Определение № 3072 от 06.12.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3072 гр. Бургас, 06.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20242100501833 по описа за 2024 година

Депозирана е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК 203670940, гр.София против Заповед за изпълнение №3687 от 29.10.2024 г. постановено по ч.гр.д.

№7360/2024 г. на РС – Бургас в частта , с която е отхвърлено заявлението за сумата от 203.58 лв. – мораторна лихва.Акта се оспорва като неправилен и незаконосъобразен. Според страната съдът е излязъл извън правомощията си коментирайки клаузата за неустойка.

Съгласно т.3 от чл.411 от ГПК съдът отказва издаването на заповед за изпълнение когато искането се основава на неравноправна клауза в договор , сключен с потребител. Съобразно този текст става ясно , че проверката за съответствие на искането с нормата на закона се отнася само до тези клаузи , на които се основава искането.Съдът няма задължение да следи за всички нищожни клаузи на договора. Според жалбоподателя съдът също така погрешно е приел , че са нарушени чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК. В процесния договор са посочени годишният лихвен процент, годишният процент на разходите, общата сума дължима от потребителя. Жалбоподателят иска от съда да отмени разпореждането в обжалваната част и да разпореди издаването на заповед за изпълнение за оспорените суми.

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

Гр.д.№7360 по описа на РС – Бургас за 2024 г. е образувано по заявлението на основание чл.410 от ГПК на „Агенция за събиране на вземания „ЕАД против К. М. М., ЕГН ********** , от гр.Б. за събиране на вземания – главница – 350.07 лв., лихва за забава – 203.58 лв. законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, както и разноските.

Съдът е постановил заповед №3687 от 29.10.2024 г. като е уважил искането за главницата , законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда и разноски в размер на 47.42 лв. Отхвърлено е искането за мораторната лихва от 203.58 лв. – съдът е посочил, че искането се основава на договор за потребителски кредит , който е 1 недействителен съгласно чл.10 а, чл.11 ал.1 т.10 във вр. С чл.19 ал.1-4 чл.22 и чл.23 от ЗПК и потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита , респ. – неплатения остатък. Посочено е ,че договорът се подчинява на режима , установен със ЗПК , но е сключен в размер с целта на чл.2 от ЗПК , при неизгодно за потребителя условие , което икономически по – силната страна е наложила – предоставяне на невъзможно обезпечение , неизпълнението на което в крайна сметка да доведе до заплащането на неустойката по чл.11 от договора. Тя всъщност е част от възнаграждението за предоставения кредит, умишлено обособена като отделно вземане, привидно условно , с цел заобикаляне ограничението на чл.19 ал.4 от ЗПК , установяващ лимит на годишния процент на разходите / ГПР/. Тази неустойка изначално е известна и изначално дължима , понеже разсроченото й плащане е изключено в погасителния план към договора за заем още при сключването му- т.е. – фактически е дължима не при неизпълнение на определено задължение и за да обезщети евентуални вреди , а да доведе до недопустимо увеличение възнаграждението на кредитора. Но съгласно §1т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита“ са всички разходи по кредита , които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Т.нар.

„неустойка“ не фигурира в общите разходи на потребителя , макар стойността й поради нейната изначална дължимост да е пряко свързана с кредита и да се отразява правопропорционално на стойността на ГПР , респ. – на общите разходи по кредита – настоящи или бъдещи като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19 ал.1 от ЗПК и §1 т.1 и т.2 от ДР на ЗПК. Поради изначалната недействителност на договора потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита , респ. – неплатения остатък/ в т.ч. без договореното възнаграждение , чиято дължимост е обусловена от валиден договор/ ведно със законната лихва , начиная от поставянето му в забава с подаване на заявлението до окончателното плащане.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Частната жалба отговоря на изискванията, въведени в чл. 275 от ГПК. Поради това, същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Според чл. 3, б. "и" от Директивата, "годишен процент на разходите" означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е 2 приложимо, включително разходите, посочени в чл. 19, § 2.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Според чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. При изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; разходите, които са различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит; разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Според чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от закона. Последицата от тази недействителност е разписана в чл. 23 – когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В настоящия случай е безспорно установено, че е сключен договора за потребителски кредит със „Сити Кеш“ООД за сумата от 400 лв. Вземането от длъжника К. М. е прехвърлено с договор за цесия от 14.06.2023 г. като понастоящем вземането се претендира по делото от кредитора – цесионер. В чл.11 от договора е предвидено , че ако в срок от три дни от сключването на договора не предостави обезпечението по чл.5 от договора дължи неустойка. Кредиторът, в случая икономически по-силната страна по договора е наложила условията си , които в случая са непосилни / предоставянето на обезпечения в тридневен срок – банкова гаранция , поръчители/ на заемателя, който се явява икономически послабата страна.Клаузата е безспорно неравноправна. Самата неустойка не е включена и в общите разходи на потребителя.

Според § 46 от решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, „ общите разходи по кредита на потребителя“ попадат в обхвата на общите разходи по кредита и в ГПР. Според § 55 от решение СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, когато кредиторът посочи в договора ГПР, който не включва всички разходи, понася санкция, която го лишава от правото му на лихви и разноски. Тази санкция отразява тежестта на нарушението и има възпиращ и пропорционален характер. В § 56 от решението е посочено, че когато в договора за 3 потребителски кредит е посочен ГПР, който не включва всички разходи, предвидени в чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48, разпоредбите на чл. 10, § 2, б. "ж" и на чл. 23 от Директивата допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяваното на неговата нищожност да води единствено до връщане на предоставената в заем главница.

В решението се казва още, че чл. 3, § 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на потребителя да отложи или разсрочи плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че потребителят ще се възползва от тази възможност, може да има неравноправен характер, когато тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.. При това положение, изводът на районния съд, че клаузата, е неравноправна, е правилен и обоснован- т.нар.“неустойка“ не фигурира в общите разходи на потребителя.

Разпореждането в частта, в която е отхвърлено заявлението на дружеството да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК за 203.58 лв. мораторна лихва е правилно. Изложеното дотук, обоснова извод, че договорът не съответства на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и се явява недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. След като договорът е недействителен на посочените основания, приложение следва да намери разпоредбата на 23 от ЗПК, според която в този случай кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита без лихвите и другите разходи. Законната лихва е дължима на основание чл. 86 от ЗЗД и правилно е присъдена, считано от датата на подаване на заявлението, от която дата длъжникът следва да се счита поканен.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА заповед за изпълнение № 3687/29.10.2024 г., издадена от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 7360/ 2024 г. по описа на РС - Бургас в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК 203670940 да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника К. М. М. , ЕГН ***** , от гр.Б. за заплащане на следната сума: 203.58 лв. – представляваща мораторна лихва.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5