Решение № 7669 от 06.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7669 гр. София, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110100215 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба по реда на чл.

422 ГПК от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД срещу М. ВЛ. Ш..

Предявени за разглеждане са установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК вр. чл.

6 ЗПФУР за признаване на установено по отношение на ответника М. ВЛ. Ш., че дължи на ищцовото дружество сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена на 20.09.2021г. по ч.гр.д.52836/2021г. по описа на СРС, а именно: 800,00 лв. – неплатена падежирала главница по договор за потребителски кредит № 2576/18.06.2021 г., сключен от разстояние; 66,00 лв. – договорна лихва за периода от 01.09.2021 г. до 01.09.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от 10.09.2021 г. до изплащане на вземането; държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв.

Ищецът „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД твърди, че на 18.06.2021 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит SO № 2576. Договорът бил сключен при предвидените условия за договор от разстояние – използвани били средства за комуникация за неговото сключване, като отговарял и на изискванията на ЗЕДЕП. На ответницата била отпусната сумата от 800 лв., като същата била предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на договора чрез превод по личната й банкова сметка. Твърди, че договорът е сключен онлайн, като кредитополучателят го е подписал в профила си в платформата на кредитодателя, въвеждайки със СМС персонален идентификационен шестцифрен код, изпратен му от автоматичната система на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, с който кредитополучателят потвърждавал съгласието си за сключване на договора и имало силата на саморъчен подпис на основание чл. 13, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗЕДЕП. Посочва, че съобразно условията на сключения договор след получаването на сумата кредитополучателят е получил правото да я ползва и се е задължил да я върне в срок 75 1 дни след получаването или на дата 01.09.2021 г. – на една погасителна вноска. Твърди, че длъжникът се е задължил да заплати договорна лихва в размер на 66 лв., съгласно условията по сключения договор. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

Ответникът в законоустановения срок подава отговор, в който оспорва иска изцяло като неоснователен. Посочва, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави, недействителен и на основание чл. 22 ЗПК поради липса на преддоговорна информация по чл. 11, ал. 1, т. 7-12 ЗПК, а също така и на основание чл. 143 и сл. ЗЗП поради неравноправни клаузи. Посочва, че на кредитополучателя не е била предоставена преддоговорна информация за размера на годишния процент на разходите, за годишния лихвен процент, за размера на дължимата неустойка и за основните параметри по договора преди сключването му. Намира, че претендираната лихва, начислена само за един ден (01.09.2021 г.) в размер на 66 лв. е неравноправна клауза. Ответникът оспорва настъпилата предсрочна изискуемост по кредита и посочва, че ищецът не е спазил процедурата и не е уведомил длъжникът с писмено волеизявление за предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Посочва, че в случай, че фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в твърдения размер и не е възникнало на предявеното основание. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е представен индивидуален договор за потребителски кредит № 2576/18.06.2021 г. с общи условия към него и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, сключен между „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, като кредитодател, и М. ВЛ. Ш., като кредитополучател. Видно от извършеното отбелязване – както договорът, така и европейският формуляр са с положен подпис от ответницата, като е посочено, че документите са подписани с обикновен електронен подпис посредством SMS персонален идентификационен код за потвърждение.

По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 800,00 лева за срок от 75 дни. Уговорената падежна дата за връщане на сумата по кредита е на 01.09.2021 г., като връщането следвало да се извърши с една погасителна вноска.

Прието като доказателство по делото е и преводно нареждане за извършено плащане от 18.06.2021 г. в полза на ответницата за сумата от 800 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР:

По иска за присъждане на главница:

За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че между „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние (договор за кредит), по което заемодателят е предоставил на ответника в заем посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок.

В тежест на ответника при доказване на горните факти е да установи 2 положителния факт на погасяване на дълга.

В настоящия случай, с проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 05.05.2022 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 16.06.2022 г., като безспорно и ненуждаещо се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е налице облигационно отношение по договор за потребителски кредит SO № 2576/18.06.2021 г., сключен от разстояние, по което заемодателят е предоставил сумата от 800 лева на заемополучателя чрез банков превод от 18.06.2021 г. В открито съдебно заседание докладът по делото е допълнен с оглед заявеното от ответната страна, като е отделено като безспорно и обстоятелството, че ответникът не е погасил никаква част от вземанията по процесния договор за потребителски кредит. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно, както и на специалните правила по ЗПФУР.

Претендираното от ищеца вземане произтича от твърдения за сключен между страните договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл и текстови съобщения представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления – Закон за електронния 3 документ и електронните удостоверителни услуги. Със сключването на договора, което обстоятелство е отделено като безспорно между страните, кредитополучателят е декларирал, че му е предоставен предварително стандартен европейски формуляр , посочващ индивидуалните условия и цялата необходима преддоговорна информация – чл. 2, ал. 2 от договора, както и че е запознат и е получил приложимите общи условия, че му е предоставена необходимата преддоговорна и договорна информация – чл. 13 от договора. Ето защо са неоснователни направените от ответника възражения за липса на получена преддоговорна информация и стандартен европейски формуляр, още повече, че приложеният по делото и неоспорен стандартен европейски формуляр е подписан от Ш..

На следващо място, следва да се обсъди въпросът дали представеният договор е нищожен в неговата цялост поради противоречие със закона. Съдът намира за неоснователни релевираните от ищеца аргументи за нищожност на договора в неговата цялост. По отношение на направените възражения относно надвишаване на годишния процент на разходите по кредита и относно таксата за експресно разглеждане, следва да се отбележи следното: На първо място, съгласно чл. 19, ал. 5 и ал. 6 ЗПК надвишаването на максималния императивен размер на годишния процент на разходите /ГПР/ не води до нищожност на целия договор, а също така не води и до нищожност на всички лихви и разходи по договора, а води до нищожност единствено и само на клаузите, които надвишават максималния допустим размер на 5 пъти законната лихва за забава по чл. 19, ал. 4 ЗПК. На следващо място, клаузата за такса за експресно разглеждане е относително самостоятелна по отношение на целия договор, поради което и без съответната клауза договорът би имал правно действие. Освен това, уговорената в договора сума за експресно разглеждане от 400 лева не се претендира от ищеца и не е предмет в настоящото производство, поради което не следва да бъдат излагани мотиви относно валидността й. Независимо от горното следва да се посочи, че начисляването на прекомерно високи такси по договора за кредит не следва да води до нищожност на договора в цялост, а може да доведе единствено до частична недействителност на съответните неравноправни клаузи на основание чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, чл. 146, ал. 5 ЗЗП и чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Неоснователно е и направеното възражение, че не е налице погасителен план.