Решение № 174 от 23.02.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Перник, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20231720102361 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу И. И. П., ЕГН:

********** от гр. П., ул. „Б. п.“, бл. *, вх. *, ап. ** с правно основание чл. 422 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Позовава се на чл. 139в от ЗЕ. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за 1 дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

При изложените твърдения се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 1185,82 лева, от които сумата от 952,74 лв., представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „Б. п.“, бл. *, вх. *, ап. ** за периода от месец август 2020 г. –изравнителна сметка, касаеща отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението-21.03.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 233,08 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 10.10.2020 г. до 22.02.2023 г.

Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба чрез процесуален представител по пълномощие. Оспорва, че е единствен собственик на процесния имот.

В писмения отговор на исковата молба ответникът твърди, че към края на м. септември 2020 г./30.09.2020/, получил изравнителната сметка за периода м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., както и преди това втора изравнителна сметка, според която се установявало, че има ново изравняване - сума за доплащане в размери много над преди това определените такива от 221.89 лева, а именно: 985.68 лева. Съобразно първата изравнителна сметка за периода се установявало, че при преизчислението на дължимите суми по доставената ТЕ за периода отм. 05.2019 г. до м. 04.2020 г. било налице сумата от 221.89 лева сума за доплащане. Заявил бил също така, че доколкото сумите се начислявали при условията на чл. 5 от Договор за заплащане на ТЕ на равни вноски от клиенти на ТЕ за битови нужди № 6035 / 16.10.2019 г. и с ежемесечно плащане на по 91 лева и една изравнителна сметка, бил заявил изрично че счита, че начисления размер на задължението му за доставена ТЕ в размер на 221.89 лева по първата изравнителна сметка и в размер на 985.68 лева по втората изравнителна сметка и начислена в м. 08.2020 г. били взаимно изключващи се и втората сума недължима, като многократно и необосновано завишена. Поставил бил въпроса си по надлежния ред пред ответното дружество и ФДР, като бил заявил, че необяснимо оставало за него обстоятелството, как така от 221.89 лева по изравнителна сметка за доплащане, изведнъж сумата ставала 985.68 лева за доплащане по втората изравнителна сметка, като в този смисъл бил и заявил, че оспорва определянето на такъв завишен размер на претенцията за доплащане по втората изравнителна сметка и желае да бъде предоставена информация в разбираем вид, как и от къде именно се е получило това разминаване в размера на двете суми по двете изравнителни сметки.

До 31.08.2020 г. реално бил издължил всичките си задължения по съответните фактури, то и съобразно фактурата за м. 08.2020 г. се установявало, че дължи ново определена сума в размер на 985.68 лева и която сума въобще бил заявил, че счита, че е неправилно определена, разпределена, изчислена и начислена за плащане от него и в този смисъл 2 изрично бил заявил, че не дължи сума над предварително определената сума за доплащане от 221.89 лева до ново начислената такава от 985.68 лева и претендирана от ответника, като и бил заявил че оспорвам дължимостта и на каквото и да било основание. Въпреки това и до днес не бил получил никакъв отговор от ответното дружество на направеното от него възражение.

Твърди, че изрично бил заявил, че счита, че не дължи сумата над първоначално начислената сума по първата изравнителна сметка от 221.89 лева до начислената по втората изравнителна сметка сума то 985.68 лева на никакво основание, най-малко защото не било поискано съгласието му за изменение на дължимите се суми за другите потребители, ако било налице такова възражение от тях самите, а освен това и изрично бил заявил, че бил изпълнил задължението си да заплати всички дължими суми за отоплителен сезон - период м. 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. спрямо Топлофикация Перник АД, като бил поискал да се извърши действително отразяване на това положение в счетоводството на дружеството. Тъй като не получил отговор на възражението си, което му давало и право да се ползва от правата си да оспори размера на цената на сделката между страните, респ. да не плаща претендираната сума от ответника по фактурата съобразно разпоредбата визирана в ТЗ, се принудил да депозира жалба до КЕВР, до ответното дружество „Топлофикация Перник” АД и отново до Фирмата за дялово разпределение - „ТЕХЕМ” - гр. Перник със която по съществото си преповторил направените с първоначалното му заявление възражение, а преди това и не в срока от Топлофикация Перник АД получил отговор с изх. № 4073/29.10.2020 г. с което последното го уведомявало, че бил сключил договор за плащане на задълженията на равни месечни вноски от 91.00 лв., като крайния срок на договора бил 31.08.2020 г., като и с подписване на този договор и при изпълнение на условията по чл. 8 и чл. 9 относно методите на изчисление се бил съгласил. Въз основа на това изявление узнавал, че имал реално потребление на ТЕ на стойност 1953.74 лева, а платената до момента сума от него била 1001.00 лв., като основния мотив да твърди Топлофикация Перник АД че дължи доплащане на разликата от 952.74 лева била липсата на възражение от други потребители на ТЕ от СЕС и тази сума била начислена и дължима само от него.

В крайна сметка в жалбата си бил заявил изрично, че това изявление само по себе си е нон сенс, доколкото той самият прави възражение за неправилно отчитане и липса на реално потребление на ТЕ за стойността от 952.74 лева и това било достатъчно да се направи проверка и се извърши преизчисление на дължимата се сума. Твърди, че не на последно място в тази си жалба посочил, че във фактурата за м. 8.2020 г. която получил сумата не била 952.74 лева, а 985.68 лева, като се установявало разминаване в претендираните суми, което означавало и че самата Топлофикация Перник АД нямала реална информация за задължението му. Продължил бил да поддържа, че евентуално дължал само и единствено сумата по първата изравнителна сметка по доставената ТЕ за периода от м. 05.2019 г. до м.04.2020 г. в размер на 221.89 лева сума за доплащане, но не и останалата произволно начислена без никакво основание сума за доплащане впоследствие.

Видно и от извлечението от сметка се установявало, че била начислена сума в размер на 3

952.74 лева в м. 08.2020 г. и този размер се коренно разминавал с описаната в изравнителната сметка и отговора на ищеца сума от 985.68 лева. Изрично заявил, че необяснимо оставало за него обстоятелството, как така от 221.89 лева по изравнителна сметка за доплащане, изведнъж сумата ставала 985.68 лева за доплащане по втората изравнителна сметка, а във отговора вече тя била 952.74 лева, като в тази връзка отново бил заявил, че оспорва определянето на такива завишени размери на претенцията за доплащане по втората изравнителна сметка и бил поискал да му бъде предоставена информация в разбираем вид, как и от къде именно се е получило това разминаване в размера на двете суми по двете изравнителни сметки, като такава информация и до днес не му била предоставена.

Освен това писмо и от ДКЕВР или ФДР не бил получил, като въпросът с възражението му останал открит, като от друга страна това не давало право на ответника да депозира иск срещу мен, доколкото било налице оспорване размера на претенцията по издадената фактура, което само по себе си представлявало недовършен оспорен по надлежния ред счетоводен документ и до разрешаването на възражението не можело да служи като годно писмено доказателство установяващо описаното в нея задължение.

Оспорва така предявения иск в контекста на гореизложеното по основание и всички приложени към исковата молба документи включително твърденията на ищеца за наличието, обхвата и приложимостта на евентуалните общи условия и то за настоящия случай спрямо този ответник с това име и този имот, по петитума на исковата молба.

Оспорва, че именно ответникът бил дължал повторната сума изчислена като изравнителна такава, като това преизчисление не било намерило отражение във каквито и да било документи, най-малкото да били налице каквито и да било възражения от страна на останалите потребители в ЕС, а доказателства за това следвало да представи именно ищеца.

Ищецът следвало да докаже начина на формиране на изравнителната сметка първо за 221.89 лева и втори път за 952.74 лева по направеното възражение от негова страна, като и предостави реалното преизчисление, ведно със направените възражения и от кого е станало това, като да докаже основанието на това си преизчисление в този му вид.

Моли съдът да укаже на ищеца че доказателствената тежест лежи именно у него, а не в ответника, като укаже на същия да предостави в цялост преписката по повод на която е извършено преизчислението, респ. увеличаването му до неприемливи размери. Освен това следвало да докаже по какъв начин е достигнал до стойността на претенцията, респ. как е разпределена доставената ТЕ по топлинни единици и дали същите са били отчетени реално от СТИ находящи се в имота и отчетени по надлежния ред при годишното отчитане през м.

05.2020 г. Прави възражение за погасяване на претендираните от ищеца вземания по давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Претендира сторените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, 4

Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно и кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.410 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл.

153, ал. 1 ЗЕ за процесните суми, за които е издадена Заповед №693 от 22.03.2023 г. по ч.г.д.