Решение № 52 от 03.04.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Кърджали, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кирил М. Димов при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Гражданско дело № 20265100100001 по описа за 2026 година

Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал. от ЗЗД за заплащане на сумата от по 32 800 лв. за всеки от ответниците, частичен иск от 75 600 лв., представляваща дължима сума по споразумение от 13.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете до окончателното й изплащане.

Ищецът П. С. Г., сочи в исковата молба, че с шест договора за заем, всеки от който, служещ и за разписка за предадената заемна сума, в периода от 15.03.2017 г. до 19.02.2018 г., предал в заем на Г. М. Г. и П. П. Г. следите суми: по договор за заем от 15.03.2017 г. сумата от 8 000 лв. главница; по договор за заем от 11.05.2017 г. сумата от 8 700 лв. главница; по договор за заем от 13.07.2017 г. - сумата от 9 000 лв. главница; по договор за заем от 12.10.2017 г. сумата от 9 500 лв. главница; по договор за заем от 09.01.2018 г. сумата от 9 100 лв. главница; по договор за заем от 19.02.2018 г. сумата от 9 700 лв. главница; Заемните суми следвало да му бъдат върнати на различни падежи в периода - 09.10.2017 г. - 03.05.2018 г., като при невръщане, ответниците дължи неустойки по чл.4 от всеки от договорите, както следва: по договор за заем от 15.03.2017 г. неустойка в размер на 3200 лв.; по договор за заем от 11.05.2017 г. неустойка в размер на 3480 лв.; по договор за заем от 13.07.2017 г. неустойка в размер на 3600 лв.; по договор за заем от 12.10.2017 г. неустойка в размер на 1

3800 лв.; по договор за заем от 09.01.2018 г. неустойка в размер на 3640 лв.; по договор за заем от 19.02.2018 г. неустойка в размер на 3880 лв. Сочи, че искал да помогне на ответниците - негови баба и дядо, защото в описания период имали финансови проблеми, заради множество задължения на сина им С. Г. Г..

Въпреки, че им услужил с парите по отпуснатите заеми, Г. М. Г. и П. П. Г. не върнали заетите суми по нито един от описаните договори. На 13.03.2019 г. подписали споразумение, с което ответниците признавали, че са получили парите по процесните шест договора за заем, че не са върнали същите на падежите и, че дължат сума в размер на 75 600 лв. - главници и неустойки. В споразумението се задължили да му изплатят описаната сума до 13.03.2020 г.

Сумата не му била платена и към датата на завеждане на настоящата искова молба. Във всеки договор за заем изрично било описано, че същият играе ролята на разписка за предадената на заемателите сума. В споразумението, подписано на 13.03.2019 г., отново ответниците признавали, че са получили предадените в заем суми по описаните по-горе договори. В образувано пред ОС - Кърджали гр.д. № 312/2023 г. с правно основание чл.135 от ЗЗД, ответниците Г. М. Г. и П. П. Г. депозирали отговор на исковата молба, заверен нотариално, в който отново изрично признавали, че са получили сумите по договорите за заем и споразумението и дължат връщане на същите. Моли съда на основание чл.79 от ЗЗД да осъди всеки от ответниците Г. М. Г., ЕГН ********** и П. П. Г., ЕГН **********, да заплатят на П. С. Г., ЕГН **********, сумата от по 32 800 лв. по споразумение от 13.03.2019 г. частичен иск от общия дължим размер по споразумението от 75 600 лв., представляващи неизплатени главници и неустойки по споразумение от 13.03.2019 г., съгласно договори за заем от 15.03.2017 г., от 11.05.2017 г., от 13.07.2017 г., от 12.10.2017 г., от 09.01.2018 г. и от 19.02.2018 г., ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от предявяване на иска до окончателното им изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител - адв. Т. Т., поддържа предявения иск в представена писмена молба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответниците Г. М. Г. и П. П. Г. са представили отговор на исковата молба на основание чл.131 от ГПК, с който оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Недопустимостта на предявените искове се обоснова с липсата на правен интерес, като в тази връзка се сочи, че между 2 ответниците и ищеца бил сключен Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка № **, том *, рег. № ***, дело № ** от **** г. по описа на Нотариус К. З., с peг. № ***, съгласно който прехвърлили на ищеца 17 недвижими имота в замяна на задължение от страна на приобретателя към прехвърлителите за заплащане на месечна издръжка.

Твърди се, че сключените договори за заем от 15.03.2017 г. до 19.02.2018 г. са антидатирани, тъй като били подписани на 25.10.2023 г. с цел ищецът да придобие качеството на кредитор в спряното към момента производство с правно основание чл.135 от ЗЗД по гр.д. № 312/2023 г. по описа на ОС Кърджали по молба на ищеца П. Г., а освен това липсвала и достоверна дата.

Твърди се, че между страните не били възникнали облигационни отношения по процесните заеми, но дори и да са възникнали, то ищецът имал парични задължения към тях. По същество се излагат идентични съображения за симулативност и антидатиране на процесните договори, сключени с цел да обосноват качеството на кредитор на ищеца П. С. Г. по спряното производство по гр.д. № 312/2023 г. по описа на ОС - Кърджали с правно основание чл.135 от ЗЗД. Изявленията в представените отговори по гр.д. № 312/23 г. на ОС Кърджали не били признания по смисъла на разпоредбата на чл.176 от ГПК, а средство за защита по това дело, както и не представлявали признание на настоящия иск в производството по гр.д. № 2063/2025 г. по описа на ПОС.

Ищецът придобил качеството на „длъжник“ и не изпълнил поетите от него задължения по договор, обективиран с нотариален акт № 48/08.05.2020 г.

Договорите били подписани в дома на ответниците на 23.12.2023 г., като, за да принуди да подпишат тези договори, ищецът в присъствието на адв.Р. А. Р., им представил Декларация за липса на задължения в копие с дата 20.12.2023 г., която била подправена по повод на което било налице висящо досъдебно производство № 45/2025 г. по описа на ОДМВР-Кърджали за престъпление по чл.309, ал.1 НК. Представената Декларация за липса на задължения от 20.12.2023 г., послужила като повод ответниците да подпишат процесните договори на 23.12.2023 г., както и да подпишат приложените към исковата молба отговори. Съставеният неистински документ, представляващ декларация за липса на задължения с дата 20.12.2023 г., потвърждавал, че процесните договори за заем са антидатирани и между страните не са възникнали облигационноправни отношения, нито ответниците са получили реално сумите като цена на тези договори. Въвеждат възражение за изтекла 3 погасителна давност по отношение на претендираните суми. Не оспорват обстоятелството, че ищецът е техен внук. Оспорват обстоятелството, че на основание сключени договори за заем, считано от 15.03.2017 г. до 19.02.2018 г. са получили в заем общо в размер на 75 600 лева. Оспорват обстоятелството, че като дядо и баба на ответника в описания период от 15.03.2017 г. до 19.02.2018 г. са имали финансови проблеми поради задължения на сина им С.

Г. Г. - баща на ищеца. Оспорват обстоятелството, че по споразумение от 08.01.2020 г. са признали, че са получили сумите по договорите за заем, както и обстоятелството, че с това споразумение са признали че не са върнали тези суми. В съдебно заседание, ответниците представят писмено становище .

След като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С шест броя договори за паричен заем ищецът предал на ответниците договорените суми, както следва: по договор за заем от 15.03.2017 г. - сумата от 8 000 лв. главница; по договор за заем от 11.05.2017 г. - сумата от 8 700 лв. главница; по договор за заем от 13.07.2017 г. - сумата от 9 000 лв. главница; по договор за заем от 12.10.2017 г. - сумата от 9 500 лв. главница; по договор за заем от 09.01.2018 г. - сумата от 9 100 лв. главница; по договор за заем от 19.02.2018 г. - сумата от 9 700 лв. главница.

От представеното като доказателство по делото споразумение с дата 13.03.2019 г., страните по делото се споразумели, че ответниците Г. М. Г. и П.

П. Г. дължат на П. С. Г. общата сума от 75 600 лв. по следните договори за заем: по договор за заем от 15.03.2017 г. сумата от 8 000 лв. главница и неустойка в размер на 3200 лв.; по договор за заем от 11.05.2017 г. сумата от 8 700 лв. главница и неустойка в размер на 3480 лв.; по договор за заем от 13.07.2017 г. сумата от 9 000 лв. главница и неустойка в размер на 3600 лв.; по договор за заем от 12.10.2017 г. сумата от 9 500 лв. главница и неустойка в размер на 3800 лв.; по договор за заем от 09.01.2018 г. сумата от 9 100 лв. главница и неустойка в размер на 3640 лв.; по договор за заем от 19.02.2018 г. сумата от 9 700 лв. главница и неустойка в размер на 3880 лв.

При тези данни съдът намира, че предявените искове искове с правно основание чл.79, ал. от ЗЗД за заплащане на сумата от по 32 800 лв. за всеки от ответниците, частичен иск от 75 600 лв., представляваща дължима сума по 4 споразумение от 13.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете до окончателното й изплащане, са неоснователни като погасени по давност.

С отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за изтекла давност по отношение на претендираните суми. Това възражение е основателно. Във всеки от договорите за заем е посочен падеж, а именно 20.12.2017 г., 09.10.2017 г., 23.11.2017 г., 23.03.2018 г, 08.02.2018 г. и 03.05.2018 г., като от последната дата са изминали повече от пет години за дължимите главници, респ. повече от три години за дължимите неустойки.

С ъ с споразумението о т д а т а 13.03.2019 г. ответниците са признали съществуването на задълженията, като от тази дата е започнала да тече нова погасителна давност и същата е изтекла на на 13.03.2012 г. по отношение на неустойките и на 13.03.2024 г. по отношение на главниците, т.е. преди предявяване на иска на 11.03.2025 г. Що се отнася до чл.1 на споразумението, то в този текст не е посочено каква сума ответниците са поели задължение да заплатят до 13.03.2020 г., поради което не може да се приеме, че се касае за някоя от посочените в раздел I суми, респ. че е налице задължение за заплащане на дължимите суми с падеж 13.03.2020 г.

Ето защо предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. При този изход на делото в полза на ответниците се следват разноски, но такива не са направени, нито са поискани.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от П. С. Г., с постоянен адрес гр. П., район Ц., ул.“Л.“ №**, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, против Г. М. Г., с постоянен адрес гр. К., ул.“С.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН ********** и П. П. Г., с постоянен адрес гр. К., ул.“С.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН **********, субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал. от ЗЗД за заплащане на сумата от по 32 800 лв. за всеки от ответниците, частичен иск от 75 600 лв., представляваща дължима сума по споразумение от 13.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете до окончателното й изплащане, като неоснователни.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд 5 Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________ 6