалвани части“ всъщност не е потвърдил и присъждането на уважената част от иска със законната лихва от съответната дата, независимо, че част от исковата претенция е присъдена от първоинстанционен съд, а друга част от въззивен; или за допълване на решението - по чл. 250 от ГПК, ако въззивният съд приеме, че не се е произнесъл по искането на ищеца за присъждане върху главницата на законната лихва; или за поправка на очевидна фактическа грешка - по чл. 247 от ГПК, ако въззивният съд приеме, че по този ред може да бъде преодоляно възражението на П..

В молбата е уточнено, че тези искания са направени при условията на евентуалност без значение хронологията, в която са изложени, като съответно уважаването на което и да е от тях изключва необходимостта от произнасяне по останалите.

Ответникът по молбата П. на Р* не е взел становище по същество.

1

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С решение № 150/05.08.2024 г., постановено по в. г. д. № 91/2024 г. по описа на АС – Пловдив е отменено решение № 371/16.11.2023 г., постановено по г. д. № 364/2023 г. по описа на ОС - Стара Загора в частта, с която е отхвърлен иска на да бъде осъдена П. на Р* да заплати на П. Г. Б. ЕГН ********** от гр. Г. ул. „С.“, № ** сумата над размера от 60 000.00 лева до размера от 100 000.00 лева, представляваща обезщетение на претърпени неимуществени вреди (болки и страдания), причинени в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпления по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 93, т.

1, б. „б“ от НК; по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 282, ал. 2, предл. първо и второ във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК и по чл. 321, ал.

3, предл. предпоследно във връзка с ал. 2 от НК по ДП № */**** г. и № ***/****г. по описа на ОСлО при ОП-П., производството по което е продължило извън рамките на разумния срок и е прекратено с постановления от 17.11.2014 г. и 26.02.2021 г., двете на С. П. и вместо това е осъдена П. на Р* да заплати на П. Г. Б. ЕГН ********** от гр. Г. ул. „С.“, № ** още 40 000.00 (четиридесет хиляди) лева (сумата над присъдения размер от 60 000.00 лева до размера от 100 000.00 лева), представляваща обезщетение на претърпени неимуществени вреди (болки и страдания), причинени в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпления по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК; по чл.

311, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 282, ал. 2, предл. първо и второ във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК и по чл. 321, ал. 3, предл. предпоследно във връзка с ал.1 от НК по ДП № */**** г. и № ***/****г. по описа на ОСлО при ОП-П., производството по което е продължило извън рамките на разумния срок и е прекратено с постановления от 17.11.2014 г. и 26.02.2021 г., двете на С. П. и е потвърдено решение № 371/16.11.2023 г., постановено по г. д. № 364/2023 г. по описа на ОС - Стара Загора в останалите обжалвани части.

Съгласно чл. 251, ал. 1 от ГПК, споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.

На тълкуване подлежи този съдебен акт, който е неясен и по тази причина не може да бъде изпълнена волята на съда.

От горното описание на решение № 150/05.08.2024 г., чието тълкуване се иска, е видно, че същото е напълно ясно. Обобщено, с решението на въззивния съд на Б. са присъдени още 40 000.00 лева към сумата от 60 000.00 лева, присъдена от първоинстанционния съд.

Ето защо не са налице предпоставки за тълкуване и искането в тази насока следва да бъде оставено без уважение.

Съгласно чл. 250, ал. 1, изречение първо от ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.

2

Видно от въззивна жалба вх. № 16264/22.12.2023 г. от П. Г. Б. ЕГН ********** против решение № 371/16.11.2023 г., постановено по г. д. № 364/2023 г. по описа на ОС Стара Загора, актът по същество на първоинстанционния съд е обжалван в неговата отхвърлителна част. Искането до въззивния съд е да бъде изменено първоинстанционното съдебно решение като бъде присъден адекватен размер на неимуществените вреди от минимум 150 000.00 лева. Във въззивната жалба няма никакво оплакване или искане във връзка с началния момент или друг аспект на претенцията за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Такова оплакване няма и във въззивната жалба вх. № *****/******** г. от П. на Р* против решение № 371/16.11.2023 г., постановено по г. д. № 364/2023 г.

Следователно нито една от страните не е сезирала въззивния съд с оплаквания относно началния момент или друг аспект на претенцията за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Този въпрос е извън предмета на второинстанционното производство, съобразно чл. 269, изречение второ от ГПК и по него не се дължи произнасяне, различно от това, направено от първоинстанционния съд.

При това положение не са налице предпоставки за допълване и искането в тази насока следва да бъде оставено без уважение.

Съгласно чл. 247, ал. 1 от ГПК, съдът може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Такива ще бъдат налице ако съществува разминаване между мотивите на съда и правилото за поведение, разписано в диспозитива на съдебния акт.

Видно от текста на решение № 150/05.08.2024 г., постановено по в. г. д. № 91/2024 г. по описа на АС – Пловдив, в мотивите е обоснован и направен извод, че на Б. следва да бъдат присъдени още 40 000.00 лева. В този смисъл е и съдържанието на диспозитива. Няма разминаване между мотиви и диспозитив.

Следователно не е допусната очевидна фактическа грешка и няма законова причина за допускане на поправка. Ето защо искането в тази насока следва да бъде оставено без уважение.

Развитите в молба вх. № 5246/22.04.2025 г. от П. Г. Б. ЕГН **********, чрез адвокат Н. М., фактически доводи за отказ на ответника да изплати общата присъдена сума ведно със законната лихва, считано от 26.02.2021 г. до окончателното изплащане, по никакъв начин не аргументират нуждата от тълкуване, от допълване или от поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 150/05.08.2024 г., постановено по в. г. д. № 91/2024 г. по описа на АС – Пловдив.

Видно от препис от изпълнителен лист № ** г., издаден от ОС – Стара Загора, представен с молба вх. № ****/******** г., сумата от 100 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, е присъдена, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.02.2021 г. до окончателното изплащане. Този изпълнителен лист е издаден въз основа на разпореждане № ***/******* г., постановено по г. д. № 364/2023 г. по описа на ОС 3

– Стара Загора. Няма твърдения или доказателства това разпореждане да е обжалвано от която и да било от страните по делото. При това положение издаденият изпълнителен лист следва да бъде зачетен както от страните, така и от настоящия съд.

Следва да бъде отбелязано, че с молба вх. № 4237/20.05.2025 г. от П. Г. Б. ЕГН **********, изрично е уведомил настоящия съд, че П. на Р* междувременно е извършила плащане на дължимите суми, но без законната лихва върху допълнително присъдената сума от 40 000.00 лева.

Отказът на ответника да се съобрази изцяло с издадения изпълнителен титул не може да бъде преодолян по реда на тълкуване, допълване или поправка на очевидна фактическа грешка на влязло в сила съдебно решение. Същото просто следва да бъде изпълнено така, както е разпоредено в издадения изпълнителен лист.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията, направени с молба вх. № 5246/22.04.2025 г. от П. Г. Б. ЕГН ********** чрез адвокат Н. М.: за тълкуване на решение № 150/05.08.2024 г., постановено по в. г. д. № 91/2024 г. по описа на АС – Пловдив по чл. 251 от ГПК, в която да стане ясно на страните дали съдът потвърждавайки решението на първата инстанция „в останалите обжалвани части“ всъщност не е потвърдил и присъждането на уважената част от иска със законната лихва от съответната дата, независимо, че част от исковата претенция е присъдена от първоинстанционен съд, а друга част от въззивен; за допълване на решението решение № 150/05.08.2024 г., постановено по в. г. д.

№ 91/2024 г. по описа на АС – Пловдив по чл. 250 от ГПК; за поправка на очевидна фактическа грешка в решението решение № 150/05.08.2024 г., постановено по в. г. д. № 91/2024 г. по описа на АС – Пловдив по чл. 247 от ГПК.

Преписи от решението да бъдат връчени на страните.

Решението подлежи на обжалване по реда чл. 251, ал. 5 от ГПК, по чл. 250, ал. 3 от ГПК и по чл. 247, ал. 4 от ГПК, пред Върховния касационен съд

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4