Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 36 от 20.02.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 411/2023
Вид
Решение № 36
Подписан
20.02.2024
В сила
20.02.2024
Състав
Росица Богданова Савова, Татяна Христова Костадинова, Елисавета Георгиева Деянчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 286 · Търговски закон
  • чл. 287 · Търговски закон
  • чл. 298 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Кюстендил, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20231500500411 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на въззивна жалба от „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от А.В.Д. - Главен изпълнителен директор и М.М. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника адв. Л. Р., срещу решение №683/12.07.2023 г. на Районен съд - Кюстендил, постановено по гр.д.

№230/2022 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС - Кюстендил е отхвърлил като неоснователни предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, против ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „***“ гр. К., искове по чл. 422 от ГПК за установяване, че ответното ТД дължи на ищеца сумата от 26 396.54 лева, от която 6 771.22 лева, представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по договор № ***/23.07.2008 год. за периода от 28.07.2020 год.22.04.2021 год., ведно със законната лихва за забава върху същата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; 17 685.04 лева - неустойка за неизпълнение на договор № ***/23.07.2008 год., ведно със законната лихва за забава върху същата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и 1940.28 лева, представляваща мораторна лихва върху посочените вземания от датата, представляваща ден първи на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението. С решението КнРС е осъдил „***“ ЕАД да заплати на ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „***“, сумата от 3015,00 лв., представляваща сторените от последното разноски по воденето на делото.

Въззивното дружество - ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението в цялост, релевирайки доводи за неговата неправилност поради нарушение на 1 материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения.

Оспорва се като неправилен изводът на районния съд, че след като по делото не бил представен Договор за мобилни услуги №*** от 23.07.2008г. - твърдян в исковата молба и в заповедното производство като основание за възникването на задълженията, то не се установявала дължимост на каквито и да било суми и освен това не било доказано изпълнение на задълженията на ищеца за предоставяне на услуги, както и размера на претенцията.

На тази плоскост се визира трайната съдебна практика относно идентичност в предмета на заповедното и исковото производство.Твърди се, че в исковата молба ищецът е описал подробно вземанията си, включително и чрез процесните фактури и сметки (идентични на тези, описани в т.12 на Заявлението за издаване на заповед), при което се приема, че за ответника и съда не може да има съмнение какъв е предметът на делото, а именно вземания по договор №***, въз основа на издадени фактури и сметки.

Изтъква се, че липсата в заповедта за изпълнение на подробно описание на договорите и приложенията по претендираните суми за услугите или фактът, че заповедният съд е издал заповед за изпълнение, без да укаже на заявителя, че следва да посочи всяка конкретна услуга и приложение/договор въз основа, на който се претендират вземания за нея, не може да вмени във вина на ищеца и същият не следва да понася неблагоприятни последици от действията на заповедния съд.В настоящата хипотеза ищецът не бил лишен от правата по чл. 143, ал. 2 от ГПК, при което се счита, че с исковата молба и уточняващата молба от 19.05.2022г., ищецът не е въвел други основания, а единствено е пояснил претенциите си.

Приема се, че представените по делото рамков договор № *** от 06.07.2013 г. и от 25.09.2013г. представляват цялото споразумение, което урежда правоотношенията във връзка с ползваните от абоната услуги, като всички предишни договори, подписани преди датата на този договор и непрекратени по надлежния ред, стават неразделна част от този договор и се идентифицират с неговия уникален номер („клиентски номер“).

Цитира се т.3.2. от рамковите договори, съгласно която договорът урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана от абоната услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови и други условия на ползване, се описват в Приложения, представляващи неразделна част от договора, а съгласно т. 4.6. от договора от 25.09.2013 г. - договорът е в сила докато е налице действащо приложение или друго споразумение за ползване на услуги, сключено към него. Посоченото уточнение било направено с молба от 19.05.2022г. по делото.

Пояснява се, че в софтуерната система на мобилния оператор датата на първоначално активиране на услуги по договора е 23.07.2008 г. Това обстоятелство било установено и от приетата и неоспорена по делото съдебно- техническа експертиза, където в Приложение №2 е представена извадка от софтуера, от която безспорно се установявало, че първите услуги по договора са активирани на 23.07.2008г. и е посочен и номерът на договора - ID на клиент ***. Останалите услуги по другите партиди били активирани на по- късни дати, но също към ID на клиент ***.

Позовава се на съдебна практика (така в Решение № 2865/01.06.2023г. постановено по в.гр.д. № 2021110509976/2021 по описа на Софийски градски съд), където при идентични обстоятелства - липса на договор от 2003 г. съдът е приел, че макар и да липсват преки доказателства за договорна връзка от 2003 г., то доколкото това не е пряко свързано с предмета на доказване и по-конкретно с процесния период, правоотношението между страните е възникнало на 26.01.2014 г. - датата на представения рамков договор.

Счита се, че неправилно, необосновано и в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е анализирал събраните доказателства в тяхната цялост и взаимовръзка, 2 както и процесуалното поведение на ответника по делото.

Акцентира се и на обстоятелството, че представените по делото процесни фактури също са основание да се приеме съществуването на договорните правоотношения между страните по посочения в исковата молба договор. В тази насока се цитира съдебна практика.

Счита се, че доколкото вещото лице по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза е констатирало, че по - голямата част от процесните фактури (с изключение на 10 от тях, посочени в таблица на стр. 3 и 4 от експертизата) са осчетоводени при ответника и доколкото практиката приема, че осчетоводяването на фактурите е индиция, че ответното дружеството е приело предоставянето на услуги по договора, то вземанията по процесните фактури се явяват изцяло доказани по основание и размер.

Фактурираните електронни съобщителни услуги изцяло съвпадали с активираните през процесния период услуги по представените договори и приложения- обстоятелствосъщо безспорно установено от приетите две експертизи по делото.

От заключението по съдебно- техническата експертиза се установявало, че за процесния период мобилният оператор е изпълнил задълженията си за предоставяне на услугите и същите са били активни, а ограничаването на услугите за определени периоди, е било изцяло по вина на абоната.

Акцентира се на обстоятелството, че месечните такси представляват „абонамент“ и се дължат независимо от ползването/обема и интензитета на ползване и/или неизползването на услугата до датата на прекратяване на договора, въз основа на което се обосновава виждането, че до датата на прекратяване на договора по отделните услуги страните са се намирали във валидно облигационно отношение и за ответника е съществувало задължението да заплаща сумите по процесните фактури.

С оглед изложеното се заключава, че е налице идентичност между представените по делото като доказателства договори и приложения към тях с твърдения в исковата молба договор - основание за претендираните вземания.

За неправилен и необоснован в противоречие със съдебната практика се приема и изводът на съда, че неустойка по договора не се дължи поради нищожност на клаузата на ОУ за прекратяването на договора при забава за плащане повече от 124 дена и липса на изрични писмени изявления за прекратяване на договора.

Пояснява се, че основанието, на което е прекратен договорът, е т.54.12. от Общи условия за взаимоотношенията между „***“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „***“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, съгласно която договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на **, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/ потребителя е продължила повече от 124 дена. В цитираната хипотеза прекратяването настъпвало автоматично и не е обвързано със задължение на мобилния оператор да отправи писмено предизвестие до абоната и/или да го уведомява за прекратяването. Доколкото договорът е сключен при общи условия по смисъла на чл. 298 от ТЗ и същите са задължителни за страните, то се приема, че неприложими са в случая разпоредбите на ЗЗД относно развалянето и прекратяването на договори (чл. 87 и сл. от ЗЗД).Позовава се на практиката на ВКС относно прилагането на чл. 87 от ЗЗД, съгласно която нормата е диспозитивна, т.е. се сочи, че дължимостта на неустойката се следва на основание подписаните договори и приложения към тях, а размерът й бил установен от приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза.

По изложените съображения се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се съдебно - деловодни разноски за двете инстанции.

Препис от въззивната жалба е изпратен на насрещната страна - ответното ОУ „***“ 3 гр. К., което чрез пълномощника адв. С. К. - управляващ съдружник в АД „***.“, депозира отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК.

Изразява се становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли същата да бъде оставена без уважение. Въззиваемото училище поддържа становище за липсата на визираните във въззивната жалба пороци на обжалваното решение. Изтъква, че доколкото Договор № *** от 23.07.2008 г. не е представен като доказателство по делото, въпреки дадените на ищцовото дружество указания, а представените по делото договори и приложения не кореспондират с източника на облигационното правоотношение, заявен от ищеца както в заповедното производство, както и в исковото такова по чл. 422 ГПК, то не се доказва правопораждащата облигационна връзка.

Поддържа се, че всички останали договори и приложения към тях - непрепращащи към Договор № *** от 23.07.2008 г., създават други облигационни връзки между страните - с различно съдържание и представляват отделно основание за претендиране на определено поведение, в това число и при неизпълнение.Пояснява се, че съобразно правната доктрина и съдебната практика предметът на иска, респ. предметът на делото е твърдяното от ищеца право или правоотношение, чиято защита се търси посредством предявяването на иска. На тази база се заключава, че при липсата на каквато и да било обвързаност между представените в исковото производство договори и приложения с източника на облигационното правоотношение - Договор № *** от 23.07.2008 г., исковите претенции се явяват неоснователни.

За неоснователни се приемат и всички останали възражения, досежно съществуването на вземането за претендирания период. Счита се, че дори и представените по делото документи и приети експертни заключения да сочат на наличието на изискуеми вземания у ищеца, то същите са породени от други конкретни юридически факти и ищецът е следвало да се позове именно на тях.

Твърди се некореспондиране на приложените по делото фактури с процесния Договор № *** от 23.07.2008 г. Отделно от това по делото изобщо не ставало ясно приложените към исковата молба 3 бр. договори от 03.05.2017 г., от 18.11.2019 г. и от 06.01.2020 г., анекс от 17.08.2020 г., две приложения № 1 от 17.08.2020 г. и приложение № 2 по какъв начин се обвързват и дали изобщо кореспондират с допълнително посочените договори с №№ М5551341, М5558886, М6306899, М6447395, М6497507 и 00225572. Така изобщо не можело да се установи основанието, на което всъщност се претендира вземането.