Решение № 7418 от 05.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7418 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100511021 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ срещу решение № 10430/04.06.2025 г. по гр.д. № 55690/2024 г. по описа на СРС, 81 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ищеца Т. В. Х. на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата в размер на 562,36 лв., представляваща непогасена част от дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ във връзка с щети по застрахования автомобил – лек автомобил „Опел Инсигния“ с рег. № ********, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 04.02.2024 г., ведно със законната лихва от 19.09.2024г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.

Жалбоподателят - ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, твърди, че решението е неправилно. Твърди, че е заплатил пълния размер на дължимото застрахователно обезщетение, поради което искът се явява неоснователен. Ето защо, моли решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата – Т. В. Х., оспорва жалбата и моли обжалваното решение 1 да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Т. В. Х. с осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на сумата в размер на 562,36 лв. (след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на размера на иска), представляваща непогасена част от дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ във връзка с щети по застрахования автомобил – лек автомобил „Опел Инсигния“ с рег. № ********, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 04.02.2024 г., ведно със законната лихва от 19.09.2024г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане

Ищецът – Т. В. Х., твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане, сключен с ответника, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, реализирало се на 04.02.2024 г., от което са настъпили вреди за застрахованото МПС – лек автомобил „Опел Инсигния“ с рег. № ********. Твърди, че ответникът не е заплатил пълния размер на дължимото застрахователно обезщетение, поради което предявява посочения иск за заплащане на непогасената част от същото.

С обжалваното решение искът е уважен изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

По иска с правно основание чл. 405 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че застрахователят носи риска за настъпилото на посочената в исковата молба дата застрахователно събитие – увреждане на застрахованото МПС, вследствие на ПТП, реализирало се в срока на договора за застраховка „Каско”, сключен между страните, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, както и размера на вредите.

Не се спори по делото между страните, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховате, сключен между страните, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, реализирало се на 04.02.2024 г.; че застрахователят по застраховка „Каско“ е определил и изплатил на застрахованото лице обезщетение в размер на 228,27 лв. във връзка с щетите по отношение на лек автомобил „Опел Инсигния“ с рег. № ********.

Следователно, безспорни са всички елементи от фактическия състав на предявеното от ищеца право, с изключение на размера, в който е възникнало вземането за застрахователно обезщетение.

При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното 2 обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) по средни пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума. Същото правило е предвидено и в чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която норма при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза, стойността на разходите, необходими за възстановяването на процесното МПС – лек автомобил „Опел Инсигния“ с рег. № ********, по средни пазарни цени към датата на ПТП възлизат на сумата в размер на 880,32 лв.

Безспорно между страните е, че ответникът е погасил в полза на ищеца сумата о т 228,27 лв. лв. Следователно, непогасената част от дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата в размер 652,05 лв.

Ето защо и с оглед диспозитивното начало иск по чл. 405 КЗ следва да се уважи за пълния предявен размер от 562,36 лв.

Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Следва да се посочи, че в обжалваното решение подробно е обсъден въпросът относно начина на определяне на дължимото застрахователно обезщетение при съдебно предявена претенция, като изводите на районния съд се споделят изцяло от въззивната инстанция, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на СРС.

По разноските:

При този изход спора на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв., с ДДС. Същото се явява справедливо такова, предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10430/04.06.2025 г. по гр.д. № 55690/2024 г. по описа на СРС, 81 състав.

ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, да заплати в полза на адв. Д. Т. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 240 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

3

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4