Решение № 13969 от 15.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13969 гр. С, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20221110123492 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от Г. А. М., ЕГН **********, И. А. М., ЕГН **********, А. Г. М., ЕГН ********** и Л. Т. М., ЕГН ********** против „.............“ АД, ЕИК .......... осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сума в общ размер 45000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от увреждане на здравето на ищците, настъпило на 07.01.2017 г. от застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен риск, като сумите се претендират по следния начин: ответникът да заплати на Г. А. М.

20000,00 лева, на И. А. М. – 10000,00 лева, на А. Г. М. – 10000,00 лева и на Л. Т. М. – 5000,00 лева.

Ищците излагат твърдения, че на 07.01.2017г. около 16.00 часа при пътуване в посока от Б към С след антените на възвишението на изхода на Б се случило ПТП между управлявания от А. М. лек автомобил „.....“ с рег. № ......., и лек автомобил. „........“ с рег. № .........., с водач к б К и собствен на К С П. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП с пострадали лица от органи на ОДМВР. Излага се, че вина за настъпилото ПТП е имал водачът на лек автомобил „........“ с рег. № .........., който към датата на събитието е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника. След произшествието Г. А. М., И. А. М. и Л. Т. М. били закарани в МБАЛ Б, а в последствие в спешния център бил докаран и водачът на автомобила - баща и съпруг на останалите – А. Г.

М.. На всеки от ищците било направено образно изследване. В резултат на ПТП-то Г. А. М. претърпяла разкъсно – контузна рана на челото, лечението на която продължило повече от шест месеца , както и силен стрес и шок от преживяното, което е имало отражение в емоционалното й състояние за повече от една година. При тези данни претендира да й се заплати обезщетение в размер на 20000,00 лева. За претърпени от И. А. М. болки и страдания, изразяващи се в главозамайване, ускорен пулс, изменение на кръвното налягане, умора, приповдигнато емоционално състояние и страх да управлява автомобил за период над една година се претендира от ответника да заплати сумата от 10000 лв. като обезщетение. Ищецът А. Г. М. поддържа, че в резултат на произшествието е претърпял удар в дясната страна, вследствие на което е преживял болки и стрес , като не е бил в състояние да ходи на работа, за което е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за един 1 месец. Посочва, че макар да не се е възстановил от удара е продължил да ходи на работа и шофира служебния автомобил с болки в крайниците за период от шест месеца. Твърди, че цялостното му възстановяване е продължило около една година. През цялото време страдал и за това, че именно той е причинил увреждане на децата и съпругата, както и че децата му не са имали възможност да заминат за чужбина, където работели. За обезщетяване на тези болки и страдания претендира сумата от 10000,00 лева. Ищцата Л. Т. М. посочва, че вследствие на произшествието е получила главозамайване и липса на равновесие в продължение на една година. Ползвала отпуск по болест, но само за един месец, тъй като се страхувала да не загуби работата си. Изпитвала страх да се вози, страдала заедно с децата си за техните увреждания, чувствала се емоционално натоварена. За претърпените от нея болки и страдания претендира заплащане на обезщетение в размер на 5000,00 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който последният признава наличието на застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП по отношение на лек автомобил „........“ с рег. № ........... От страна на ответника не се оспорва и това, че застрахователното дружество е било сезирано извънсъдебно за заплащане на търсените с настоящата искова молба обезщетения съгл. чл.498, ал.1 КЗ, но се оспорва твърдението, че възникналото ПТП е по вина на водача на този автомобил; оспорва се механизма на възникване на ПТП, причинно – следствената връзка между събитието и твърдените увреждания. Навежда доводи за наличие на съпричиняване. Оспорва ищците да са претърпели телесни увреждания от процесното ПТП и съответно не са търпели болки и страдания. В условията на евентуалност исковете се оспорват и досежно предявения размер като несправедлив, с оглед вида и характера на вредите. Ответникът прави и възражение за изтекла погасителна давност по чл. 378 КЗ. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответното дружество. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД (противоправно деяние, което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди), пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.

Безспорно се установява по делото, че процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие по сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на водача, управлявал лек автомобил „........“ с рег. №........... Това обстоятелство се установява и от отразеното в констативния протокол за ПТП рег. №348р-183 от 08.01.2017 г. по описа на ОД на МВР гр. К, който в тази част се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му. Признатият и от ответника факт за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" сочи, че отговорността на водача е покрита от ответника, поради което последният дължи заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от ищците вреди при наличие и на останалите предпоставки за това. Установява се, че ищецът е депозирал молба при ответното дружество за определяне и заплащане на застрахователно обезщетение.

От приетия по делото констативен протокол за ПТП рег. №348р-183 от 08.01.2017 г. по 2 описа на ОД на МВР гр. К и план – схема се установява, че на 07.01.2017 г. около 16,30 часа на път Е79 при км 355+900 часа в посока от гр. Б към гр. С водачът на лек автомобил „........“ с рег. №.......... – к б К движейки се с несъобразена с пътните условия скорост губи контрол над управляваното от него МПС, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в лек автомобил „.....“ с рег. № ................, управляван от А. Г. М., който също се е движел по път Е79 с посока от гр. Б към гр. С като ударът е настъпил в лентата за движение на лек автомобил „.....“ с рег. № ................. Независимо от наведените от страна на ответника възражения за липса на обвързваща съда доказателствена сила на протокола за ПТП в частта на отразения механизъм на произшествието, съставената към него план – схема на ПТП е подписана и от двамата участници в инцидента, от което съдът приема, че същите са се съгласили с така очертания механизъм на ПТП. Ответникът, чиято бе доказателствената тежест не установи в процеса различен от описания в протокола механизъм, респ. действия с които водачът на лек автомобил „.....“ с рег. № ................ да е допринесъл за настъпването на произшествието.

Съвкупната преценка на доказателства налага извод, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на лек автомобил „........“ с рег. №.........., който не е съобразил скоростта си на движение с атмосферните условия, които видно от схемата към протокола за ПТП са били облачно и заснежено – обработено, с което е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, както и това, че не е контролирал непрекъснато управлявания от него лек автомобил. Установено е по делото, че спрямо виновния водач е било взето административно отношение със съставянето на АУАН №981131, серия Г от 08.01.2017 г. При това положение съдът намира поведението на водача на лекия автомобил за противоправно, в колизия с общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди другимо и виновно, в нарушение на правилата по ЗДвП, според които е следвало да продължи движението си направо по пътя без да навлиза неправомерно в лентата за насрещно движение. От страна на ответника не бяха представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Също от констативния протокол за ПТП се установява, че пострадала от ПТП е Г. А.

М., която е била настанена в МБАЛ Б с контузия на главата, като от приобщените медицински документи се установява, че същата е има разкъсно – контузна рана на челото.

Приета е била в хирургично отделения на МБАЛ Б на 07.01.2017 г. и след извършена оперативна интервенция е изписана на 11.01.2017 г. с окончателна диагноза „комоцио церебри, вулнус лацеро контузум регио фронталис“. При направените образни изследвания не са установени травматични промени на главата, в областта на костите на гръдния кош, както и в областта на паренхимните коремни органи. Не са визуализирани патологични промени на структурите на главния мозък. Задната черепна ямка – малък мозък, стволови отдели и околостволови цистерни са били без изменения. Според приетата по делото епикриза №242/32 от 11.07.2017 г. на Г. А. М. под влияние на приложената лекарствена терапия е настъпило подобрение на общия и локалния статус Лицето е изписано от болничното заведение с предписани медикаменти за лечение и без необходимост от уреждане на временна неработоспособност.

От приобщените листове за преглед на И. А. М. и Л. Т. М. се установява, че те са били приети в ЦСМП при МБАЛ Б на 07.01.2017 г. и двамата са били с пъровначална диагноза „контузио торацис“ като са им назначени образни изследвания. От проведените на 07.01.2017 г. образни изследвания е видно, че при И. А. М. и Л. Т. М. не се установяват травматични промени в областта на мозъчния паренхим, вентрикулната система, субарахноидалните пространста и черпните кости. Не са установени травматични промени в областта на белия дроб, корема, малкия таз и в гръбначните прешлени. Видно от болничен лист №Е20167618173/09.01.2017г. ищецът И. А. М. е бил временно неработоспособен за времето от 09.01.2017 г. до 13.01.2017 г. поради изкълчване на коляното, за което му е бил определен домашен режим на лечение. Според представените болнични листове с №Е20167479727/10.01.2017 г. и №Е20167479733/13.01.2017 г. ищцата Л. Т. М. също е ползвала отпуск поради временна неработоспособност за времето от 09.01.2017 г. до 20.01.2017 г. поради заболяване с диагноза е „остра инфекция на горните дихателни пътища 3

– неуточнена“ и „остър бронхит“, за което й е бил определен домашен режим на лечение.

След направено образно изследване на А. Г. М. в МБАЛ – Б на 07.01.2017 г. не са установени травматични промени в областта на Рьо графираните прешлени. За времето от 09.01.2017 г. до 13.01.2017 г. ищецът А. Г. М. също е ползвал отпуск поради временна неработоспособност видно от приобщения болничен лист №Е20167479722/09.01.2017 г., според който диагнозата е „изкълчване на друга и неуточнена част на раменния пояс“.