Решение № 1183 от 29.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1183 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

ЧЛ.ве:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно гражданско дело № 20241100501273 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 437, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6, пр.2 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 52644/01.12.2023 г. на А. В. Б. срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение на осн. чл.433 от ГПК по изп.д.

№20229210402252 на ЧСИ С.П. с рег.№ 921 в КЧСИ, с район на действие СГС.

В жалбата са изложени оплаквания, че на 28.05.2015 г. РС – Варна е издал в полза на праводателя на дружеството-взискател изпълнителен лист по влязла в сила Заповед за изпълнение № 2643/12.05.2015 г. по ч.гр.д. № 5108/2015 г., в който било включено и задължение за договорна лихва за периода 13.09.2014 г. – 07.05.2015 г. Изложени са съображения, че в последващия изпълнителен процес /без да се сочи по кое дело/ изпълняемото право е напълно удовлетворено чрез публична продан на имущество на длъжниците и разпределение на постъпилите суми. Издаването на нов изпълнителен лист /не е посочено кога, по кое дело и за какви суми/ за част от същото вземане след изпълнение на вземането по предходния било недопустимо. Повторното заявление за издаване на заповед за изпълнение представлявало недопустима злоупотреба с права, поради което не е породило наличието на изпълняемо право по нищожния втори изпълнителен лист. Поради това се иска отмяна на постановлението на съдебния изпълнител за отказ да прекрати изпълнителното производство и постановяване от съда на исканото прекратяване.

Претендират се и направените разноски в производството.

Взискателят „Л.“ АД е взел становище за неоснователност на жалбата. Не оспорва, че сумите по издадения изпълнителен лист от 28.05.2015 г. по ч.гр.д. № 5108/2015 г. са погасени, но сочи, че те не са част от дълга по изп. дело № 2252/2022 г. по описа на ЧСИ С.П.. Излага, че за събирането на дължими от длъжниците суми по сключено Споразумение от 17.12.2015 г. бил издаден друг изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7722/2017 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Иска се отхвърляне на жалбата и осъждане на длъжника да му заплати направените в производството разноски за юристконсултско възнаграждение.

1

В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ С.П. изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, поради това, че в случая не е налице нито едно от предвидените в чл. 433 ГПК основания за прекратяване на изпълнителното производство, а съдебният изпълнител няма правомощия да продверява правилно ли е издаден изпълнителният лист. Поддържа, че в изпълнителното производство не подлежат на разглеждане твърденията на длъжника за повторно издаване на изпълнителен лист за същите суми, а защитата на длъжника се осъществява по способите, предвидени в ГПК – подаване на възражение по чл. 414 ГПК, чл. 423 ГПК, обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение или по реда на чл. 424 или чл. 439 ГПК. В случая заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила, като съдебният изпълнител не разполага с правомощия да преценява валидността и допустимостта и.

За да се произнесе съдът установи от фактическа страна следното:

От приложеното по делото копие на изп.д. №20229210402252 се установява, че то е образувано по молба на взискателя „Л.“ АД от 04.10.2022 г. въз основа на Изпълнителен лист от 28.05.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 5108/2015 г. по описа на РС-Варна , по силата на който „А.“ ЕООД, А. В. Б. и Н.С.Б. са осъдени да заплатят солидарно на „ТНК К.м.“ АД /предходно наименование на „Л.“ АД/ сумата от 34 968 евро главница по договор за заем от 13.08.2014 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението 08.05.2015 г. до окончателното плащане, сумата от 8 372.21 евро договорна лихва за периода 13.09.2014 г. – 07.05.2015 г. и направените по делото разноски в размер на 3 593.51 лв., както и въз основа на Изпълнителен лист от 21.06.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 7722/2017 г. по описа на РСПловдив, по силата на който „А.“ ЕООД, А. В. Б., к.н. Б. и В.Н.З. да заплатят солидарно на кредитора „ТНК К.м.“ АД /предходно наименование на „Л.“ АД/ сумата от 9 005.65 евро, представляваща договорна лихва за периода 13.09.2014 г.-17.12.2015 г., сумата от 3 373.19 евро договорна такса за предсрочно погасяване, сумата от 150 евро такса за заличаване, които суми са дължими по споразумение от 17.12.2015 г. с нотариална заверка на подписите на страните, както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 1 482.40 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 8 000 лв.

На 07.09.2023 г. на длъжникът – настоящ жалбоподател А. В. Б. е връчено Соъобщение за образуване на изпълнително дело изх. № 28382/15.08.2023 г., в което е посочено, че изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.06.2017 г. по ч.гр.д. № 7722/2017 г. по описа на РС-Пловдив. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 20177190400395 по описа на ЧСИ С.Я.. Делото е присъединено към производството по изпълнително дело № 20157190400441 по описа на същия ЧСИ и впоследствие прехвърлени при ЧСИ С.П. за продължаване на изпълнителните действия, където делото е образувано под № 20229210400455. За събиране на присъденото по посочения изпълнителен лист е образувано изп.д. №20229210402252 по описа на ЧСИ С.П..

С Молба вх. № 50335/16.11.2023 г. длъжникът А. В. Б., чрез пълномощника си, е поискала прекратяване на производството по изп.д. №20229210402252 на основание чл. 433, ал.1 ГПК, като в молбата са изложени идентични на изложените в жалбата съображения за погасяване на задълженията по първия изпълнителен лист и издаването на втори за част от същите задължения, което водело до нищожност на втория изпълнителен лист.

С Постановление от 16.11.2023 г. ЧСИ С.П. е отказал да прекрати производството по изп.д. №20229210402252 с мотиви, че липсват предпоставките на чл. 433 ГПК и решаването на релевирания в молбата казус е извън правомощията на ЧСИ.

Няма данни кога постановлението е връчено на жалбоподателката.

В изпълнителното производство като взискатели са присъединени Държавата на основание чл. 458 ГПК и „В.к.г.“ ООД на основание чл. 456, ал.2 ГПК.

В хода на изпълнителното производство са извършени изпълнителни действия, вкл. публична продан на недвижим имот.

2

Въз основа на така установените факти по делото и при тяхната оценка в съвкупност и взаимовръзка съдът достигна до следните правни изводи:

Софийски градски съд намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ да се прекрати принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В разглеждания случай с процесната жалба се атакува постановеният отказ от ЧСИ С.П. за прекратяване на изп.д. №20229210402252 на основание твърдения за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение, за задължение, за което е бил издаден предходно изпълнителен лист по друга заповед за незабавно изпълнение, и което задължение е погасено в производство по принудително изпълнение, образувано по първия лист. Тези твърдения не само не са доказани от жалбоподателката, но и не подлежат на преценка в образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист производство по принудително изпълнение. Видно е в случая, че са издадени два изпълнителни листа въз основа на две различни изпълнителни основания, поради което твърденията за погасяване на задълженията по едното не обосновават липса на изпълнителна сила по другото.

Основанията за прекратяване или приключване на изпълнителното производство са изрично и изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 433, ал.1 и ал.2 ГПК и хипотезата на повторно издаден изпълнителен лист за вземания, които освен това са и погасени, не попада сред тях. С оглед на това защитата на длъжника в такава хипотеза не се осъществява по реда на чл. 433 ГПК, а чрез други предвидени в процесуалния закон способи, като нито съдебният изпълнител, нито съдът в производство по чл. 435-чл. 438 ГПК имат задължение да консултират защитата за приложимия ред. Жалбоподателят не твърди и не представя доказателства, че изпълнителният лист от 21.06.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 7722/2017 г. по описа на РС-Пловдив е обезсилен, или че с влязъл в сила съдебен акт е отменен актът, въз основа на който е издаден този изпълнителен лист, като нито обезсилването на изпълнителния лист, нито отмяната на акта, въз основа на който е издаден, са в правомощията на съдебния изпълнител и респективно – на съда, разглеждащ жалбата против действията му. Няма доказателства по изпълнителното дело, нито такива са представени с жалбата, и за изпълнение на задълженията по изпълнителния лист от 21.06.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 7722/2017 г. по описа на РС-Пловдив, поради което не са налице предпоставките по чл. 433, ал.2 ГПК за приключване на изпълнителното производство, образувано въз основа на този изпълнителен лист.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за прекратяване на изп.д. №20229210402252 на ЧСИ С.П. с рег.№ 921 в КЧСИ, с район на действие СГС, поради което и обжалваният акт на съдебния изпълнител, с който е отказал да прекрати принудителното изпълнение е законосъобразен. На това основание подадената жалба следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 52644/01.12.2023 г. на А. В. Б. срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по изп.д.

№20229210402252 на ЧСИ С.П. с рег.№ 921 в КЧСИ, с район на действие СГС..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

ЧЛ.ве:

1. _______________________

2. _______________________

4