Определение № 385 от 20.04.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 385 гр. Перник, 20.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500246 по описа за 2026 година Производството се движи по реда на чл. 278 от ГПК.

Обжалва се пред окръжен съд гр. Перник разпореждане на Брезнишки районен съд регистрационен № 254/ 26.02.2026г., постановено по тяхното частно дело 171 по описа за 2026 година, с което съдът е оставил без уважение заявление с вх. № 700 от 26.02.2026 г. на „Профи 3кредит България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. А. А., с ЕГН: **********, за заплащане на суми, дължими по Договор за потребителски кредит № *** от ***:

Неплатена падежила главница в размер на 1.110.49 евро, дължима от вноска № 11 с падежна дата 01.09.2024 г. до вноска № 24 с падежна дата 01.12.2025 г.;

Неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 357.55 евро, дължимо от вноска № 11 с падежна дата 01.09.2024 г. до вноска № 24 с падежна дата 01.12.2025 г.; Неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 396.15 евро, дължимо от вноска № 11 с падежна дата 01.09.2024 г. до вноска № 24 с падежна дата 01.12.2025 г.;

Неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 594.39 евро, дължимо от вноска № 11 с падежна дата 01.09.2024 г. до вноска № 24 с падежна дата 01.12.2025 г.; Неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 255.65 евро, начислени на 04.04.2024 г.; Лихва за забава в размер на 267.18 евро, дължима от 02.12.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 25.02.2026 г.; Законна лихва от 1 датата на подаване на заявлението в съда – 26.02.2026 г., до окончателното изплащане на задължението и ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Това разпореждане се обжалва от заявителя „ Профи кредит България“ ЕООД,, който излага доводи, че заповедният съд е излязъл извън правомощията си по чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК. Правят се изводи, че не е налице неравноправна клауза в договора , от които завителят черпи права , поддържа се , че са спазени разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК и на чл. 33 от ЗПК, поради което искането до ПОС е да се отмени обжалваното разпореждане и да се разпореди на РС-Брезник да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните вземания с депозираното от тях заявление. Претендират сторените по делото разноски.

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна по делото , при внесена държавна такса,. без нужда от размяна на книжа. Тя подлежи на разглеждане по същество .

След като взе предвид изложените в жалбата доводи и прецени приложените към делото писмени доказателства, Пернишкият окръжен съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното разпореждане е валидно и допустимо.

За да постанови разпореждането, Брезнишкият районен съд е изходил от разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2, предл. 1-во от ГПК и е приел, че по отношение на претендираните суми, договорът за потребителски кредит противоречи на закона 10а, ал.2 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК /за допълните услуги „Фаст“ и „Флекси“/ и заобикаляне закона – чл. 21, чл. 19, ал.4 от ЗПК. Отбелязал е, че неспазването на тези разпоредби води до недействителност на целия договор, в резултат на което остава дължима само главницата /чл. 22 и 23 ЗПК/. Констатирал е, че длъжникът е платил сума , надвишаваща чистата стойност, и отказал да издаде заповед за плащане.

По същество , Пернишкият окръжен съд намира обжалваното разпореждане и за правилно .

Към момента на постановяване на процесното разпореждане, е действала редакцията на чл. 411, ал.2 от ГПК с Дв. бр.11 / 2023г., която норма е процесуална и е влязла в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК, в производството по чл. 410 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Правилен е извода на РС Брезник , че при посочен в договора за заем ГПР в размер на 48.89 %, и невключени в този процент суми за допълнителни услуги „Фаст „ и „Флекси“ , то действителния 2 процент на разходите е много по – висок и нарушава забраната на чл. 19, ал. 4 от Законаза потребителския кредит ( към момента на сключването на договора през 2023г, максимално допустимия от закона ГПР е в размер на 50% ) Районният съд е отбелязал, че клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна, тъй като в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, предмет на споразумението и за които заявителят претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги, са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че след като искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за потребителски кредит с небанкова финансова институция, по силата на който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, то той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК обстоятелство по което заявителят, а в настоящото производство частен жалбоподател не спори. След като е налице нарушение на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит 10а, ал.2 от ЗПК чл. 11, ал.1, т.

10 от ЗПК, то съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, това води до недействителност на целия договор, в резултат на което и с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК, остава дължима само главницата в размер на 3000 лева, която обаче е заплатена според твърденията на самия жалбоподател. С оглед казаното , приложима е нормата на чл. 23 от ЗПК , и доколкото чистата стойност е платена, основание за издаване на заповед за плащане няма .

Предвид горното, настоящата инстанция намира, че частната жалба се явява неоснователна, а разпореждането следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно при условията на чл. 278, ал.4 вр. с чл. 272 от ГПК, тъй като Пернишкият окръжен съд изцяло споделя мотивите на Брезнишкия районен съд.

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане рег. № 254/ 26.02.2026г., постановено по 3 частно гражданско дело № 171 по описа за 2026 година на Районен съд Брезник.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4