Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 26.08.2019, Районен съд - Берковица

Съд
Районен съд - Берковица
Дело
307/2018
Подписан
26.08.2019
В сила
17.09.2019

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА,

26.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД гр.Берковица……………III състав,гражданска колегия в публично заседание на 15 май……………………………………………… през две хиляди и деветнадесета година……......……………………………в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА при секретаря Св. Петрова………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 307 по описа за 2018 г………………....……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по иск за делба на наследствен недвижим имот с правно основание чл.69 ЗН и преюдициален за делбата иск по чл.30 от ЗН и се намира във фазата по допускане на делбата в производство по чл. 344, ал.1 ГПК.

Предявен е иск от С. АЛЕСКАНДРОВА С. ***, по който е конституиран като ответник И.А.С. ***.

Ищцата твърди в исковата си молба, че е наследница по закон на Александър Т. ***, починал на 01.02.2018 година. Ответникът И.А.С. *** е син от втори брак на починалия им баща - общ наследодател.

До смъртта на баща им й било известно, че той е придобил поземлен имот и е построил двуетажна жилищна сграда в гр. Вършец, ***, където живеел до смъртта си заедно с втората си съпруга Катинка Георгиева С.. След смъртта на баща й ищцата се опитала да проведе разговор с брат й И.С., който живее и работи в гр. Кърджали, за уреждане на въпроса с наследството на баща им. Той обаче отказал категорично да разговаря и дори се укривал от нея. Това му поведение я принудило да извърша проверка в Службата по вписванията при РС-Берковица и в Община -Вършец и установила, че недвижимото имущество притежавано приживе от баща им в режим на Съпружеска имуществена общност, а именно 1/2 и.ч. от парцел 23, квартал 118, планоснимачен номер 51, по плана на гр. Вършец, кв.Заножене, целия парцел от около 800 кв.м., ведно със западния двуетажен близнак е било прехвърлено чрез безвъзмездна сделка - дарение, от баща им и майката на синът им И.А.С. – неин брат и ответник, с НА 504,том 1,per.№2924,дело№ 505 от 30.11.1999 год. на Нотариус О. *** действие - РС-Берковица. Установила, че към датата на откриване на наследството на баща им Александър С., той не е притежавал друго недвижимо имущество.

От извършена справка в Община-Вършец."Местни данъци" установила, че към момента на смъртта му баща й е притежавал и лек автомобил - марка „Рено", модел „Меган", регистрационен номер М 69-36 ВС, придобит на името на баща й през 2013 година. Автомобилът се ползвал след придобиването му от ответника И.С. *** и до момента. От това движимо имущество, стойността на което следва да се включи в наследствената маса, тя също притежава наследствена част и има право да поиска делба.

Поради прекъсната връзка с ответника, тя няма информация и не може да посочи друго имущество, което да се включи в наследствената маса.

С извършването на горепосочената сделка за дарение на притежаваната идеална част от посочения недвижим имот - парцел и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда от баща й в полза на брат й е накърнено правото й да получа своята запазена част от наследството му, което поражда правния интерес от завеждане на настоящето дело.

Твърди, че в хода на установяването и събирането на доказателствата по Исковата молба установила, че е била извършена и делба на процесния подарен имот на ответника, приключила на 25.04.2018 год., като са обособени следните имоти изключителна собственост на ответника: Поземлен имот с площ по док.-436 кв.м.,с идентификатор *** и Сграда с площ по док.-63,000 кв.м,- с идентификатор *** - двата имота с административен адрес: гр.

Вършец, ***А, общ.Вършец, обл. Монтана. Тази делба е преустановила съсобствеността върху целия парцел, от който е била дарена и.ч. и са определени нови идентификатори на имотите.

При тази фактическа обстановка тя притежава съответната част от наследството на починалия й баща и правото да поиска делба на наследството. Искът й за делба обаче предпоставя преюдициално разрешение на спор за възстановяване на запазената й част от наследството върху недвижимите имоти, които са били дарени на ответника с посочения Нотариален акт. В наследствената маса на починалия й баща попада 1/2 ид.част от дарения недвижим имот в гр. Вършец, ***А. Съответно стойността на запазената част от имота е 1/4 ид.част, тъй като баща й е оставил съпруга и две деца, съгласно чл. 29,ал.З от ЗН. Поради това запазената й част от недвижимия имот, която иска да бъде възстановена съставлява 1/8 ид.част от правото на собственост върху целия недвижим имот изключителна собственост на ответника. След като бъде попълнена наследствената маса оставена от баща й, моли да бъде извършена и делба на наследството при съответните квоти от него.

Моли да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът И.А.С. взема становище по предявения иск.

Счита така предявените искове за недопустими и неоснователни. Исковете се явяват недопустими, тъй като за ищцата е налице липса на правен интерес от водене на делото по така предявеният иск с правно основание чл.30, ал.1 и чл.341 и сл. от ГПК. Ищцата не е обосновала правния си интерес, което е предпоставка за допустимост и не сочи доказателства за наличието на съсобственост, за да е допустимо производството по делба. Счита, че иска по чл.30, ал.1 от ЗН не може да бъде съединен респ. разгледан в едно произвдоство с иска по чл.341 и сл. от ГПК, тъй като производството по чл.341 от ГПК е специално производство трифазно, в което страните са съделители/съсобственици на недвижим имот или движими вещи към датата на предявяване на исковата молба. Съсобствеността следва да е налице към датата на предявяване на исковата молба и следва да е установена с писмени доказателства сочещи съсобственост. Наличието на института съсобственост към датата на предявяване на исковата молба е условие за допустимост на производството по чл.341 и сл. от ГПК. Ищцата не представя безспорни и категорични писмени доказателства за наличието на съсобственост респ. за притежаваните от нея идеални части, а само обективира твърдения в насока наследствено правоприемство, което не доказва съсобственост.

За наличието на съсобственост между съделителите в производството по делба към датата на предявяване на исковата молба съдът следи служебно. На това основание, счита че производството следва да бъде прекратено, а така предявените съединени искове определени като недопустими.

При хипотезата на допустимост, ответникът счита исковете за неоснователни, тъй като недвижим имот представляващ ПИ с идентификатор № *** с площ 436 кв.м., ведно с построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № *** със застроена площ 63 кв.м. е изключителна негова собственост. Имотът пъвоначално е придобит от майка му Катинка Георгиева С., чрез дарение от нейния баща -Георги П. Лилчев през 1977г. В последствие след надлежна процедура по отчуждаване на имота описан в нотариален акт от 1977г. в полза на държавата, майка му Катинка С. получава като обезщетение за отнетото и по реда на отчуждението дарение друг недвижи имот/ процесния УПИ със задължението да построи сграда в двугодишен срок. На това основание, майка му Катинка С. е била изключителен собственик на недвижимия имот УПИ/дворно място към датата на придибиването му. Ищцата не е наследник на майка му Катинка С., поради което няма как да претендира запазена част от наследство респ. съсобственост върху дворното место.

Относно жилищната сграда: Тя също е изключителна собственост на майка му Катинка С., а от там по силата на наследственото правоприемство и на него. Въпреки, че сградата е строена по враме на брака на майка му с баща му Александър С., то това е направено изцяло със средства и усилия на нейния баща Георги Лилчев. Това е видно от представените фактури за закупени строителни материали и услуги. Баща му Александър С. не е участвал в изграждането на жилищната страда, нито със средства нито с труд или друг способ установяващ принос. Баща му Александър С. няма принос в изграждането на жилищната сграда, поради което тя както и дворното място са изключителна собственост на неговата майка Катинка С.. Дворното място е прибодобито от нея, чрез дарение от нейния баща, а жилищната сграда е построена и изградена макар и по време на брака в режим на СИО, но със изключителни средства и усилия на нейния баща- Георги Лилчев.

Счита, че на това основание, иска по чл.30, ал.1 от ЗН е неоснователен, а от там недопустим и неоснователен е и иска по чл.341 и сл. от ГПК. Делба е допустима само между съсобственици, което в настоящия случай не било така. Отделно от това при обратната хипотеза, ищцата пак не собственик на процесния имот, тъй като този имот ответникът владее и ползва самостоятелно, спокойно и необезспокояван от никого от 1999г.

/повече от осемнадесет години/, там е израстнал, а от 1999г., владее самостоятелно и необезспокояван от никого. Полага грижа на добър стопанин за имота самстоятелно, заплаща дълимите данъц и такса за имота и за този имот е нямал спорове с никого. Това обстоятелство било много добре известно на ищцата още от 1999г. Същата знаела за извършеното в негова полза дарение на недвижимия имот и никога приживе на баща му не се е противопоставяла на това обстоятелство. Едва след неговата смърт през месец февруари 2018г. започнала да проявява имуществени претенции, под предлог че не е знаела за извършеното в негова полза дарение и за осъществяваното от него давностно владение. Това не било така, тъй като нотариалния акт за дарение на недвижим имот от 1999г. е вписан надлежно в службата по вписванията. Ищцата никога не плащала данъци и такси за процесния имот и никога не е живяла в него. Същата още през

2000година е уведомявана лично от ответника, както и от други хора, че в негова полза е извършено дарение на недвижимия имот още през 1999г. Общият им наследодател- техен баща приживе никога не се е противопоставял на това владение предвид ясното му съзнание, че той не е съсобственик на процесния имот и е нямал никакъв принос в придобиването му. Владението му е добросъвестно и е продължило в срок моногократно надвишаващ придобивния давностен срок регламентиран в закона и продължава до сега. Ищцата от своя страна никога не е ползвала този имот и не го е поддържала или свояла.

От доказателствата по делото се установи и не се спори от страните, че двамата имат общ наследодател – Александър Т.С.,***.2018 година. Последният бил техен баща, но двамата не са едноутробни наследници.

По време на брака си с Катинка С. – майка на ответника бил придобит процесния имот и описаното по – горе МПС. Към момента на смъртта на С. в наследствената маса е останал само лекият автомобил.

Ответникът се легитимира като изключителен собственик на недвижим имот – ПИ *** по КК и КР на град Вършец, ведно с построената в същия имот сграда с идентификатор *** – жилищна сграда със застроена площ от 63 квадратни метра на два етажа (идентичен с 1/2 от парцел XXIII в кв.118, пл.номер 51 по регулационния план на град Вършец, ведно със западния двуетажен близнак) – по силата на НА 504, т.I, н.д.505/1999 година на Нотариус О. Каменов и последвала за ПИ делба през 2018 година. Основанието за придобиване на собствеността му е дарствено разпореждане, извършено от родителите му Александър и Катинка.

Праводателите на ответника придобили имота по време на брака си, за който факт между страните липсва спор. Спорен е въпросът дали по отношение на него е приложим режимът на СИО, за да може да бъде коментиран в последствие и въпросът за приложението на чл.30, ал.1 ЗН.

В хода на производството се установи, че ПИ, върху който е построена жилищната сграда е придобит от Катинка С. еднолично, без към него да са приложими разпоредбите на СИО. През 1977 година С. е получила дарение на недвижим имот от своя баща Георги Лилчев (НА 83, н.д.126/1977 година). След реализирана процедура по отчуждаване, през 1978 година Катинка С. получила процесния имот като обезщетение за отчуждения(заедно с трето лице). Именно в този имот е построена двуетажната сграда – западен близнак и сградата е построена по време на брака й с починалия наследодател на страните в настоящото производство.