Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1183 от 20.07.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 965/2021
Вид
Решение № 1183
Подписан
20.07.2021
В сила
31.05.2022
Състав
Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 31 · Закон за пътищата
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 48, т. 2, б. "а" · Правилник за прилагане на Закона за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1183 гр. Варна , 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100500965 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, както следва:

І. Въззивна жалба от СВ. Й. К. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 260269/01.02.2021 год., постановено по гр. дело № 18304/2019 год. по описа на РС-Варна, поправено с Решение № 260516/17.02.2021 год., В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен за разликата над 6000 лева до претендираните 25 000 лева (т. е., е отхвърлен за сумата от 19 000 лева), предявеният от СВ. Й. К. от гр. Варна срещу Община Варна иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, в резултат на инцидент, настъпил на 11.07.2019 г. вследствие на пропадане с велосипед в необезопасена дупка, находяща се на пътното платно на ул. „Кирил и Методи й", в гр. Варна, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 11.07.2019 г., до окончателното й изплащане;

ІІ. Въззивна жалба от Община Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу горното решение В ЧАСТИТЕ, с които Община Варна е осъдена да заплати на СВ. Й.

К. от гр. Варна сумата от 6000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, в резултат н а инцидент, настъпил на 11.07.2019 г. вследствие на пропадане с велосипед в необезопасена дупка, находяща се на пътното платно на ул. „Кирил и Методий", в гр. Варна, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.07.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата 190, 87 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същия инцидент, както следва: 17 лева – заплатена сума за кръвни изследвания по фискални бонове от 22.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2019г. до окончателното и́ изплащане;

31, 22 лв. - заплатена сума за закупени лекарства по фискален бон от 23.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2019г. до окончателното и́ изплащане;

110, 77 лв. - заплатена сума за оптични материали по фискален бон от 06.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2019г. до окончателното и́ изплащане и 31, 88 лв. – заплатена сума за закупени капки „монопрост“ по фискален бон от 1

07.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2019г. до окончателното и́ изплащане.

В жалбата на СВ. Й. К. са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от нея част е неправилно и незаконосъбразно, постановено е в наршение на материалния закон и при допуснати наршения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на събраните доказателства относно претърпените от ищцата неимуществени вреди, както и до неотчитане на всички обстоятелства относими към размера на обезщетението, в резултат на което и неправилно е приложена нормата на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Не са отчетени продължителният възстановителен период, факта, че ищцата продължава да търпи неудобства, че не се е възстановила напълно от преживения стрес, че пълно възстановяване от психическа гледна точка е трудно възможно и че функцията на ръката и́ няма да се възстанови напълно.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от СВ. Й. К. част и за постановяване на друго, с което искът и́ по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на гореописания инцидент, настъпил на 11.07.2019 год., да бъде уважен в пълния предявен размер. Претендира и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника Община Варна и от третите лицапомагачи на страната на ответника – „Автомагистрали София“ ЕООД, със седалище гр.

София и „Инжстройинженеринг“ ЕООД, със седалище гр. Варна, не са подадени писмени отговори на жалбата на ищцата.

В жалбата на Община Варна срещу горното решение са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от общината части е неправилно и незаконосъобразно, като се настоява за отмяната му в тези части и за постановяване на дпруго, с което исковете да се отхвърлят изцяло, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. Твърдят се допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесалните правила, в резултат на което решението е постановено при неизяснена фактическяа обстановка, както и че не е обсъдено направеното от него възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от община Варна части и за постановяване на друго, с което исковете на ищцата да бъдат отхвърлени в цялост.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна – ищцата СВ. Й. К. от гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба на ответника, счита решението в обжалваните от него части за правилно и настоява да бъде потвърдено в тези части.

В съдебно заседание всяка страна поддържа жалбата и оспорва жалбата на насрещната страна.

Съдът съобрази следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД

В исковата си молба, уточнена с молби от 26.11.2019 год. и от 04.03.2020 год. ищцата СВ. Й. К. от гр. Варна е навела следните твърдения: На 11.07.2019 г. около 13 :30 часа, в гр.

Варна, при управление на велосипед по ул. „Кирил и Методи", кв. „Аспарухово“, пропаднала в неизправна, необезопасена и дълбока дупка на пътното платно, като уд арила силно лявата си ръка, главата, лицето, гръдния кош, получила охлузвания и натъртвания по цялото тяло. Мястото на инцидента е гр. Варна, кв. “Аспарухово“, ул. „Кирил и Методи“, посока спирка „Зора“ – „Билла“ – Аспарухово, срещу магазин за хранителни стоки „Марго“, с настоящо наименование „Бункера“, находящ се вляво по посоката на движение/ и 2

Гробищен парк „Аспарухово“ находящ се вдясно по посоката на движение, с GPS координати: 43о10`32.2“N, 27`53.21.1”E; 43.175606, 27.889194.

В резултат на произшествието ищцата за кратко изпаднала в безсъзнание, получила две средни телесни повреди и множество леки телесни повреди, изразяващи се в: комоцио церебри, контузия на лакътя (Contusio cubiti), съмнение за фрактура на главата на радиуса (At obs fracture capiris radii) и множество кръвонасядания и охлузвания. Същият ден лявата и́ ръка се подул а , получил се оток. На следващия ден (12.07.2019 год.) сутринта ищцата посетила спешен кабинет в МБАЛ „Света Анна - Варна" АД. Поставена и́ е диагноза: контузия на лакътя, травма на главата и челото и множество охлузвания. В резултат на получените травматични увреждания лявата лакътна става на ищцата била обхваната от гипсова имобилизационна превръзка. Наложило се да приема и определени медикаменти, за които заплатила сума в общ размер на 190, 87 лева, вкл. и заплатени кръвни изследвадния.

Вследствие на получените увреждания ищцата е със силни и непрестанни болки. За период около два месеца след инцидента К. била затруднена да обслужва ежедневните си нужди. В продължение на два месеца б и л о затруднено движението и́ . Вследствие на инцидента ищцата получила сериозни психически промени и посттравматичен стрес. Твърди се също, че и към настоящия монет ищцата не е възстановена напълно – ръката и́ не е изправена и фиксирана в нормално анатомично положение, а е изкривена, продължава да изпитва болки в областта на ръката, не може да я изпъва пълноценно, не може да вдига по – тежки предмети, изпитва затруднения пир обличане и събличане; вследствие на претърпяното комоцио от инцидента изпитва постоянна болка в главата, при излагане на слънце изпитва туптене, често залита, вие и́ се свят, в резултат на което не може да се придвижва сама поради опасността от нараняване.

Ищцата счита, че Община Варна не е изпълнила задълженията си по чл. 48, ал. 1, т. 2, б. "в" от Правилника за приложение на ЗП по организацията на дейността по поддържането на пътищата, вследствие на което са настъпили и уврежданията.

Съобразно наведените твърдения са и отправените искания: за осъждането на Община Варна да и́ заплати следните суми: сумата от 25 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, в резултат на инцидент, настъпил на 11.07.2019 г. вследствие на пропадане с велосипед в необезопасена дупка, находяща се на пътното платно на ул. „Кирил и Методи й", в гр. Варна, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 11.07.2019 г., до окончателното й изплащане ; сумата от 190, 87 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се претърпени загуби (направени разходи за закупуване на медикаменти), в резултат н а инцидент, настъпил на 11.07.2019 г. вследствие на пропадане с велосипед в необезопасена дупка, находяща се на пътното платно на ул. „Кирил и Методи й", в гр.

Варна, както следва: 17 лева – заплатена сума за кръвни изследвания по фискални бонове от 22.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2019г. до окончателното и́ изплащане; 31, 22 лв. – заплатена сума за закупени лекарства по фискален бон от 23.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2019г. до окончателното и́ изплащане; 110, 77 лв. – заплатена сума за оптични материали по фискален бон от 06.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2019г. до окончателното и́ изплащане и 31, 88 лв. – заплатена сума за закупени капки „монопрост“ по фискален бон от 07.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2019г. до окончателното и́ изплащане.

В писмен отговор, подаден в сротка по чл. 131 ГПК, ответникът община Варна оспорва исковете, счита, че са неоснователни. Оспорва обстоятелството, че на 11.07.2019г. на посочената улица е съществувала дупка на пътнто платно , която да е съдържала потетнциал за причиняване на твърдените от ищцата увреждания. Оспорва и твърденията, че ищцата е получила описаните от нея увреждания при управление на велосипед по ул.

„Кирил и Методий“ в гр. Варна и попадане в дупка на тази улица. Твърди, че в случай, че 3 уврежданията на ищцата са получени вследствеие от падане от велосипед, то те са причинени поради поведението на ищцата, която в качеството си на водач на велосипед не е положила необходимите усилия и внимание за безопасно управление на велосипеда; наред с това управлението на велосипеда е било през светлата част на деня, в разгара на лятото, т. е., няма данни за трудно възприемане на пътната обстановка поради тъмнина или усложнена метеорологична обстановка. При положение, че уврежданията на ищцата са получени от падането и́ от велосипед, то това се дължи не на дупка на пътното платно, респ. не се дължи на неизправност на пътя, а на недостатъчното внимание и следене на пътната обстановка от страна на ищцата. С оглед изложеното ответникът счита, че изключителна вина за настъпването на твърдяните вреди има ищцата, евентуално – същата с поведението си е станала причина за настъпването на вредите.

Третото лице помагач на страната на ответника – „Инжстройинженеринг“ ЕООД, със седалище гр. Варна изразява становище за неоснователност на иска, като излага идентични на наведените от ответника възражения, оспорвания и съображения.

Третото лице помагач на страната на ответника – „Автомагистрали София“ ЕООД, със седалище гр. София също оспорва исковете, изцяло се придържа към изразеното от „Инжстройинженеринг“ ЕООД, със седалище гр. Варна становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От лист за преглед на пациент в спешно отделение при МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, амб. лист № 103/12.07.2019 год. и от допълнителен лист към лист за преглед на пациент от МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, е видно, че на посочената дата на ищцата е извършен медицински преглед, при който са констатирани травма на глава с рана на челото; травма на ръка и на коляно. При прегледа ищцата е съобщила, че не е губила съзнание; поставена и́ е диагноза – контузия на лявата лакътна става; съмнения за счупване на главата на лявата лъчева кост. от амб. лист № 987/23.07.2019 год. е видно, че напосочената дата на ищцата е извършен медицински преглед и е поставена диагноза контузия на лакът. При прегледа е констатирано, че след имобилизация движенията на лявата ръка на ищцата са силно ограничени и болезнени, установен е оток на лакътя.