Решение № 1080 от 20.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1080 гр. Бургас, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.а при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Боряна Анг. Д.а Гражданско дело № 20222100100371 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод исковата молба на П. Д. П., ЕГН **********, с адрес: *********, подадена чрез адвокат Борислав Янков срещу ответника „ЗАД Далл Богг Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. "Г.М.Димитров" 1, представлявано от Бисер Иванов, Росен Младенов и Живко Колев, с която се иска да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 02.01.2021г., ведно със законната лихва от датата на изтичане на срока за произнасяне по извънсъдебната претенция за определяне и изплащане на застрахователната претенция до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 02.01.2021 година вечерта в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бул. „Тракия“, с посока на движение към бул. „Стефан Стамболов“, е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил „Форд“, модел „Фиеста“, с рег.номер А 7674 МВ, Л. А. П., го е блъснал, докато се е движел по пътното платно, без да намали скоростта.

Твърди се, че автомобилът е застрахован при „ЗАД Далл Богг Живот и Здраве“ АД със застрахователна полица ******* от 12.02.2020 година и валидна до 11.02.2021 година, което в хода на процеса се установи, че не е спорно между страните. В резултат от това ПТП ищецът получил счупване на дясна раменна кост, довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник и счупване с луксация на лява раменна кост, което е довело до затрудняване на движението на левия горен крайник.

С Присъда № 91/15.11.2021 година, постановена по НОХД № 4488/2021 година по описа на Районен съд-Бургас, влязла в сила на 01.12.2021 година, водачът на автомобила Л. А. П. е бил признат за виновен за това, че на 02.01.2021г. в гр.Бургас, жк“Славейков“, бул.“Тракия“, с посока на движение към бул.“Стефан Стамболов“, при управление на лек автомобил „ Форд“, модел „Фиеста“, с рег.№А7674МБ, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.116 ЗДвП, при което допуснал ПТП с пешеходеца П. П. и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна раменна кост, довело до трайно затруднение движението на десния горен крайник за срок от около 60- 75 дни при 1 обичаен ход на оздравителния процес, както и счупване с луксация на лява раменна кост, довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник за срок от около месец- месец и половина, при обичаен ход на оздравителния процеспрестъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ от НК, като на основание чл. 78, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер 1000 лева.

Ищецът твърди, че водачът на автомобила се е движел с несъобразена скорост предвид пътните условия и макар да е имал достатъчно време да реагира и спре автомобила преди удара с пешеходеца, поради разсейване, невнимание или друга причина, не го е направил, нито е намалил скоростта на движение.

Според твърденията на ищеца, след инцидента той е успял да се изправи и се е прибрал на домашния си адрес, като майка му е позвънила на спешен телефон 112 поради това, че ищецът не е можел изобщо да движи двете си ръце. Бил е откаран в УМБАЛ-Бургас и настанен в Отделението по ортопедия. След извършване на необходомите изследвания, му е поставена диагноза „фрактура хумери дакстри ин партис проксималис“ и „фрактура-луксация артикуларис хумеро-скапуларис синистри“. Претърпял е тежка и рискова операция с наместване на счупените кости и поставяне на метални остеосинтези. Подробно е описано лечението чрез предоставената по делото болнична документация. Ищецът е престоял в болницата от 02.01.2021г. до 11.01.2021 година, след което е изписан за домашно лечение с поставени ортеза на ляво рамо и метел вдясно. Конците от разрезите са били извадени на петнадесетия ден от изписването. Гръдният кош е бил имобилизиран до 18.02.2021 година, когато е назначено последващо лечение чрез физико-терапевтични процедури.

Тези процедури продължили до 28.02.2021 година и са били 7 нагревки с нискочестотно магнитно поле, 7 лечения със ССТ и 6 с ВЧТ. Последвал е етап на раздвижващи процедури, но извършвани в домашна обстановка поради извънредната епидемиологична обстановка. Възстановяването на движенията на двата крайника продължило година, като към момента на подаване на исковата молба, ищецът все още изпитва дискомфорт и болки при определени движения. Целият възстановителен период бил съпътстван с консултации със специалисти- ортопед и физиотерапевт.

Твърди се необходимост от втора операция, чието извършване на този етап е отложено след консултации със специалисти, тъй като има сериозна опасност от допълнителни усложнения и влошаване на общото състояние.

Според твърденията на ищеца, той е имал нужда от постоянна помощ и обслужване през първите два месеца след инцидента, имал е възможност да спи единствено по гръб, което му е причинило допълнителни страдания и безсъние.

Съществувала е невъзможност за служене с горните крайници. През този период е приемал многократно обезболяващи лекарства, за да може да изтърпява болките.

Приемът на обезболяващи лекарства е продължил обаче през целия възстановителен период от около година, поради непоносимост на болките.

Претърпеният инцидент, ведно с причинените в резултат от него страдания и зависимост от чужда помощ, са причинили на ищеца влошаване на психичното състояние- споменава се ПТСР, изразено в страх и тревожност, нарушен сън, нервност, раздразнителност, проблемна комуникация с близки и приятели.

По повод отправената от ищеца молба-претенция до застрахователя, с искане да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение, е била образувана при ответника преписка по щета ********. С уведомление от 09.02.2022г. застрахователят е уведомил ищеца, че отказва да заплати обезщетение, въпреки че, видно от приложенията, са били предоставени всички необходими документи относно застрахователното събитие, настъпилите увреждания и разходи. Отказът е получен от ищеца с писмо на 10.02.2022 година. С последващо писмо, получено от ищеца на 23.02.2022 година, застрахователят го е уведомил за взето решение за изплащане на сумата от 14 632,80 лева, от които 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 2

4632,80 лева за имуществени такива. Впоследствие, застрахователят определил посочените суми като техническа грешка и изпратил на пострадалото лице, на 11.05.2022г., ново писмо, с което уточнил, че сумата, която е изплатена на ищеца е в размер на 14411, 60 лв., от които 12 500 лева- обезщетение за неимуществени вреди и 1911,60 лева- обезщетение за имуществени вреди. Представено по делото е и платежното нареждане, с което сумата е заплатена по сметка на ищеца. Последният счита полученото обезщетение за крайно занижено, поради което търси справедливата сума в настоящия процес.

Ответното дружество „ЗАД Далл Богг Живот и Здраве“ АД, чрез своя процесуален представител, оспорва иска по основание и размер, като заявява, че при определяне на обезщетението, застрахователят е отчел наличие на 50 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Оспорва механизма на ПТП, както и твърдението, че вина за настъпването му има единствено водача на МПС, или поне не само той. Сочи, че ищецът е нарушил разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т.1 и 2 ЗДвП, чл.

114, ал. 1 ЗДвП, чл. 108, ал. 1 ЗДвП- движение по пътното платно в тъмната част на денонощието, предприел е внезапно пресичане, без да се съобрази с приближаващия лек автомобил, с което е поставил водачът на МПС в невъзможност да го види и да реагира своевременно на внезапно появилата се опасност. Затова, ответникът счита, че ищецът е станал в равна степен на поведението на водача, причина за настъпването на ПТП-то и прави възражение за съпричиняване.

Ответникът оспорва също твърденията, че получените травми са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то, тъй като потърпевшият не е потърсил веднага спешна медицинска помощ и не е отреагирано навреме. Оспорва, че получените травматични увреждания са причинили психически стрес на ищеца, че страда от ПОС, че получава световъртежи, страда от безсъние и е станал по-нервен от обичайното.

Твърди, че възстановяването е продължило около 45 дни. Оспорва се интензитета и периода на проявление на болките и страданията, поради което ответникът смята претенцията за неимуществени вреди за изключително завишена и некореспондираща с обективната ситуация- нито с естеството на травмата, нито с характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на данни за последващо лечение или усложнение, извън обичайното възстановяване.

Според застрахователя, уважаването на претенцията в размера на претендираните 60 000 лв. би било в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД, още повече при условията на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния за него резултат, поради което твърди, че следва да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.

Оспорва и претенцията за лихва като неоснователна, поради неоснователност на главния иск.

Не се оспорва наличието на сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към датата на застрахователното събитие.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прецени доводите на страните и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна :

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ дава право на увредените лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко срещу застрахователя, при когото деликвентът има застраховка „Гражданска отговорност“. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водача на моторното превозно средство /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД условия/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между водача и застраховател.

От доказателствата по делото се установява, че на 02.01.2021 година, около 3

18:30ч., в гр.Бургас, на бул. „Тракия“, до блок 44, е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Форд“, модел „Фиеста“, с рег.номер А7674МВ, управляван от Л. А. П. и пешеходеца П. Д. П.. В резултат на ПТП-то пешеходецът е получил средна телесна повреда. Времето е било сухо, имало е лека мъгла, добра видимост и се е случило на прав пътен участък, в тъмната част на денонощието.

Разрешената скорост за движение в участъка е 50 км./ч. Произшествието е настъпило извън маркировката за пешеходните пътеки, в зона между две пешеходни пътеки.

По делото е извършена, приета неоспорена от страните, съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е констатирало, че автомобилът не е спирал аварийно и се е движил в рамките на разрешената скорост, а именно с 40 км/ч, включително и към момента на удара. Пътното платно представлява двупосочен булевард с по две ленти за движение във всяка посока, с двойна непрекъсната осева линия между лентите за противоположни посоки и с единична прекъсната осева линия между лентите в една посока. От двете страни на булеварда е имало работещо улично осветление. Автомобилът се е движел в дясната лента на бул.“Тракия“ в посока от бул.“Янко Комитов“ към бул.“Стефан Стамболов“. Пешеходецът П. П. е предприел пресичане от магазин „Анет“ в блок 44 в посока парк „Славейков“, отляво надясно пред автомобила, движейки се със спокоен ход. От двете страни на булеварда има широки тротоари и велоалеи. Автомобилът се движел с включени къси светлини на фаровете със скорост от 40 км/ч. Далечината на видимост на водача пред автомобила е в осветената зона на фаровете около 50 м, но поради добрата осветеност от уличното осветление, видимостта била повече от 100 м. Ищецът не е попадал в опасната зона за спиране на лекия автомобил. Водачът му е имал обективната възможност да възприеме пресичащият, макар и неправилно, пешеходец и техническа възможност да спре преди удара. Вниманието на водача е било насочено към друг пешеходец, който се е движел по десния тротоар близо до бордюра на пътното платно и не забелязал пресичящият неправилно ищец. Ударът настъпил в предната лява част на автомобила и дясната страна на тялото на ищеца, който се възкачил на предния капак, достигнал предното обзорно стъкло и паднал на метър- метър и половина пред лекия автомобил, който спрял след удара. Спирането е било служебно, без спирачни следи, което означава и без намаляване на скоростта. Според вещото лице, заключението на което съдът приема за обективно, безпротиворечиво и професионално, причините за произшествието се дължат на неправилното пресичане на пътното платно от ищеца извън маркировката „пешеходна пътека“ и отклоненото внимание на водача на лекия автомобил, който късно забелязал пресичащият и не го пропуснал пред автомобила.