Определение № 322 от 28.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 322 гр. Велико Търново, 28.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Еманоел Вардаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20234100500227 по описа за 2023 година

Производство по чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№2464/29.07.2022г. от страна на “Топлофикация София” ЕАД с ЕИК:831609046, представлявано от Изп.директор Александър Александров и Председател на УС Ивайло Ив.Епитропов(чрез юрисконсулт Р. П.) по гр.дело№565/2022г. на РС-Павликени против

Определение№473/16.12.2022г., с което е прекратено производството по гр.дело№565/2022г. на РС-Павликени и е обезсилена Заповед№211/07.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.дело№391/2022г. на РС-Павликени.

Жалбоподателят счита определението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Първоначално било депозирано заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М. И. П. и П. И. Николова. Издадена била заповед за изпълнение на парично задължение, която е била връчена на длъжниците. В законоустановения срок постъпват възражения от длъжниците по реда на чл.414 от ГПК, като РС-Павликени е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането. Процесуален представител на дружеството депозира искова молба в едномесечния срок, която съдебният състав счита за нередовна и оставя без уважение с указания.

Видно от петитума на исковата претенция, сумите изцяло кореспондират с издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Доколкото за процесния период имало плащания от длъжниците(сторени със закъснение), за длъжниците възниква задължение за мораторна лихва върху вече платената главница. Депозирал молба с уточнения относно лихвите за забава: сумата 267.70лв. - лихва за периода: 03.03.2020г.-28.02.2022г.: -върху платена главница за ТЕ за периода от м.04.2019г. до м.10.2019г. в размер на 165.12лв., се дължи лихва в размер на 31.72лв.; -лихва за периода: 15.01.2020г.-27.04.2022г. върху незаплатена главница за потребена, но незаплатена ТЕ за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г. в общ размер на 1398.30лв. се дължи лихва в размер на 235.98лв., както и сумата 6.40лв. лихва за периода: 03.03.2020г.-28.02.2022г. върху платена главница за ДР за периода от 10.2019г. до 11.2019г. в размер на 9.60лв. се дължи сумата 1.35лв. В исковата молба били заведени 4 иска(2 главни и 2 акцесорни). При неизпълнение на указание на 1 съдията по отношение на един или на няколко иска и то не главни, следвало производството да се прекрати само в частта на неизпълнените указания, а не в цялост с оглед самостоятелността на исковете претенции. Нередовността на претенцията за лихви можело да се отстрани в съдебното заседание. Счита, че ищецът-заявител проявил добросъвестност в процесуалното си поведение с цел - своевременното и точно изпълнение на дадените от съда указания, но доколкото съдебният състав е счел, че не са в цялост, не е следвало да прекратява производството, а да предостави последна процесуална възможност за отстраняване на нередовностите по исковата претенция.

Моли да бъде отменено Определение№473/16.12.2022г., с което е прекратено производството по гр.дело№565/2022г. на РС-Павликени, като неправилно и незаконосъобразно.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК пред РС-Павликени е било образувано ч.гр.дело№392/2022г. и е била издадена Заповед№278/05.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на “Топлофикация София”ЕАД против М. И. П. и П. И. Николова за всеки от двамата по: сумата 699.15лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия/ТЕ/ за периода:

01.11.2019г.-30.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г., до окончателното изплащане на вземането и 133.85лв. - мораторна лихва за забава за периода: 03.03.2020г.-28.02.2022г., върху платена главница за периода: 01.04.2019г.-30.10.2019г., включваща и лихва за периода:

15.01.2020г.-27.04.2022г. върху главница за периода: 01.11.2019г.-30.04.2021г., както и суми за дялово разпределение, както следва: 14.40лв. - главница за периода: 01.12.2019г.-28.02.2021г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 3.20лв. мораторна лихва за периода 03.03.2020г.-28.02.2022г. върху платена главница за периода от 01.10.2019г. до 30.11.2019г., включваща и лихва за периода: 31.01.2020г.-27.04.2022г. върху главница за периода: 01.12.2019г.-28.02.2021г., като претендираме и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение; 84.02лв. – разноски в заповедното производство(ДТ и адв.възнаграждение). Длъжниците са депозирали възражение в срока по чл.414 от ГПК. С Разпореждане от 31.08.2022г. РС-Павликени е указал на заявителя “Топлофикация София”ЕАД, че в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане може да предяви против длъжниците искове за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение.

По описа на РС-Павликени е образувано гр.дело№565/2022г. по предявени от страна на “Топлофикация София” ЕАД с ЕИК:831609046, представлявано от Изп.директор Александър Александров и Председател на УС Ивайло Ив.Епитропов, против М. И. П. с ЕГН**********, с адрес: гр.София-1233 Общ.Сердика ж.к.„Банишора“ бл.26 вх.А ет.XIV ап.115 и П. И. Н. с ЕГН**********, с адрес: гр.София-1233 Общ.Сердика ж.к.„Банишора“ бл.26 вх.А ет.XIV ап.115, искове по чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.150 от ЗЕ ввр. чл.32 ал.1 от ОУ за продажбата на топлоенергия за битови нужди от „Топлофикация София“АД и чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД, за сумата 1398.30лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия/ТЕ/ по отношение на имот с адрес: гр.София-1233 Общ.Сердика ж.к.„Банишора“ бл.26 вх.А ет.XIV ап.115 за периода: 01.11.2019г.30.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г., до окончателното изплащане на вземането; сумата 267.70лв. - мораторна лихва за забава за периода: 03.03.2020г.- 28.02.2022г., върху платена главница за периода: 01.04.2019г.-30.10.2019г., включваща и лихва за периода: 15.01.2020г.27.04.2022г. върху главница за периода: 01.11.2019г.- 30.04.2021г., както и суми за дялово 2 разпределение, както следва: 28.80лв. - главница за периода: 01.12.2019г.-28.02.2021г, ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането; сумата и 6.40лв. мораторна лихва за периода: 03.03.2020г.-28.02.2022г. върху платена главница за периода:

01.10.2019г.-30.11.2019г., включваща и лихва за периода: 31.01.2020г.-27.04.2022г., върху главница за периода от 01.12.2019г.-28.02.2021г., при квоти, както следва: -М. И. П. - сумата 699.15лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия/ТЕ/ за периода:

01.11.2019г.-30.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г., до окончателното изплащане на вземането и 133.85лв. - мораторна лихва за забава за периода: 03.03.2020г.-28.02.2022г., върху платена главница за периода: 01.04.2019г.-30.10.2019г., включваща и лихва за периода:

15.01.2020г.-27.04.2022г. върху главница за периода: 01.11.2019г.-30.04.2021г., както и суми за дялово разпределение, както следва: 14.40лв. - главница за периода: 01.12.2019г.-28.02.2021г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 3.20лв. мораторна лихва за периода 03.03.2020г.-28.02.2022г. върху платена главница за периода от 01.10.2019г. до 30.11.2019г., включваща и лихва за периода: 31.01.2020г.-27.04.2022г. върху главница за периода: 01.12.2019г.-28.02.2021г., като претендираме и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение; П. И. Николова–П.а – сумата 699.15лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия/ТЕ/ за периода:

01.11.2019г.-30.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г., до окончателното изплащане на вземането и 133.85лв. - мораторна лихва за забава за периода: 03.03.2020г.-28.02.2022г., върху платена главница за периода: 01.04.2019г.-30.10.2019г., включваща и лихва за периода:

15.01.2020г.-27.04.2022г. върху главница за периода: 01.11.2019г.-30.04.2021г., както и суми за дялово разпределение, както следва: 14.40лв. - главница за периода: 01.12.2019г.-28.02.2021г., ведно със законната лихва от 16.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 3.20лв. мораторна лихва за периода 03.03.2020г.-28.02.2022г. върху платена главница за периода от 01.10.2019г. до 30.11.2019г., включваща и лихва за периода: 31.01.2020г.-27.04.2022г. върху главница за периода: 01.12.2019г.-28.02.2021г., като претендираме и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Не е била внесена ДТ по сметка на РС-Павликени.

Първоинстанционният съд е констатирал нередовност в исковата молба, kaто с Разпореждане№1014/16.11.2022г. е дал подробни указания на ищеца, за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, kaто представи доказателства за внесена по сметка на РС-Павликени ДТ по предявените искове в общ размер на 34.03лв., както и да уточни характера и начина на формулиране на претенциите си за лихви, като първоинстанционният съд е указал на ищеца и последиците от неизпълнение в срок и в цялост на дадените в мотивната част на същото указания. Съобщението, ведно с разпореждането е получено от ищеца на 30.11.2022г. В деловодството на РС-Павликени е постъпило становище с вх.№3949/09.12.2022г. от страна на дружеството-ищец(становището е изпратено по пощата с писмо с пощенско клеймо от 08.12.2022г.). С Определение№473/16.12.2022г. съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по гр.дело№565/2022г. на РС-Павликени.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК ввр.чл.129 ал.3 от ГПК.

Същата е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 от ГПК(в т.ч. и с внесена ДТ) от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима. Ето защо тя следва да се разгледа по 3 същество.

Заповедното производство представлява изключение от общия ред за принудително реализиране на престации чрез осъдително исково производство. Целта на самото производство(всъщност правният интерес), инициирано от заявителя чрез подаденото заявление, е при наличие на издадена и необезсилена заповед за изпълнение е кредиторът-заявител да търси защита с достигане крайната цел – издаване на изпълнителен лист, след влизане в законна сила на заповедта за изпълнение(същата да придобие изпълнителна сила), защото заповедта за изпълнение съставлява изпълнителен титул, признаващ правото на принудително изпълнение. Тъй като изпълняемото право не е установено със сила на присъдено нещо, в това исково производство следва да се провери, както допустимостта на иска, така и съществуването на материалното право.

В тази връзка, предявени са искове в срока по чл.415 ал.1 от ГПК, след подадено възражение от длъжниците, също в срока по чл.414 от ГПК. Следователно, налице са изискуемите предпоставки за предявяване на специалния установителен иск/искове.

Уреденият в чл.7 oт ГПК основен принцип в гражданския процес задължава съда да информира страните във връзка с предоставените им от закон процесуални права и задължения, а това включва и уведомяване за последиците от неизпълнение на конкретни указания . Следва да се подчертае, че съдът дължи произнасяне и защита в рамките на заявеното от искане в исковата молба и по начина, който е поискан от ищеца. С оглед на това, първоинстанционният съд при извършената служебна проверка е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК и е дал указания отстраняване на нередовностите в едноседмичния срок по чл.129 aл. 2 от ГПК с Разпореждане№1014/16.11.2022г., указвайки последиците на ищеца, съобразно чл.129 ал.3 от ГПК. В изпълнение на задълженията си и в предоставения му едноседмичен срок дружеството-ищец е депозирало становище с вх.№3949/09.12.2022г. от страна на дружеството-ищец(становището е изпратено по пощата с писмо с пощенско клеймо от 08.12.2022г.) за поправка на нередовностите на исковата молба. Съобразявайки датата на получаване на съобщението с разпореждането(30.11.2022г.), първоинстанционният съд е отчел, че указаният срок за отстраняване нередовностите, съобразно разпоредбата на чл.129 ал.2 от ГПК е изтекъл на 07.12.2022г.(сряда-работен ден), докато внесеното от ищеца становище е от 09.12.2022г.(изпратено по пощата с писмо с пощенско клеймо от 08.12.2022г.).