Решение № 565 от 22.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. Пловдив, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20235330206895 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е второ по ред, след като с решение №2245/11.12.2023 г. , постановено по к.а.н.д.№ 2170/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив е отменено решение №859/22.05.2023 г. по а.н.д.№7372/2022 г., по описа на Районен съд Пловдив, в частта, в която е отменено Наказателно постановление №**** г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на жалбоподателя Л. В. В. за нарушение на чл.126 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.177, ал.3 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и ОД на МВР Пловдив е осъдена да заплати сторените от жалбоподателя по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Постъпило е писмено становище от проц. представител на жалбоподателя адв. ****. от АК София, който поддържа жалбата и счита, че наказателното постановление в частта относно нарушението на чл.126 от Закона за движение по пътищата като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено като излага съображения за това. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и 1 в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 05.07.2022 г. в 11:30 ч. в община Раковски, на път Автомагистрала N А- 1 в района на 156 км посока гр. Бургас служители на ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, сред които и К. В. Р. установили жалбоподателя да управлява специален автомобил **** с рег.№ ****, собственост на **** ЕООД, като превозва товар /л.а. *** *** с немски рег.№ ***/ с маса 1935 кг, с което надвишава максимално допустимата 3500 кг.

Собствената маса на специалния автомобил, отразена в Свидетелство за регистрация на МПС номер *** е 2020 кг.

Въз основа на направените констатации на водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия G A № **** от дата 05.07.2022 г. за нарушение на чл.126 от ЗДвП, а въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление. В останалата част от наказателното постановление, в която на жалбоподателя за нарушение на чл137а,ал.1 от ЗДвП на основание чл.183 , ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., както и са отнети 6 контролни точки на основание Наредба № I з2539/17.12.2012 г. на МВР , наказателното постановление е влязло в законна сила, поради което и не е предмет на настоящия съдебен контрол.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител К. В. Р., справка за регистрация на МПС рег.№ ***, справка за нарушител, заповед №8121з162/02.12.2021 г. –заверено копие.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел, съставилият акта потвърди направените от него констатации и обстоятелствата, при които е установено нарушението. В съответствие с неговите показания са и писмените доказателства по делото справка за регистрация на МПС с рег.№ ****, според което МПС е с максимално допустимата 3500 кг.

Доказателства, опровергаващи направените в съставения акт констатации не се представиха до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. При това положение съдът прие, че описаната в акта за установяване на административно нарушение, възпроизведена и в наказателното постановление фактическа обстановка е обективно и правилно установена. Максимално допустимата маса включваща и масата на товара на управляваното МПС е 3500 кг, поради което и при превоз на товар с маса 1935 кг МПС и маса на превозващото МПС 2020 кг е налице надвишаване на максимално допустимата маса.

Съгласно чл.126 от ЗДвП при превозване на товари масата на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация. Налице е съставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Посочената санкционна норма на чл.177, ал.3 т. 1 от ЗДвП не съответства на нормата, която е посочена в акта и в наказателното постановление като неспазена, а именно на чл. 126 от ЗДвП. Санкционната норма на чл. 177, ал.3 от ЗДвП е 2 приложима при нарушение на нормата на чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП, която гласи:

„Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението“, докато нарушенията по чл.126 подлежат на санкция с наказанието, предвидено в санкционната норма на чл. 185 ЗДвП, която е обща и предвижда за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните да се наказват с „глоба“ 20 лв.

Предвид изложеното следва да се измени наказателното постановление в частта, в която на жалбоподателя на основание чл.177, ал.3 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“, като се измени основанието, въз основа на което е санкциониран жалбоподателят от чл.177 ал. 3 т.1 от ЗДвП на чл.185 от ЗДвП, както и да се намали размера на глобата от 500 лв. на 20 лв.

Нормата на чл. 126 от ЗДвП предвижда дължимото правило за поведение, което в случая е нарушено, а нормата на чл.177, ал.3 т.1 от ЗДвП съдържа в себе си хипотезата и санкцията, т.е. при какви условия и каква санкция се налага при нарушаване на дължимото правило за поведение. Не се споделя възражението, изложено от пълномощника на жалбоподателя, че ако се измени наказателното постановление, в частта относно приложената санкционна разпоредба, би се стигнало до ограничаване правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво нарушение е санкционирано, тъй като дължимото правило за поведение се съдържа именно в нормата на чл.126 от ЗДвП, която е нарушена, а санкционната разпоредба, включваща в себе си хипотеза и санкция, предвижда при какви условия за неспазване на правилото за поведение се налага наказание, от какъв вид и размер е наказанието, което следва да бъде наложено на нарушителя. Разпоредбата на чл.185 от ЗДвП е общата санкционна норма, която се явява съответна на нарушената в случая обща правна норма, тя предвижда по-ниско по размер наказание, поради което прилагането й не лишава нито лицето да разбере за какво е санкционирано, нито влошава неговото положение, тъй като на нарушителя се налага глоба в размер по-нисък от първоначално наложения.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. И двата акта са съставени от компетентни лица, като доказателство за това е приложената заповед №8121з-162/02.12.2021 г. – заверено копие. Нарушението се установява въз основа на документи, поради което и не е необходимо измерване на масата на ППС с технически средства, а оттам и правомощия на органи с друга материална компетентност. Именно за това посочената разпоредба борави с термина „допустима маса“, която се установява, проверява именно от съпровождащите МПС и товара, който превозва, документи. Както се отбеляза вече в случая се ангажира отговорност за нарушаване на общото правило на чл.126 ЗДвП, при превоз на товари, свързано е с гарантиране безопасността на движението, а не се 3 нарушават специфичните норми относно извънгабаритни или тежки ППС, с обект на защита правилната експлоатация на пътищата и пътните съоръжения, контролът за чието спазване действително е предоставен на други органи.

При този изход на делото и при направено искане от страна на жалбоподателя следва в тежест на ответната страна да се присъдят и сторените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, по съразмерност в съответствие с уважената част на претенцията на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН. Строените разноски се присъждат по реда на АПК. По делото са представени договори за правна защита и съдействие в производствата пред първата и касационната инстанция в общ размер от 1200 лв. или по 400 лв. за всяка инстанция и за двете нарушения . Предмет на разглеждане в настоящото производство се явява едното нарушение по чл.126 от ЗДвП, поради което и следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за това нарушение / в останалата част по отношение на нарушението по чл.137а от ЗДвП наказателното постановление е влязло в законна сила/ . От друга страна ответната страна е оспорила адвокатския хонорар с писменото становище по повод подадената жалба. С оглед постановеното междувременно решение на СЕС, ІІ с., от 25.01.24 по дело C-438/22, съгласно което Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е нищожна като нарушаваща забраната по чл.101 §1 ДФЕС, „националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение“, включително и в случаите, когато „предвиденото в тази наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги“. Поради това и с оглед насоките, дадени в цитираното решение, подходът следва да е конкретен, съдът трябва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства. Съдът прие, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, производствата пред всяка една от съдебните инстанция са приключили бързо в рамките на максимум две съдебни заседания, изложените съображения, според които се иска отмяна на наказателното постановление са едни и същи във всяка инстанция, поради което и според съда присъждане на адвокатско възнаграждение в общ размер от 300 лв./по 100 лв. за всяка инстанция/, се явява справедливо, в съответствие със защитения интерес, извършената работа и оказаната правна защита и съдействие. Сторените по делото разноски, представляващи пътни разходи, заплатени на разпитания по делото свидетел , в размер на 10 лв. се определят по реда на НПК на основание чл.84 от ЗАНН, но следва да се възложат в тежест на жалбоподателя на основание чл.143, ал.3 от АПК, тъй като оспореният акт не е бил отменен, нито производството по делото е било прекратено.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

4

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №**** г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на Л. В.

В. от гр. ****, ж.к. ****, ЕГН ********** за нарушение на чл.126 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма от чл.177, ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата в чл.185 от Закона за движение по пътищата и НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба“ от 500 лв. на 20 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Л. В. В. от гр. ****, ж.к.

****, ЕГН ********** сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Л. В. В. от гр. ****, ж.к. ****, ЕГН ********** да заплати сумата от 10 лв., представляващи изплатени пътни разходи на явилия се по делото свидетел, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив.

В останалата част наказателното постановление е влязло в законна сила.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.